В началото бе Ави Коен. За съжаление, той днес не може да разкаже за това, но - така е. Неговият принос е неоспорим.
През пролетта на 1990 г. Ави получава обаждане от Кени Далглиш, с когото играе редом на "Анфийлд" в началото на 80-те. Левият бранител е шампион с Ливърпул, но и още нещо много важно - спечелил си е репутация на изключително интелигентен човек със страхотно разбиране за футбола. Ави, който е първият израелец, играл някога в червения екип на тима от Мърсисайд, казва на Кени това, което той иска да чуе.
"Става ли за нещо този Розентал", пита с трудно разбираемия си акцент (особено по телефона) шотландският мениджър. Отговорът е - "ще ти свърши работа, смъртоносен е, когато влиза от скамейката".
Ден по-рано Кени е видял с очите си споменатия нападател в мач на резервите. Преди това е чул доклад от Рой Евънс, че Розентал е вкарал 2 гола в три участия на проби за Лутън. Собственост е на Стандарт Лиеж, който иска за израелския играч 500 000 лири. Ливърпул, който води в класирането на старата Първа дивизия, но започва да зависи изцяло от головете на Ръш, предлага на белгийците договор за наем до края на сезона и - ако бъде одобрен, след това Рони Розентал да бъде привлечен за исканата сума от половин милион.
На 1 април, съвсем не на шега, новината се появява в английските вестници.
Взетият под наем играч изглежда странно - трътлест, пълничък, някак прегърбен, а и се появява на "Анфийлд" за подпис с клуба с трима агенти. Нечувано до този момент. "Мислех си - този ще го изгоня още сега", спомня си Далглиш. Ядосва се още повече, когато Розентал казва на хората си да преведат - освен заплатата, иска бонус за всеки вкаран гол. Двойно по-голям от този, който получава машината Ръш!
Договорката е факт, а в съблекалнята гледат новия играч странно - той почти не говори английски.
"Изведнъж се оказваше, че разбира всичко, когато станеше дума за пари - разкрива в книгата си Ники Танър, защитник от отбора. - Редовно чукаше на вратата на офиса на Кени, за да предоговаря нещо по бонусите си. И тогава изведнъж английския му се оправяше. Затова и го кръстишме "шекел" - от валутата в Израел. Рони обичаше да е наясно с всичко около договора и парите си."
На 11 април Розентал за първи път започва като титуляр за Ливърпул, след като Далглиш не е доволен от Питър Биърдсли в седмиците преди това. Битката за титлата с Астън Вила е свирепа.
Двубоят с Чарлтън в Лондон е считан за един от сравнително по-спокойните - домакините реално не могат вече да се спасят от изпадане.
Розентал вкарва три гола - един с десния, един с левия и един с глава. Перфектният хеттрик в дебюта му като титуляр!
Разбира се, веднага се превръща в култов герой за "Коп".
Със странния му стил, сякаш насочен винаги към вратата, с наведена напред глава, неособено добър дрибльор, но винаги на точното място и опитващ топовните си удари от всякаква позиция. Толкова е директен и експлозивен, че Ракетата Рони се ражда спонтанно като прякор. В съблекалнята си остава "шекел".
Три дни по-късно евреинът вкарва отново при 2:2 с Нотингам. После - и при 4:1 над Челси, а в последния ден от сезона наказва два пъти Ковънтри за 6:1. Ливърпул е шампион, а Розентал завършва сезона със 7 попадения в едва осемте си мача!
Днес знаем - това е последната титла на "червените" от "Анфийлд". С основна заслуга на напълно непознатия нападател, привлечен под наем от Лиеж.
След сезона Рони се връща с тримата "парламентьори", а Ливърпул влиза в тежки преговори да го привлече за постоянно.
Плаща обаче не 500 000 лири, а 1,1 милиона! И това превръща Ракетата/Шекел в първия играч извън Великобритания, привлечен от английски клуб за сума над милион в историята.
Рони изпитва проблеми в началото на следващия сезон, рядко стига до първия състав. Играе основно за резервите. Качва и килограми.
Но отново се превръща в резерва, на която може да се разчита.
Далглиш си тръгва, идва Греъм Сунес, а той също вижда в Ракетата основно "жокер". И на няколко пъти това работи, но не и през септември 1992 г., когато кариерата на Розентал в Англия получава най-яркия си белег.
При гостуването на Астън Вила, Ливърпул води с 1:0. Рони минава вратаря Найджъл Спинк и е пред празната врата на десетина метра. Стреля небрежно и се обръща да празнува... А топката среща напречната греда! Пропускът на века, както го наричат тогава, а и за такъв е смятан до днес. Ливърпул губи мача с 2:4, а сезонът се превръща в кошмар.
"Гадно е, че Рони ще бъде запомнен с този пропуск, при условие, че направи много за титлата през 1990-а, а и много други неща в английския футбол", оценява години по-късно Ръш. Но само като видите пропуска, разбирате защо е така.
Последният гол на Розентал в Ливърпул идва през март 1994-та, а и то какъв - победен в 90-ата минута на дербито с Евертън, пред "Коп", за 1:0. Това е попадение точно в негов стил - влиза от скамейката, преборва се, мачка защитниците, стига до една ситуация и реализира. Култов герой!
През януари 1994-а Тотнъм го взима за 250 000 лири, а статистиките му в Ливърпул са: 97 мача (56 титулярни) - 22 гола.
Първият му сезон на "Уайт Харт Лейн" е нулев откъм попадения във Висшата лига в 20 мача, но пък бележи пет пъти в Купата на ФА, включително с един... хеттрик в стил "Розентал" при гостуването на Саутхемптън, когато Тотнъм е пред отпадане при 0:2, а бие с 6:2 в продълженията. Естествено, влиза като резерва. Мачът е епичен. Рони влиза при 2:0 за домакините в 46-ата минута. Вкарва за 90 секунди два пъти в 57-ата и 59-ата, а в 102-рата прави 2:3. Нататък вилнеят Шерингам, Бармби и Андертън, но героят е "шекел".
Играе и в Уотфорд, където приключва на 36 г. през 1999-а. Но - момент. Още едно геройство, което не бива да забравяме.
В квалификациите за САЩ 94, Рони ни наказва в София и Израел сензационно прави 2:2 с България. Неговото попадение изглежда ни праща зад борда за Мондиала, защото изоставаме в точките.
Но кръг преди края на битките, Израел сензационно бие в Париж с 3:2 и поставя французите до стената, да им трябва точка срещу нашите. След това историята е ясна - Костадинов, 17 ноември, Чудото, Господ е българин и т.н.
Рони прави уникален мач в Париж и подава за двата гола за обрата.
След края на кариерата му, нещата не са розови и той не е третиран като легенда. Нито дори е канен да работи някъде като треньор, а е оставил следа и в Белгия, и Англия.
Преди 15 години съпругата му Нанси, белгийка, бе диагностицирана с множествена склероза. Почти изцяло е обездвижена, така че животът на Рони е напълно уседнал у дома в Северен Лондон. Участва в изследвания по спортна медицина, помага като лектор. Основната му прехрана идва от това да е футболен консултант, гледа играчи по света и прави доклади за профила им. Не е точно скаут, интересува се от произход, семейно положение, характер... Всичко. Работи с Тотнъм, но и с други клубове.
Куриозно, един от футболистите, за които е дал страхотни препоръки и е помогнал за трансфера му в Англия, е Димитър Бербатов. Пътувал е два пъти до Леверкузен, за да научи повече за него, преди Даниел Леви да развърже кесията през 2006-а.
Препоръчвал е няколко пъти играчи на Тотнъм и с усмивка споделя как след един мач на младежите на Израел и Португалия, казал на клуба да вземе крилото Кристиано Роналдо. Тогава е бил на 17... Но не погледнали сериозно на това. Пиер Емерик Обамеянг е друг нападател, доведен в Европа с препоръките на Розентал.
През май тази година домът на Нанси и Рони бе атакуван от гангстери с мачете и пистолети. Единият го удря близо до слепоочието, но за щастие не посягат на съпругата му, която е напълно безпомощна.
"Знаех, че не искат да ни убият, затова и останах спокоен - разказва в интервю. - Взеха малко пари, няколко карти, които не могат да използват. Не държа нищо особено ценно у дома, аз съм прагматичен човек."
Налага му се често да се извинява пред фенове на Ливърпул и Тотнъм, които го спират на улицата и го заговарят. И двамата му синове са от Арсенал... "Не знам как стана това, но децата имат право на избор", смее се Ракетата.
И двамата са родени в Англия - Дийн е мениджър на компания за консултанстки услуги, която работи и с татко му по футболните въпроси. Том играе в белгийската втора дивизия, записа мачове и за националния тим на Израел.
Розентал не забравя кой го е препоръчал на Ливърпул преди 30 години. За съжаление, него вече го няма. Ави Коен загина в катастрофа преди 9 години, а Розентал си припомня, че един от последните им разговори е бил именно на темата "как така 20 години Ливърпул не е бил шампион, това е лудост".
Догодина през лятото ще са 30, ако отново не се случи. Последният път, когато титлата бе на "Анфийлд", шумът на шекелите и странният приведен тип, който влизаше и мачкаше съперниците, имаха голяма роля.
Нарекоха го Рони Ракетата - един позабравен герой на играта.
