Във футбола има хора, които остават в историята със статут на железни бойци. Такъв беше Васил Методиев-Шпайдела, един от представителите на онази каста от големи футболисти, които след това станаха още по-големи треньори. Орисан да носи пагоните на генерал, Шпайдела почина на 84 години в тъжния понеделник на последната седмица, 29 юли.
Този забележителен играч и треньор навремето става една от емблемите на мъжкарския футбол, игран в България през 60-те, 70-те и 80-те. В онези блажени години Методиев се подвизава в родния си клуб Червено знаме (Сандански), преди да облече екипа на столичния Академик, а бързо след това и на Локомотив (София).
Изключителен защитник, способен да се включва и в атака, Шпайдела не след дълго попада в националния отбор на България в кампанията за класиране на световното първенство в Чили-62. Там пази най-добрите френски нападатели начело с голмайстора от предишния мондиал Жюст Фонтен, вкарал рекордните 13 гола на финалите в Швеция. Стига се до трети мач с Франция в Милано, където локомотивецът захапва като с клещи техния Жорж Пейрош от Сент-Етиен. Победата на „Сан Сиро" с 1:0 след гола на Димитър Якимов, изкована пред 15 000 французи и двеста нашенци начело с оперния ас Николай Гяуров, ни праща на световното. За него Методиев се контузва много лошо и отпада от състава. Съдба...
Но за всички е ясно, че този футболист е истински боец, на когото може да се разчита.
Способен е да се сражава с големия отбор на Португалия през 1963 г., когато се налага да играем допълнителен мач в Рим в кампанията за Евро-64. Именно Шпайдела в последните минути подава на Георги Аспарухов - Гунди за победата с 1:0.
За неговите включвания в атака треньорът Георги Пачеджиев отбелязва: „Васко беше активен по фланга и пласираше много добри топки към нападателите. А тогава не беше прието бранителите да играят толкова нападателно..."
В Локомотив (Сф) Шпайдела е част от златното поколение с Никола Котков, Спиро Дебърски, Иван Димитров, вратаря Иван Деянов и младия Димитър Пенев, спечелило шампионската титла през 1964 г. Той е единственият, който може да опази синия виртуоз Сашо Костов с неподражаемия му финт. Играе без компромиси, но в рамките на правилника. Целенасочено, конкретно и планирано.
Затова му лепват прякора Шпайдел, на името на прочутия германски генерал, командвал южните армии във Втората световна война.
Кариерата му като треньор е още по-генералска. Първоначално води Локомотив (Сф), после скита из футболната провинция, а след това отборът на железниците отново го привлича. Към състава начело с виртуоза Начко Михайлов Шпайдела включва обещаващи таланти като Бойчо Величков и Ради Здравков. През 1978 г. неговият Локомотив разрушава единадесет годишната хегемония на ЦСКА и Левски, за да триумфира с шампионската титла.
Локомотив на Шпайдела показва изумителен футбол. Идеята е начертана в бойния план на отбора - да се играе без излишни рискове в защита, и с бързи контраатаки.
През пролетта на 1979 г. този състав изиграва един от най-великите мачове в историята на железничарския отбор, като обръща ЦСКА от 0:2 до 3:2 и грабва бронзовите медали.
Това е и голямта европейска авантюра на отбора от Централна гара. В турнира за Купата на УЕФА хората на Шпайдела прегазват унгарския Ференцварош (3:0, 0:2) и Монако (4:2, 1:2). Следващият съперник е Динамо (Киев), един от най-силните отбори на СССР начело с Олег Блохин. По онова време е прието във футбола да падаме от съветските другари.
На Васил Методиев е наредено да загуби реванша, след като печели първия мач в София с 1:0. „Само че не казаха с колко трябва да паднем", разправя по-късно Шпайдела. Неговият тим действително губи с 1:2 в Киев, но голът на Нако Дойчев е достатъчен, за да продължи Локомотив (Сф) напред. Няколко дни по-късно треньорът е уволнен без много обяснения...
После вкарва Етър в „А" група, води Пирин (Благоевград), става и помощник на Иван Вуцов в националния отбор при класирането на световото в Мексико-86.
През 1983 г. генерал Шпайдел се озовава начело на Левски.
Поема състава от Добромир Жечев, който вече е събрал там цяла група перспективни младоци - Наско Сираков, Божидар Искренов-Гибона, Емил Велев-Кокала, Николай Илиев, Боби Михайлов. Методиев трябва да ги научи да играят красиво и да бият. Да се оправиш с толкова своенравни типове не е лесно, но Шпайдела ги убеждава да се хвърлят за кузата.
Тази генерация се явява и една от най-силните в история на Левски за всички времена. Първоначлно за Купата на УЕФА сините елиминират сензационно Щутгарт след 1:1 в Германия, 1:0 в София и два исторически гола на Мишо Вълчев. Същия сезон 1983-84 начело с Методиев левскарите постигат единствения си хетткрик от отличия, като печелят шампионската титла, Купата на България и Купата на Съветската армия. Златните медали са изковани в последния кръг след пряк двубой с ЦСКА, спечелен с 3:1 и няколко гениални треньорски решения на Шпайдела.
През есента на същата година Васил Методие взривява новата „синя бомба" срещу Щутгарт. Двата отбора отново са един срещу друг, но в турнира за Купата на европейските шампиони. След 1:1 в София (Райхарт, Курдов) шансовете изглеждат нулеви. Само че на реванша Левски удържа геройски 2:2 (Илиев, Цветков) и изхвърля германския шампион.
Но в турнирите на УЕФА Шпайдела като че ли е проклет да губи важните мачове. И то след пропуснати дузпи! Големият грешник все е Емил Спасов, знаменитият голмайстор на сините. През 1983 г. той прави гаф в реванша с английския Уотфорд за Купата на УЕФА. Първият двубой в Англия завършва 1:1. В София именно Спасов открива резултата от дузпа, но след това Калахън изравнява. После съдията Ерик Фредериксон от Швеция отсъжда втора дузпа за Левски. Да я бие отново се нагърбва Спасов. Но този път няма късмет и вратарят Шерууд спасява. Така редовното време завършва 1:1, а в продълженията англичаните вкарват още два гола за победата на Уотфорд с 3:1.
Заради пропусната втора дузпа Емил Спасов цяла година избягва да бие наказателни удари, чак до мача с Днепър в Кривой рог година след това. Сините печелят първия двубой в София с 3:1, но на реванша Днепър води с 2:0. Половин час преди края е отсъдена дузпа за Левски, но ударът на Спасов е спасен от вратаря Краковски и българският шампион отпада.
Във вечното дерби с ЦСКА отборът на Шпайдела също пише история със седем поредни победи, което е рекорд дотогава. Последната от тях е на 9 март 1985 г. с 3:1, а три месеца по-късно шампионската титла е подсигурена един кръг преди края. Остава само финалът за Купата на България срещу ЦСКА. Там стават големите побоища, след което Васил Методиев се оказва изхвърлен от футбола. Първоначално до живот, след което санкцията е намалена до две години.
След нейното изтичане Шпайдела се връща в Левски, за да спечели титлата и през 1988 г. Паметен остава двубоят с ЦСКА, обърнат от 0:2 до 3:2 само за единадесет минути. В края на май синият отбор отново е коронясан като шампион. А през 1991 г. знаменитият треньор грабва и Купата на България след победа във финала с пловдивския Ботев (2:1) във Велико Търново.
По-късно Шпайдела води провинциални отбори като Доростол (Силистра), където казва: „Подписвам се в центъра на града, че ще вкарам отбора в „А" група", само че го гонят без време и така Силистра остава единственият областен център, чийто отбор още не е играл в елитната футболна класа на България. След това се хваща като скаут в Левски, и докарва ред качествени футболисти, оставили диря в синята история.
В последните години от живота си Васил Методиев не стъпва на мачове - нито на Локомотив (Сф), нито на „Герена".
Признателни запалянковци от по-старото поколение му искат автографи върху билетите за софийското метро, където великият футболист и треньор пътува на стари години с торба краставици, купени от пазара. Умира от старост на 29 юли. Но и занапред футболните почитатели от онова време време ще помнят Шпайдела - железният боец, който знаеше как да побеждава. Сбогом, генерале!
