Когато Деко се завърна в родината си след 13 години, прекарани в чужбина (и 7 години в националния отбор на друга страна), той показа на Бразилия какво е изпуснала в негово лице.
Андерсон Луис де Соуза, както е пълното име на този забележителен футболист от близкото минало, е роден през 1977 г. в Сао Пауло - същия щат, дал на света играчи като Пеле, Неймар и Зе Роберто.
На 25 години Деко все още не беше голяма звезда, но успя да постигне едно от големите си желания, да играе в мач на бразилския национален отбор. Тогава, в началото на 2003 г., той влезе като резерва в 62-рата минута и беше обграден от бразилски легенди като Роналдиньо, Ривалдо, Кафу и Роберто Карлос.
Плеймейкърът не беше просто фигурант сред такива имена и блесна по-малко от 10 минути преди края, когато изпълни пряк свободен удар при резултат 1:1.
Макар и на сериозна дистанция от вратата, той видя пролука в стената и провря топката в близкия ъгъл на вратаря, за да донесе победата на своя тим.
Има само една малка подробност, която променя обстоятелствата около този мач: отборът на Деко не беше Бразилия, а Португалия.
Точно така, халфът беше натурализиран от страната, в която играеше вече 6 години, и получи шанс да се докаже именно срещу родината си.
Не всички португалци бяха щастливи, че виждат бразилец в своя национален тим -и то такъв, който не се зарадва особено бурно, когато наказа "Селесао".
"Ако си роден в Китай, трябва да играеш за Китай", отсече тогава голяма фигура като Луиш Фиго и по този начин изрази позицията на много от сънародниците си.
Само че решението вече беше взето - Деко оставаше бразилец в сърцето си, но щеше да защитава португалския флаг с преданост и класа през следващите седем години.
Едва ли има смисъл да припомняме на много от читателите как нисичкият техничар спечели титли в Португалия, Испания и Англия; как завърши втори в класирането за "Златната топка" през 2004 г., след като спечели Шампионската лига с Порто на Жозе Моуриньо; как после блестеше в Барселона и за малко в Челси.
Той беше голям футболист с визия, техника и подавания от топ класа.
Малцина обаче помнят какво се случи на Деко в края на кариерата му.
Да започнем оттам, че през лятото на 2010 г. играчът беше на кръстопът - наближаваше 33-тият му рожден ден, той наскоро беше изиграл последния си мач за Португалия и искаше да напусне Челси.
Тогава Деко осъществи съвсем неочакван трансфер, като подписа 2-годишен договор с бразилския гранд Флуминензе, след като получи разрешение от Челси да прекрати своя контракт една година по-рано.
Мотивите за решението му бяха идеалистични и, няма да е пресилено да го кажем, донякъде трогателни.
"Мечтая от дете да играя на "Маракана" в Бразилия", призна футболистът на представянето си в новия клуб. "Твърде рано напуснах страната и винаги съм искал да се върна и да направя поне малко от това, което направих в чужбина".
Той очевидно не го правеше заради парите и призна, че е щял да спечели доста повече, ако беше изкарал докрай договора си с Челси.
В търсене на слава ли го беше решил? Вероятно. Флуминензе нямаше титла на Бразилия от 1984 г., а водеше в класирането, когато привлече Деко - имаше преднина от една точка пред втория при изиграна около една трета от сезона.
Така че португалският национал няма как да не е съзирал възможността за моментален успех. И мечтата се превърна в реалност, макар че драмата се запази до последно.
В предпоследния кръг Деко се контузи и трябваше да гледа от трибуните как тимът от Рио де Жанейро удържа преднината си от едва една точка пред Коринтианс и две пред Крузейро.
Флуминензе успя и стана шампион за пръв път от 26 години, носейки на завърналия се ветеран първи трофей в родината му.
През следващата година Деко беше затруднен от няколко контузии, но стана по-влиятелен в отбора, особено когато другият плеймейкър Дарио Конка беше продаден в Китай.
Това беше сезон на спад за Флуминензе, но краят на кампанията беше обнадеждаващ и отборът се изкачи до трето място в крайното класиране.
Едва през 2012-та, когато Деко беше на 34, той успя да се разгърне напълно на бразилска земя.
Тогава за пръв път полузащитникът изигра поредица от мачове в Кампеонато Кариока, щатското първенство на Рио де Жанейро.
Деко стана най-добър играч на турнира, а сред проблясъците му беше един майсторски гол от далечна дистанция срещу Вашко да Гама.
Победата с 3:1 в онзи мач класира Флуминензе за големия финал, в който комфортна победа над Ботафого направи тима шампион на Рио де Жанейро.
Блестящата форма на ветерана продължи и в бразилската елитна дивизия, където още във втория кръг той регистрира хеттрик от асистенции срещу Португеса и стана играч на мача.
Контузиите отново го преследваха, а през ноември вече беше на 35, но помогна за втората шампионска титла на Флуминензе в разстояние на три години.
Истината е, че Деко вероятно трябваше да се откаже още тогава, когато беше на върха.
През 2013 г. травмите тотално го прекършиха и той даже получи обвинение в употреба на допинг, по което по-късно беше оправдан.
Но очевидно тялото му повече не позволяваше да играе футбол на високо ниво и със статут на същинска легенда, звездата прекрати кариерата си в разгара на кампанията, ден преди да навърши 36.
С три трофея за три сезона Деко осъществи амбицията си да остави голяма следа в Бразилия и да създаде незабравими спомени на феновете на "Маракана".
"Имаше много натиск към мен да стана португалски гражданин", призна по-късно играчът. "На улицата хора ме молеха да заиграя за Португалия".
И със своите 75 мача за "мореплавателите" (въпреки късния дебют на 25 г.), Деко оправда очакванията, без да покаже каквито и да е признаци, че съжалява за избора си на национален отбор.
Но нещо му липсваше и той успя да си го набави в последния възможен момент от своята кариера - за да бъде запомнен като велик победител и сред своите сънародници.
