Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Исках най-доброто за Реал, но накрая всичко рухна": Историята за разпада на легендарния Галактикос

В рамките на осем дни Реал изигра четири приятелски срещи в четири различни страни: Китай, Япония, Хонконг и Тайланд. Азаиатското турне на "кралете" приличаше повече на музикално турне на рок банда отколкото на подготовка за предстоящия сезон.

"Бяхме като "Бийтълс", спомня си Фиго в интервю за официалния сайт на УЕФА през 2015 г. Снимка: Getty Images
В рамките на осем дни Реал изигра четири приятелски срещи в четири различни страни: Китай, Япония, Хонконг и Тайланд. Азаиатското турне на "кралете" приличаше повече на музикално турне на рок банда отколкото на подготовка за предстоящия сезон.

"Бяхме като "Бийтълс", спомня си Фиго в интервю за официалния сайт на УЕФА през 2015 г.

Това бе мечтаната концепция на Флорентино Перес, която обаче се провали. В момента Реал Мадрид върви вече по различен път. Но онзи отбор на Галактикос ще се помни още дълго.

И до днес изпълнения с купени за стотици милиони звезди състав на "кралете" е един от най-паметните отбори в историята. Футболната философия диктува, че не можеш да направиш отбор само от звезди, а благодарение на Реал, го видяхме и на практика.

В онзи тим големите имена бяха наредени едно до друго, но той така и не успя да постигне целите си в аспект на спечелени трофеи, като по-скоро се превърна в пътуващ цирк, който да предизвиква фурор, където и да се появи.

А основната причина, заради която се роди Галактикос, бе амбицията на един човек - Флорентино Перес.

"Ако спечеля президентските избори, Луиш Фиго ще играе за Реал Мадрид. Ако не дойде, ще платя цената на всички сезонни билети" - обещанието за галактически попълнения бе в основата на президентската кампания на Перес през 2000 г.

Съперникът на Флорентино бе тогавашният президент на клуба Лоренцо Санц, който бе фаворит за нов мандат. По време на петгодишното му управление "кралете" бяха спечелили Шампионската лига на два пъти - през 1998 и 2000 г., като Реал сложи край на 32-годишната си суша без трофей от най-престижния европейски клубен турнир.

Но зад блясъка и купите клубът бе прояден от задължения, които според някои достигаха 270 милиона евро. Друг сериозен проблем бе отдръпването на феновете на "Сантяго Бернабеу". През сезон 1999/00 средната посещаемост на домакинските мачове на Реал бе 36 316 души, което е по-малко от половината от капацитета на арената.

Перес обеща да изчисти дължа и да реши всички проблеми. Тези обещания му донесоха 55% от гласовете, като само няколко дни по-късно с гордост новият президент на Реал представи пристигащия от Барселона Луиш Фиго, който бе най-скъпият футболист по онова време.

Победата на Перес бе не само за президентския пост, но и началото на нова финансова хегемония в световния футбол. След спечелването на титлата през 1998-а Фиго бе казал: "Мадрид, не плачи, а посрещни шампионите!" А преди президентските избори в Реал даде интервю за "Ас", в което коментира евентуалния си трансфер на "Бернабеу" така: "Не съм достатъчно луд, за да предприема подобно действие."

Но, както се казва, парите не миришат. А още по-малко миришат едни 62 милиона евро, които Барселона прибра за португалеца. Перес убеди не само каталунците, но представителите на крилото и самия Фиго. Така бе поставено началото на Галактикос.

Идеята на новия президент на Реал е да претвори победната стратегия от 50-те години, когато "белите" печелят първите пет издания на КЕШ и са тотален хегемон в Европа. Доминацията е плод на застрашителен състав, който включва имена като Алфредо Ди Стефано, Ференц Пушкаш и Реймон Копа.

Перес обаче мечтае не само за успех на спортния фронт. Флорентино планира и бизнес революция. Така след трансфера на Фиго португалецът се превръща не само в най-скъпия футболист, но и в първия играч, който продава 50% от правата за използване на името му на клуба.

В началото трябва да се реши първия сериозен проблем - дълговете. Още в първото си лято начело Перес продава Фернандо Редондо на Милан за 17 млн. евро и Никоа Анелка на ПСЖ за 34,5 млн. евро. Но това не е достатъчно.

Затова Перес внася молба в общината да бъде променен статутът на земята под тренировъчната база на Реал. Молбата е одобрена, което вдига неколкократно цената ѝ. Флорентино продава земята за 446 млн. евро и така покрива дълговете на клуба. Вече всичко е готово за предстоящата икономическа революция.

Трансферът на Фиго бе изключително значим, но този на Зинедин Зидан бе основополагащ за новия проект. А с идването на новия футболист бе поставен и нов трансферен рекорд. Флорентино е огромен фен на французина и е готов да плати почти всякаква сума, поискана от Ювентус.

"Няма евтини и скъпи трансфери. Един трансфер от 100 млн. може да се окаже евтин, а такъв от 20 млн. може да бъде съп. Зинедин Зидан ни струва 73 млн. евро, но се оказа най-евтиното ни попълнение", казва Перес пред Telecinco преди президентските избори през 2009 г.

Цитатът на Перес показва перфектно, че икономическото надделява над футболното в изградената от него стратегия. 90% от авторските права на Зидан след трансфера станаха притежание на Реал Мадрид. Флорентино стартира напълно нов тип бизнес взаимоотношения с футболистите си, започвайки да покорява недостъпни дотогава маркетингови пазари.

Трябва да се отбележи и че в началото на новия век бе началото на бума на интернет, благодарение на който топ европейските клубове започнаха да градят фен база и извън своята страна.

Подходът на Перес към трансферната политика бе категоричен. В отбора трябваше да си партнират мултимилионни звезди, които са недосегаеми и получават космическите заплати, и младите надежди, прясно излезли от Кастия, на които се дава шанс да блеснат на най-голямата сцена.

Тактиката на Флорентино бе назована Зидан-Павон. За всеки Зизу имаше по един Павон, на когото се даваше шанс да се докаже. Но това се случи единствено с Икер Касияс и Раул, които от играчи "родно производство" да се превърнат в Галактикос.

А колкото до Франсиско Павон, перспективен талант от Кастия и футболиста, на когото Перес именува трансферната си стратегия, се превърна в олицетворение на нереализирания потенциал и неосъществените възможности.

Оказа се, че този тотално разграничаващ футболистите на две категории не работи. В основен проблем за Реал Мадрид се превърнаха т.нар. "средна класа" играчи, които имаха ключова роля на терена, но получаваха трохи в сравнение с милионите, които "лапаха" Галактикос. Което доведе до сериозни скандали.

Класическият пример за това е Клод Макелеле, който напусна клуба през 2003 година в посока Челси. Тогава Зидан коментира ситуацията така: "Защо да слагаме още един пласт златна боя на "Бентли"-то, когато губим двигателя?"

Стив Макманаман - друг "средняк", който вършеше доста работа, нарече французина "най-важния и най-подценения полузащитник" в отбора; Фернандо Йеро каза за Макелеле: "Най-добрият футболист в тима в последните четири години, когото феновете така и не забелязаха. Загубата на Макелеле се превърна в края на ерата Галактикос."

Макелеле не бе доволен нито от статута си в клуба, нито от заплащането и поиска увеличаване на заплатата си. Подходът Зидан-Павон обаче не позволяваше на подобни играчи да имат претенции за нещо повече от отреденото им на теория. Това обаче не работеше на практика.

Флорентино смяташе, че с привличането на Дейвид Бекъм ще заличи липсата на Макелеле, а излизащите отдолу млади момчета ще накарат публиката бързо да забрави французина. Вместо това Макелеле направи революция в английския футбол и позицията на дефанзивния полузащитник все още е свързвана с името му. Докато Реал Мадрид загуби баланса в състава си.

Във втория си период като президент Перес вече е много по-мъдър и доста по-гъвкав. Въпреки че започна втората си ера с привличането на Кристиано Роналдо и Кака, след което и на Гарет Бейл, в момента най-голямата звезда на "кралете" е Карим Бензема, който изглежда недосегаем. Преди три години например, вместо французина продаден бе Роналдо.

Също така в последните години Реал набляга много и на търсене на таланти в Южна Америка, и конкретно в Бразилия. Сред привлечените обещаващи младоци в последните години са Винисиус, Мартин Йодегаард, Родриго и Рейниер.

Блясъкът на Галактикос се отличаваше не толкова през сезона, но по време на подготовките. През 2003-та, след привличането на Бекъм, Реал пътува до Азия за предсезонно турне, където бившата седмица на Манчестър Юнайтед бе изключително популярен.

В рамките на осем дни Реал изигра четири приятелски срещи в четири различни страни: Китай, Япония, Хонконг и Тайланд. Азаиатското турне на "кралете" приличаше повече на музикално турне на рок банда отколкото на подготовка за предстоящия сезон.

"Бяхме като "Бийтълс", спомня си Фиго в интервю за официалния сайт на УЕФА през 2015 г.

Наистина Галактикос бяха събрани повече заради имената им отколкото с някаква футболна цел Затова и след привличането на Бекъм, когато галактическият проект на Перес бе завършен, успехите секнаха. Между 2003 и 2006 г. треньори и спортни директори бяха сменяни като носни кърпички, но това не доведе до спечелването на трофеи.

Междувременно тогава бе началото на великата Барселона, която за повече от десетилетие бе най-силният отбор в света. Каталунците бяха водени от Роналдиньо и вдигнаха две титли и веднъж трофея в Шампионската лига до 2006-а. Тогава дойде и оставката на Перес и краят на първия му период като президент на клуба.

"Грешката ми е, че по подобие на родител, който иска само най-доброто за детето си, в крайна сметка развалих всичко", обобщи Перес времето си начело на Реал при обявяването на оттеглянето си.

 

Най-четените