За Шалке Жералд Асамоа е със статут на легенда. За Германия - първият роден в Африка национал на страната, спечелил медали от световните първенства през 2002 и 2006 година.
Здравенякът израства в родината си под грижите на баба си. Баща му бяга в Западна Германия, когато Жералд е само на две.
"Той беше журналист, критичен към правителството. И заради работата си се наложило да изчезне. Две години по-късно, след като се установява, взима и мама. Така бях отгледан от баба ми. Тя беше моето всичко - започва разказа си Жералд. - Времето за децата ми сега няма сравнение с моето като малък. Никога не сме имали три хранения на ден. Бяхме щастливи, ако изобщо имаше нещо за ядене. Живяхме в едно селце, в което нямаше много възможности. Затова след училище целият следобед беше отдаден на футбола. Най-често боси по напуканата земя."
С родителите си Асамоа почти няма контакт.
"Те звъняха максимум веднъж на месец. Вкъщи нямахме телефон. В селото имаше нещо като поща, в което се получаваха обажданията. И майка ми звънеше там с поръчката: "Бихте ли казали на семейство Асамоа, че ще се обадя отново в 20:00 часа". А след това пращаха човек да ни каже. Говорехме по няколко минути, но нямаше какво да си кажем. Майка ми пътуваше по-често към Гана.
За десетте години детство там баща ми се прибра веднъж. Бях си пожелал футболни обувки, когато най-накрая ми ги подари, ги дадох на един по-голям мой приятел, който вече тренираше на по-високо ниво и имаше нужда от тях. Не си представях как ще се появя на игрището с бутонки сред тълпата от боси деца."
По онова време представата на Жералд за Германия е от каталозите "Ото", които майка му носи при посещенията си в селото.
"Когато живееш в Африка, смяташ, че в Европа ще си много добре. А като си дете, мечтаеш още повече. Тогава си представях, че в Германия всичко е без пари и наготово. Като например дрехите в каталога", връща се назад футболистът.
На 10 ноември 1990 година Асамоа и неговите брат и сестра излитат за Франкфурт.
"Радостта беше огромна. До някаква степен и защото летях за първи път - споделя Асамоа. - Майка ми ми каза, че там е студено и да си взема якето. Но в цялото вълнение прибрах връхната дреха в куфара и кацнах на летището по тениска. Едва тогава забелязах колко студено може да бъде. Много бързо натоварихме багажа в колата и потеглихме. По пътя за Хановер спряхме на едно място за тоалетна. Толкова ми беше студено, че не излязох от колата и стисках до вкъщи."
Първите дни в Германия са тежки.
Жералд не говори и дума немски. На всичкото отгоре никога не е живял с родителите си и изобщо не ги познава. В дома пък го чака брат му, роден в Германия.
"Той не знаеше нито английски, нито тви (официалния език в Гана, б.а.). Комуникирахме главно със знаци. Но много неща бяха хубави. Знаех, че когато отворя хладилника, вътре винаги ще има нещо. В Гана нямахме хладилник."
В първите си години в Германия Асамоа разбира какво е расизъм. Нещо непонятно за него дотогава.
"В училище ме приеха бързо. Случайно в класа се паднах да седя до Фабиан Ернст. Той много ми помогна. Разбира се, имаше идиоти, които ме обиждаха заради цвета на кожата ми. Бързо разбрах какво означава "негър". И човек има нужда от време, за да почне да се справя с този тип подмятания. Баба ми страшно много ми липсваше, защото бях силно привързан към нея. Родителите ми работеха много и децата се грижехме сами за себе си. Готвехме, чистехме... Не искахме да натоварваме нашите с разкази за училището", спомня си действителността Жералд.
А страстта към футбола го води първо към Хановер 96 преди да премине в Шалке.
През 2001 година Жералд кара към вкъщи и получава обаждане от националния селекционер Руди Фьолер. С покана за националния отбор! Малко по-рано той вече е решил да послуша сърцето си и избира Германия пред родната Гана. Влиза в състава и играе, макар и главно като резерва, на световните първенства през 2002 и 2006, където Бундестимът печели сребро и бронз.
"Може би ситуацията с расизма се промени в някаква степен покрай домашния мондиал. Тогава всички бяхме прегръщани, без значение кой с какъв цвят на кожата беше. Преди това в Гана се говореше, че гостоприемството по време на световното е само на хартия. Но наистина има определен напредък в обществото.
Наскоро дъщеря ми тръгна на училище. Една нейна съученичка казала на майка си вкъщи: "Мамо, има едно черно момиче в класа ни." Тя сигурно има нужда от дрехи, вероятно е бежанка. Но майка ѝ казала, че това е детето на Асамоа. Беше много сладко, защото вече дори малките се занимават с темата. От една страна боли, че като тъмнокож ти се предлага дреха, защото вероятно нямаш. От друга - това показва съчувствие."
