Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато "супер евреите" не издържаха и хвърлиха железен прът по вратаря на гостите

Когато "супер евреите" не издържаха и хвърлиха железен прът по вратаря на гостите

На 27 септември 1989 г. Аякс приема Аустрия Виена в първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Този двубой остава в историята на футбола като "мачът със стоманения прът".

До края на 80-те години Аякс постепенно губи господството си в страната. Марко ван Бастен и Франк Рийкард вече са в Милан, а Роналд Куман е преминал в ПСВ. Така от 1986-а до 1989-а грандът от Амстердам взима четири поредни сребра в шампионата, като всеки път е изпреварен от съперника от Айндховен.

В началото на 1989 г. президент на клуба става Майкъл ван Праг, син на легендарния бивш шеф на "аяксите" Яп ван Праг. Последният е начело на амстердамци в ерата на Йохан Кройф и по негово време клубът печели три КЕШ-а. Яп е толкова отдаден на каузата, че е готов да помогне на Аякс с всякакви средства и машинации. По този повод Кройф иронично заявява, че "не си спомня ван Праг някога да е казвал истината".

Синът му Майкъл започва като съдия в аматьорския футбол, като успоредно с това отваря верига магазини за електроника на холандските летища.

След като заема шефския пост в Аякс, установява практика да се канят звезди от шоубизнеса на европейските мачове на отбора, което има пряко отношение към скандала с железния прът.

Президентът-нацист

В онези години в турнирите няма групи и се играе на директни елиминации от първите кръгове. Аякс губи с 0:1 от Аустрия като гост и всичко трябва да се реши в реванша. По това време в Австрия бушува голям политически скандал, след като за президент е избран бившият генерален секретар на ООН Курт Валдхайм, който е заподозрян, че е служил в германската армия по време на Втората световна война. Година преди президентската кампания през 1986-а Валдхайм издава автобиография, в която се опитва да полира имиджа си, твърдейки, че е постъпил в нацистката армия под натиск, бил е ранен през 1941 г. и е прекарал остатъка от войната във Виенския университет, изучавайки право.

Малко преди изборите обаче, благодарение на разследванията на "ловците на нацисти", се оказва, че това не е точно така. Валдхайм е служил доброволно в разузнаването на Вермахта до 1945 г. и е участвал във военни престъпления на територията на Гърция и Югославия. След публикуването на документите югославската комисия дори иска екстрадирането на Валдхайм за съпричастност към клането в Козаре.

Според Рут Бекерман, автор на документален филм за Валдхайм, "1986-а е най-важната година в историята на Австрия след края на Втората световна война, тъй като за първи път еврейската общност надига глава и казва думата си."

Политикът отрича всичко: "Защо ми задавате тези въпроси? В чий интерес е да се рови в миналото?", пита той. Но въпреки надигналата се вълна от протести, Валдхайм е избран за държавен глава на Австрия. Симон Визентал, известен австрийски евреин, оцелял след Холокоста, играе важна роля за изборната му победа. Той заема високи позиции в структурите на "ловците на нацисти" и през 1971-ва помага на Валдхайм да стигне до поста генерален секретар на ООН, гарантирайки, че няма нацистко минало. А през 80-те Визентал покровителства президентската кампания на политика.

Joden

Връзката между Аякс и евреите датира отдавна. Старият стадион на клуба "Де Мер" се намира в еврейския квартал Амстердам-Ост, а столицата на Холандия традиционно е наричана "Западен Йерусалим". През 1941 г. там живеят около 80-90 хиляди евреи в отлично съжителство с местните, а след войната връзките се засилват още повече. Фамилията Ван Праг, която управлява "аяксите" толкова дълго, също е с еврейски корени.

Сало Мюлер, физиотерапевт на клуба от 1959-а до 1973-та., си спомня атмосферата в отбора: "Играчите обичаха да се правят на евреи, въпреки че не бяха такива. Имах приятел евреин касапин, Херго от "Бетховенстраат". Преди всеки мач от европейските турнири ми даваше специална еврейска наденица. Момчетата я обожаваха, защото беше еврейска. Дик ван Дайк непрекъснато се шегуваше, когато носех някакъв друг колбас, който не е от Херго: "Изхвърляй го веднага, католически е! Харесваме само кашер!" Нямаше ден в съблекалнята без еврейски шеги от Ван Праг. При нас беше и Ко Принс, типично амстердамско хлапе. И въпреки че не беше евреин, постоянно използваше техни думи в речта си. Родителите му работеха на пазара рамо до рамо с евреите и знаеше по нещичко от езика."

През 70-те години феновете на другите клубове започват да нападат Аякс заради шумната демонстрация на топлата му връзка с евреите.

По стадионите на основните им съперници се чуват съскания от трибуните, имитирайки звука в газовите камери. Ултрасите на Утрехт пък издигат огромен банер "AJAX", като вместо първата буква "А" е звездата на Давид, а вместо "X" - свастика. По време на същия мач се появява и транспарант със следното съдържание: "Адолф, още 11 се разхождат наоколо. Ако не им пуснеш газ, ще го направим сами." И ако допреди това еврейската идентичност на Аякс остава някъде на заден план, след срещата с Утрехт всичко се променя.

През 1976 г. е създадена могъщата ултрас групировка F-Side, която дърпа конците в агитката и до днес. На мачовете се веят израелски знамена, а феновете скандират: "Ние сме супер евреите" и "Йоден, Йоден!". Звездата на Давид пък става най-предпочитаната татуировка сред хардкор феновете.

Черният ден за Аякс

Преди реванша с Аустрия австрийската делегация връчва на президента Ван Праг статуетка на Моцарт, но с това се изчерпват приятните моменти за домакините.

Вместо на олимпийския стадион, където Аякс обикновено провежда големите си европейски мачове, австрийците са приети на предвоенния "Де Мер". Капацитетът му е от само 19 хил. места, но идват поне 3-4 хил. повече, като мнозина от тях прескачат оградата. Интересът се подсилва и от факта, че "супер евреите" домакинстват на отбор, чиято страна се управлява от бивш нацист.

Политическият сатирик Фрек де Йонге е поканен да забавлява публиката, което се оказва огромна грешка.

Редовното време завършва 1:0 в полза на амстердамци след гол на Ян Воутерс и двубоят е докаран до продължения. Бергкамп и компания играят добре и имат всички шансове да довършат започнатото в добавеното време.

Де Йонге започва с безобидна шега за десния бек Дани Блинд: "Дани изчезна да препаркира колата си, защото е запушил австрийското ляво крило", казва той. Хората се смеят, въпреки че Блинд изобщо не играе в този мач, тъй като е наказан.

По време на почивката комикът хвърля масло в огъня. Прекрасно разбирайки контекста на конфронтацията, Де Йонге имитира телефонно обаждане в микрофона: "Здравейте, хер Валдхайм! Спешно се обадете на хер Визентал", казва сатирикът, визирайки мътната история около изборите в Австрия през 1986-а. Феновете на Аякс полудяват и започват да скандират: "Нацисти, нацисти, нацисти!" А Ван Праг си спомня: "Изтичах до Фрек и го попитах какво прави. Такива шеги може и да бяха подходящи за сцената, но не и за стадион, препълнен от фенове на Аякс."

В продълженията австрийците изравняват, а след това де Йонге отново извиква нещо по микрофона за Валдхайм и Визентал. Стига се до още по-голяма суматоха, за която разказва австрийският вратар Франц Волфарт:

"Беше 104-тата минута, а топката беше в ръцете ми във вратарското поле. Около мен имаше всякакви предмети, хвърлени от трибуните. Тъкмо щях да хвърля топката към съотборник, когато усетих удар в гърба. Веднага се строполих на земята, но не толкова от болка, колкото от страх. Докато лежах на тревата, продължиха да ме замерят. Манфред Жак ми помогна да се изправя и заедно побягнахме към центъра."

Това, което удря вратарят в гърба, е стоманен прът, дълъг метър и половина, който е хвърлен от 17-годишен член на F-Side. Шокът е голям и играчите на Аякс започват да призовават запалянковците да спрат канонадата.

Реферът Бруно Галер взима пръта и повежда отборите към съблекалните, а делегатът на УЕФА дава знак на Ван Праг с ръце, че всичко е приключило.

На следващия ден Де Йонге се извинява за коментарите си по време на мача, но отказва да поеме отговорност за инцидента.

Последствията

На Аякс е присъдена служебна загуба и клубът е отстранен от евротурнирите за два сезона. Амстердамци обаче обжалват и санкцията е намалена наполовина. Освен това тимът трябва да играе три последователни домакински мача под егидата на УЕФА на разстояние минимум 200 км от Амстердам. В европейската централа вземат предвид неадекватното поведение на Фрек де Йонге при смекчаването на наказанието.

Инцидентът с металния прът се превръща и в катализатор за започването на строителството на нов стадион, тъй като е ясно на всички, че "Де Мер" вече не отговаря на съвременните изисквания за безопасност. Така в средата на 90-те Аякс се мести на модерния "Амстердам Арина".

След скандала срещу Аустрия отборът става шампион на Ередивизи. Завръщането в европейските състезания също е триумфално. На 18 септември 1991 г. колосът от Амстердам започва своя победен път в Купата на УЕФА срещу Йоребро в Дюселдорф (225 км от Амстердам). А кариерата на сина-президент се доближава до тази на баща му благодарение на златното поколение на Аякс от онази епоха.

След края на кариерата си вратарят Франц Волфарт отваря верига кафенета във Виена, а през 2006-а Аякс е домакин на Аустрия в групите на турнира за Купата на УЕФА, предизвиквайки спомени за инцидента от 1989 г.

Докато разбърква кафето си, Волфарт казва: "Къде отиде това парче метал? Съдията го изнесе от терена със себе си като доказателство пред полицията и никога повече не го видях. Честно казано, бих искал да видя този прът отново. В крайна сметка това е един от най-забележителните моменти в моята кариера. В Австрия до ден-днешен постоянно ми припомнят този скандал. Жалко, че всички забравиха, че онази вечер в Амстердам изиграхме страхотен мач. Но всички помнят пръта, никой не помни резултата."

Гералд

Тийнейджърът, уцелил вратаря, се казва Гералд и е осъден на пет месеца затвор за деянието си. След като излиза на свобода, първото нещо, което прави, е да си купи сезонен билет за срещите на Аякс. И до днес твърди, че не е искал да нарани австрийския вратар и дори не е чул шегите на сатирика. "Прътът попадна в ръцете ми и гледах да се отърва от него", казва Гералд.

Съдът го осъжда да плати обезщетение на Аякс в размер на половин милион гулдена, но от клуба опрощават сумата.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените