През 1997 година Мюнхен 1860 се класира за евротурнирите за пръв път след три десетилетия. Триумфът трябва да е пълен за капитана Манфред Швабъл, но се превръща в края на кариерата му.
Полузащитникът израства в школата на Байерн, изживява едни от най-добрите си години в Мюнхен 1860, а днес е президент на Унтерхахинг. Баварец до мозъка на костите си.
Като дете Мани, както е известен сред всички германецът, е дребничък на ръст. На 15 е висок едва 1,48 м, докато най-високият му съотборник стърчи с 35-40 см над него.
Решаващо за началото на кариерата му е гостуване на младежката формация на Байерн в родния му Холцкирхен, където той тренира. Баща му предвожда шествието за голям църковен празник като комендант на доброволческата католическа пожарна в града, а Мани и майка му са по-назад в традиционни носии.
Тя незабелязано го пуска от редиците, за да може да се включи в мача. Двубоят завършва 1:1, а Швабъл бележи гола за своите. И получава покана да се присъедини към баварците.
"Направих силно впечатление на един турнир в Дуисбург, който спечелихме, а аз бях избран за Най-полезен играч. Тогава получих и първата повиквателна за юношеския национален отбор, но в крайна сметка не ме взеха за един мач с Англия, защото съм бил много дребен. Тогава казах: "Дребен ли, само гледайте!", разказва Швабъл.
На 18 в мач за Купата на Германия с дубъла на Байерн вкарва два фамозни гола срещу елитния Ватеншайд при загубата с 3:5 и треньорът на първия отбор Удо Латек го взима при големите.
С баварците той печели титла и купа на Германия през 1986-а, но заминава за Нюрнберг, където изкарва три прелестни сезона, в един от които тимът достига и до участие в евротурнирите.
"Имахме великолепна сплав. Освен това атмосферата беше страхотна - готини хора, играехме често покер. Дори треньорът Хайнц Хьойер често при гостувания идваше на нашата маса, изритваше някой от момчетата и сядаше да играе с нас - връща спомените Швабъл. - За съжаление не трябваше да си тръгвам от Нюрнберг. Байерн обаче използва клаузата да си ме откупи обратно за 400 хил. марки. Аз просто не трябваше да приемам. Защото с Нюрнберг стигнах до националния отбор. Селекционерът Франц Бекенбауер ме харесваше много."
С Кайзера е свързана и една от най-забавните случки в живота на Мани.
На турне на Бундестима в Южна Америка за контроли с Бразилия и Аржентина Швабъл цъка покер с Айке Имел, Франко Фода и Олаф Тон.
"Трябваше да сме по леглата в 23:00 часа, а час по-рано Бекенбауер влезе в стаята ни. Панирах се страхотно. Точно тогава на масата имаше страшно много пари, а аз имах убийствена ръка. Ошашках се, че няма да ме пусне да играя на следващия ден, защото ни е хванал да играем покер. Спечелих, а той каза: "Момче, с такава карта трябваше да им вземеш много повече. Вече бях сигурен, че ще играя срещу Бразилия", добавя Швабъл.
Той има нещастието да се контузи точно преди европейското през 1988-а. Или по-точно да бъде контузен от едно от най-големите рендета в отбора - Гуидо Бухвалд. Така шанс за изява получава Олаф Тон, който в последствие става и световен шампион в Италия през 1990-а.
По време на втория си престой в Байерн Швабъл печели втора титла. След това отново се озовава в Нюрнберг. Там се превръща в грешник заради изпадането на тима във Втора Бундеслига. Три кръга преди края неговият тим гостува на Байерн и при изоставане с 1:2 Мани пропуска дузпа. Точката би гарантирала оставането на Нюрнберг в елита...
"Появиха се гласове, че съм го направил нарочно. Това много засегна спортната ми чест - казва Швабъл. - Дори започнах да получавам смъртни заплахи."
В Мюнхен 1860 става капитан. Рамо до рамо с Даниел Боримиров той извежда "лъвовете" до седмо място през сезон 1996/97, което носи и участие в евротурнирите.
Това се явява и лебедовата песен за Мани с тима. Две седмици преди края на сезона Швабъл решава да организира на своя глава прощално парти за тима. Някои от най-опитните си тръгват след края на сезона, но президентът Вилдмозер не отваря и дума за такова нещо.
Затова Швабъл взема нещата в свои ръце. Наема италиански ресторант, планира подаръци за спомен и цветя за съпругите на играчите. В сряда преди тържеството обаче на Олимпийския стадион в Мюнхен, където Борусия Дортмунд печели Шампионската лига във финала срещу Ювентус, негов съотборник дотичва и му казва, че шефът все пак планира тържество. И то точно в събота вечерта. Триумфът на Борусия е дал евроквота за Мюнхен 1860 и поводът вече е двоен.
В следващите дни Швабъл събира отбора и треньора Вернер Лорант, за да пита как да действат. Всички играчи са категорични: "Отиваме на твоето парти". "Не ме търсете, аз гостувам в телевизионно студио", отсича Лорант и оставя топката в ръцете на футболистите.
"На другия ден трябваше да съобщя новината на президента. Бях вестоносецът. Така се разкрещя, че трябваше да държа слушалката на метър разстояние от ухото. На петъчната тренировка ми стана ясно, че в събота няма да играя - разкрива истината за случката Швабъл. - На следващата вечер стоях в италианския ресторант с Йенс Йеремис и няколко съпруги. Моята жена тогава ми каза: "Прескочи съвсем за малко за партито на Вилдмозер и се върни".
Но за мен тогава имаше само черно и бяло. И днес бих постъпил по същия начин независимо от последствията. Моите съотборници виждаха нещата по друг начин. Те отидоха за кратко на купона на президента, след това заедно тръгнаха към моето. И това също се възприе като обида към негово величество. Когато в неделя сутрин с натежала глава пуснах телевизора стана лошо: Вилдмозер беше казал, че поведението ми вреди на репутацията на клуба, а спортно-технически вече не съм достатъчно добър за отбора. Така досиетата "Швабъл" бяха затворени, въпреки че бях подписал нов договор месец преди това."
Манфред заявява, че сега като президент на Унтерхахинг никога не би постъпил така с играч, направил парти за отбора на своя глава. "Просто трябва да ме предупреди по-рано", завършва Мани.
