Приживе е световна сензация, а анатомът Гюнтер фон Хагенс предлага басносновна сума за тялото му. Записан е в Книгата на рекордите на Гинес като най-високият човек в СССР. Става въпрос за баскетболиста Александър Сизоненко.
Към момента на вписването на рекорда ръстът му е 239 сантиметра, въпреки че по-късно достига до 245.
Но въпреки огромната си популярност Руския Гъливер, както го наричат на Запад, си отива от този свят самотен и забравен.
***
"Никой не може да му отнеме топката"
Сизоненко е роден на 21 март 1958 г. в украинското село Запорожиe (Херсонска област) в трудово семейство. Майка му е продавачка, а баща му - механик. Живеят скромен, но спокоен живот, докато не забелязват, че синът им расте твърде бързо. На 11 вече е над 1.70 м и продължава да дърпа нагоре с неестествени темпове. Родителите му се обръщат към специалист, а диагнозата е тежка - акромегалия. Това е заболяване, свързано с дисфункция на предния лоб на хипофизната жлеза.
Налага се да бъде опериран на два пъти с трепанация на черепа. Но интервенциите не помагат и до завършването на гимназията Саша вече е 218 сантиметра. Лекарите са категорични, че му остават максимум 20 години живот и трудно ще доживее до 40. Грешат.
Сизоненко попада в баскетбола случайно.
Учи за електротехник и няма никакви амбиции за спортна кариера. Но един ден, връщайки се у дома след практика, се озовава в автобус с отбора на Спартак от Николаев. Александър впечатлява баскетболистите и треньора им и го канят да дойде да се пробва при тях. Сизоненко се съгласява.
Само три месеца по-късно младият играч вече е част от един от водещите клубове в страната - ленинградския Спартак, чийто наставник Владимир Кондрашин води и националния отбор на СССР. Той разбира за 18-годишното момче с уникални физически данни и го взима в тима си.
Саша е добре приет, а Кондрашин и един от лидерите на спартаковци - олимпийският шампион от Мюнхен Александър Белов - взимат новака под крилото си. Сизоненко се адаптира бързо и показва, че притежава класата да играе за Спартак. Стрелбата му от средна дистанция е на ниво за играч с такива габарити, подава отлично и има усещане за пласиране.
"Ако топката попаднеше в ръцете му, нямаше взимане - коментира бившият му съотборник Михаил Силантиев. - Просто нямаше как да скочиш толкова високо. И знаеше как да я вкарва в коша."
Александър се налага като титуляр и като част от "червено-белите" става сребърен медалист от шампионата на СССР и печели Купата на страната.
Но гигантът не успява да се задържи дълго време на най-високо ниво.
Новаторът Кондрашин постоянно внедрява свежи идеи, а философията му е, че Спартак трябва да играе все по-бърз баскетбол. Този стил обаче съвсем не е най-подходящият за Сизоненко, чиято роля в тима постепенно става по-периферна.
Случва се и още едно събитие, което повлиява на бъдещето му. През 1978 г. 26-годишният Белов умира от рядко заболяване - ангиосаркома на сърцето. Трагедията довежда до много по-засилен медицински контрол, а заради здравословните му проблеми Спартак се отказва от Сизоненко. "Смъртта на Белов ме удари не един, а два пъти. Загубих основен партньор, голям приятел и ментор. Заради проклетата хипофизна жлеза лекарите ми забраниха да играя. Кондрашин ме посъветва да отиде в провинцията - там било по-лесно. По-късно ми казаха, че е съжалил за решението си", спомня си баскетболистът онзи период от кариерата си.
Кондрашин предлага Сизоненко на своя приятел Хенрих Приматов, треньор на куйбишевския Строител, който иска да вкара отбора в елитната лига. Ръстът на Александър по това време надвишава 230 сантиметра, а Приматов му дава шанс, който се отплаща. Така два сезона по-късно, през 1981-ва, Строител постига заветната си цел.
Саша става ключов играч на тима и често вкарва по 30 точки на мач. Заедно с другите гиганти на съветския баскетбол - Арвидас Сабонис, Владимир Ткаченко и Александър Белостенни - е смятан за един от най-добрите центрове в страната.
В началото на 80-те години Александър Гомелски дори му изпраща повиквателна за националния отбор на СССР. Сизоненко трябва да лети със Сборная за турне в Пуерто Рико, но отпада от делегацията заради проблеми с визата в последния момент.
В Куйбишев обаче е огромна звезда и заплатата му е на нивото на директор на голямо предприятие - 250 рубли на месец. Спонсорът на клуба пък, строителен тръст, му подарява огромен апартамент в центъра на града.
"Сам се натика в ъгъла"
Но едва на 28 Сизоненко е принуден да прекрати кариерата си, след като през 1985-а умира Приматов - опора на баскетболиста не само в спорта, но и в живота. Освен това Саша, който пие по "една шепа хапчета" на ден, преживява хормонален срив. Към старите му заболявание се прибавят астма и диабет. В подобно състояние ням как да помогне на отбора и е освободен по средата на шампионата.
"Когато един човек е необходим, му плащат заплата. Но когато вече не може да работи на предишното ниво, бързо го забравят. Когато отидох на тренировка, разбрах, че са ми спрели заплатата, въпреки че имахме уговорка да получавам парите си до края на сезона", коментира Сизоненко.
Журналистът на "Съветски спорт" Сергей Волков, който добре познава Саша, твърди, че играчът също има вина за ранния край на кариерата си: "Той не беше от тези, които стриктно спазваха режима. Пиеше си, запалваше... Въпреки че с такъв набор от заболявания си струва да се погрижиш за себе си. Но самият той се натика в ъгъла."
Трудният характер на гиганта също повлиял на съдбата му. Много от хората, сблъсквали се с него, го определят като капризен и обидчив.
Често избухвал на игрището заради грубата игра на съперниците, но и в съблекалнята на собствения си тим нямал много приятели - само двама-трима и треньорът.
"Той нямаше чувство на благодарност към хората. Сизоненко често се държеше така, сякаш всички около него са му длъжни. Разбира се, това не му привличаше почитатели и в края на кариерата му мнозина се отдръпнаха от него", обобщава Волков.
След като приключва с баскетбола, гигантът получава инвалидност II степен и му е определена пенсия от 63 рубли, което е твърде малко, като се вземе предвид, че дрехите му и обувките номер 58 се изработват само по поръчка. Стига се дотам Александър да обикаля пазарите и да проси от съгражданите си.
"Бяхме съседи и често се отбиваше. Почти през сълзи призна, че няма достатъчно дори за храна. Заедно със спортните почитатели го подкрепяхме по всякакъв начин: някой с торба картофи, друг с пари. Веднъж Саша призна, че една седмица е изкарал само на хапчета и показа лилавия си език. Никога не съм виждал нещо по-ужасно", спомня си журналистът на "Съветски спорт".
Именно Волков е този, който не позволява Сизоненко да удари дънота.
Той публикува статия в популярното издание "Събеседник", която озаглавява "Кой ще помогне на Гъливер?", а публикацията спасява баскетболиста. На помощ се притичат градските власти, които увеличават пенсията му, осигуряват му купони за храна и му поръчват ново триметрово легло.
Историята му излиза и на страниците на редица други издания в страната и прескача границите на Съюза. На Запад получава прякора Руския Гъливер, а японско шоу го кани за участие с някои от другите най-необичайни хора в света. Снима се и в чешкия филм "Смелият шивач".
Статията в "Събеседник" му помага и в личния живот и през 1988 г. Сизоненко се жени. Неговата избраница е Светлана Гуменюк, с която се познават още от годините му като състезател на Спартак. След като прочита материала, тя пристига, за да го види, а скоро приятелството им прераства в романтична връзка и води до брак.
Две години по-късно Сизоненко влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-високият човек в СССР с ръст от 239 сантиметра. Пред него е само 245-сантиметровият либийски баскетболист Сюлейман Али Нануш.
"Болестите ме покосиха"
Но както се случва неведнъж в живота на Александър, след миговете на радост и щастие, идват големите разочарования. През 1992-ра жена му се замесва в измама и по чудо избягва затвора. За да покрият дълговете ѝ обаче, се налага да продадат жилището.
Опитват се да купят ново в Санкт Петербург, но строителната компания фалира. Остават без апартамент и без пукната пара.
След поредицата от неудачи, Светлана напуска съпруга си. Бракът не може да бъде спасен и от раждането на сина им през 1994-та. "Преди външността ми беше привлекателна и следях теглото си. Болестите обаче ме събориха. Отпуснах се и започнах да пия, въпреки че това беше категорично противопоказано за мен. И тя си тръгна", раказва Сизоненко.
Съюзът на спортистите на Санкт Петербург му подава ръка и го настанява в гарсониера.
Пред бившия баскетболист обаче има и перспективи да живее по съвсем различен начин. Доста по-охолно.
Между 1999 и 2001 г. немският анатом Гюнтер фон Хагенс многократно убеждава Сизоненко да продаде тялото си на Института по пластифициране срещу огромна сума. "Такъв гигант е мечта за всеки анатом", възхищава се фон Хагенс, наричан Доктор Смърт.
По това време Саша вече е 245 сантиметра, а теглото му - над 180 килограма. И това дава своите усложнения. Сизоненко развива остеопороза и ходи с бастун или на патерици. Обещаните от анатома пари биха били достатъчни както за лечение, така и да няма никакви лишения до края на живота си.
Но предложението на германеца е отхвърлено. Руския Гъливер обяснява, че като правоверен християнин иска да бъде погребан по надлежния ред. "Никога няма да се съглася да бъда плашило, а трупът ми е да е музеен експонат", категоричен е Сизоненко.
"Мисля, че умирам"
Постепенно Саша изчезва от общественото полезрение. Поддържа връзка само с няколко журналисти и ветерани на Спартак. През лятото на 2011 г. става ясно, че е паднал лошо и е наранил крака си. Заради болките в колената почти не става от леглото. Един ден се обажда на фоторепортера Владимир Бертов и му казва: "Ела, мисля, че умирам".
Той е откаран в болница, но лекарите няма как да му помогнат. Две седмици по-късно, след като е прегледан в три клиники, Сизоненко се завръща у дома, прикован към леглото. Когато името му отново е по медиите, играчът от НБА Андрей Кириленко му превежда пари за ремонт на апартамента, а Спартак му купува нов телевизор и наема медицинска сестра, която да се грижи за гиганта. Но всичко това не е достатъчно. Сизоненко се нуждае от скъпо лечение зад граница.
Преди Нова година състоянието му рязко се влошава и Спартак го изпраща в рехабилитационен център, но няколко дни по-късно бившият спортист е върнат у дома, след като парите за лечение свършват. По същата причина я няма и медицинската сестра в дома му.
В последните си дни Александър е раздразнителен и отчаян. Бившият му съотборник Михаил Силантиев му се обажда, че ще мине да го види и да му донесе разни неща, а той му отговаря: "Изобщо не ми трябваш, ще си умра тук сам!"
На 5 януари 2012 г. Сизоненко си отива от този свят заради тромб. Погребват го в Северното гробище на Санкт Петербург до Кондрашин, Белов и други величия на Спартак. В последния си път Руския Гъливер е изпратен само от от няколко души.
