На 10 ноември 1988 Милан на Ариго Саки се изправяше срещу Цървена звезда на техния "Мала Маракана" в реванш от втория кръг за КЕШ. Двубоят трябваше да бъде преигран, след като предишния ден бе прекратен заради мъгла след изиграването на първите 45 минути.
При резултат 1:1, 2:2 в общия, защитникът на домакините Горан Василиевич се сблъсква с Роберто Донадони от Милан.
В автобиографията си, озаглавена "Безсмъртните", излязла в края на миналата година, Саки описва инцидента по следния начин:
"Василиевич скочи умишлено срещу Донадони, влизайки ми с глава и лакът едновременно - пише италианският специалист. - Роберто падна на тревата в нокаут. Последваха моменти на тотален ужас - той изглеждаше мъртъв. Футболистите махаха с ръце или ги слагаха безпомощно върху главите си."
Докато Донадони лежи по гръб на тревата, първият, който стига до него, е масажистът на Милан Анджело Пагани. Успява да му отвори устата, която е като заключена заради счупването на челюстта. Докторът изважда и езика му, който се е свил в гърлото, задушавайки Донадони, който продължава да бъде в безсъзнание.
Секунди по-късно пристига и клубният лекар Гинко Монти, който прави уста в уста. "Роберто не показваше признаци на живот, след което започна да рита неконтролируемо, каквото често се случва на хора, претърпели тежка мозъчна травма."
Ситуацията е много подобна с тази на Кристиан Ериксен на Евро 2020. Съотборниците на Донадони са ужасени. Легендарният бранител на Милан си спомня: "Той беше син, очите му бяха мъртвешко отворени и риташе с крака като животно в кланица."
Марко ван Бастен - иконата на "росонерите" от онова време, тичайки, крещи истерично към пейката: "Лекар! Лекар!", преди да попадне в прегръдките на генералния мениджър на клуба Паоло Таведжия, избухвайки в сълзи. Холандецът отказва да продължи мача, но е убеден от треньорското ръководство да го направи, докато Донадони е изнесен на носилка, след което откаран в болница.
Играчите на Милан се прибират в съблекалнята на почивката, без все още да са се отърсили от шока. Чуват, че дикторът на стадиона обявява нещо, което предизвиква освиркванията на публиката. Секунди по-късно следва и повторение на съобщението на италиански, когато осъзнават какво се случва.
Саки обяснява: "Дикторът искаше да сподели с феновете, които гледаха Донадони да лежи на тревата толкова дълго, без да помръдне, добрите новини от болницата. Роберто се бе върнал в съзнание и нямаше никакви поражения, освен счупената челюст. Феновете на Цървена звезда освиркваха възстановяването му."
Играчите на Милан са бесни. Включително Рууд Гулит, който е вкаран "на пожар" на мястото на Донадони. По план холандецът е трябвало да изиграе само 45 минути заради контузия в лявото си бедро, но накрая изиграва не само цяло второ полувреме, но и продълженията преди дузпите. Саки описва Гулит като "нашият кураж, генерала ни в битките". И холандецът с най-голямо удоволствие повежда своите бойци в подобни сблъсъци.
Милан прави всичко възможно да спечели, преди да се стигне до дузпите, но сърбите удържат равенството и се стига до изпълнение на наказателни удари. Стойкович и Просинечки вече са вкарали за Звезда, както и Барези за Милан. Идва ред на Ван Бастен.
"Ван Бастен се движеше към топката с грациозността на лебед - пише Саки. - Едва докосна кълбото, но то излетя мощно и неспасяемо в горния десен ъгъл. Перфектно изпълнение. Имах чувството, че цяла "Маракана" бе смразена от тази демонстрация на увереност и техника."
Джовани Гали спасява удара на Деян Савичевич, преди Чико Евани да даде преднина на Милан с 3:2. След като Митар Мъркела също пропуска за Звезда, всичко е в краката на Франк Рийкард. Холандецът не разочарова и праща "росонерите" на четвъртфиналите, докато Саки му е обърнал гръб, защото не може да гледа дузпата от суеверие.
"Заради оглушителната тишина на "Маракана", чух тъпия звук при удара на топката в гредата - спомня си Саки. - Кръвта във вените ми замръзна. Но след като срещна гредата, топката се оплете в мрежата. Никога няма да забравя звука от удара в гредата - това е моят химн на щастието.
Влязох на терена и запрегръщах всичките си играчи поред. Бяхме победители Цървена звезда, но бяхме подложени на толкова много несправедливост, насилие, провокации. Плюеха в лицата ни, а един полицай беше насъскал огромното си куче срещу Алесандро Костакурта. И въпреки всичко ние устояхме."
Всичко това не помрачава радостта от победата за "росонерите", но не и преди да бъдат стреснати до краен предел при срещата със смъртта при инцидента с Донадони. Дни по-късно той разказва за престоя си в болницата в интервю за Gazzetta dello Sport.
"Първото нещо, което си спомням, е как се събуждам в болничната стая - разказва той. - С мен бяха още двама мъже - единият бе терминално болен и постоянно ме питаше как съм, а другият бе паднал от третия етаж на някаква сграда. Всичките му кокали бяха изпочупени, но ми белеше мандарини и ми изстискваше сока върху устните ми, защото не можех да си отварям устата. И двамата бяха в много по-тежко състояние от мен, но се притесняваха за мен; по някакъв странен начин бях извадил голям късмет.
Но най-впечатляващото от кадрите на ситуацията от онази вечер са реакциите на моите съотборници, които очевидно много се бяха притеснили за мен. Веднага бяха осъзнали сериозността на инцидента. Тези сцени показват колко силна връзка и какво приятелство имаше в отбора."
За разлика от феновете, старши треньорът на Звезда - Бранко Станкович, и Василиевич проявяват човечност и посещават Донадони в болницата. Собственикът на Милан Силвио Берлускони пък подарява скъпа картина на халфа.
"Роберто винаги е давал абсолютно всичко от себе си във всяка една секунда на терена - пише Саки. - Той е най-доброто олицетворение на концепцията ми за трудоспособност и отговорност. Затова и съотборниците му му дадоха прякора Кокала. Той никога не се отказваше.
Беше истински герой. Не защото го откараха в болницата. Той бе герой по критерия на френския писател Ромен Ролан, който е и нобелов лауреат за литература от 1915-а. Той пише: "Герой е човек, който прави всичко, което може."
И аз съм напълно съгласен с тази мисъл. Изхождайки от това, мога да твърдя, че съм бил треньор на един отбор от герои, който се превърна в безсмъртен."
След победата над Цървена звезда тимът на Саки продължи да гледа само и единствено напред. "Росонерите" нанизаха 11 гола и допуснаха само един срещу следващите си три противника до края на сезона.
Вердер Бремен и Реал Мадрид бяха преодолени на четвъртфиналите и полуфиналите, съответно, преди да дойде разгромната победа с 4:0 над Стяуа Букурещ на финала.
На следващата година Милан повтори успеха си и вдигна отново купата с големите уши след победа с 1:0 над Бенфика на финала, подпечатвайки статута си като един от най-великите отбори в историята.
И както онази вечер в Белград доказа, прозвището Безсмъртните се отнасяше не само заради магическия футбол, който "росонерите" практикуваха по онова време, но и заради спортната смелост, която проявиха като отбор.
