В средата на 60-те и началото на 70-те години на миналия век бранителят на Зенит Василий Данилов е забележителен футболист, който води успешни битки с Пеле, Еузебио и Гаринча. Защитникът е част от състава на СССР, който печели бронзовите медали от световното първенство през 1966 г. в Англия.
Данилов е изпреварил времето си бек, който се включва често в нападение, борави отлично с топката и центрира умело. Роден е за голям футбол.
Житейската му история обаче не е от онези, които да даваме за пример на децата. Тръгва по лош път, който го отвежда до затвора. Футболистът успява да избяга от затворническата колония, но след това се предава и излежава допълнителна присъда.
След няколко години зад решетките е забравен от всички. Даже някой пуска слуха, че е починал. Но за радост бившият национал е все още жив и здрав, а в средата на май тази година отпразнува 80-годишния си юбилей.
***
Василий има проблеми със закона още в детството, но спортът го спасява. "Железният бокс бе най-верният ми приятел - разказва Данилов. - Стискаш го в ръката си и тръгваш. Без него не можеш. Скоро битката започва. После се появяваш на стадиона и ти казват: "Пак ти се размина! Играй футбол и недей да мърдаш оттук!"
И Данилов се вслушва в съвета.
През 1961 г., когато е на 20, си проправя път до първия състав на Зенит, а година по-късно е включен в списъка с 33-мата най-добри играчи в СССР.
Специалистите в страната са впечатлени от универсалността му на терена и неговата скорост. Бранителят играе и добре с глава и печели битки на втория етаж, въпреки че е само 172 сантиметра. Често навлиза в наказателното поле на противника, има силен шут и усет за асистенции.
Другата му отличителна черта е, че той няма силен и слаб крак. През цялата си кариера отиграва топката с този, който му е по-удобен в съответната ситуация.
През 1965-а Данилов е избран за футболист на годината в СССР и получава повиквателна за националния отбор. Записва 23 мача за Сборная, което е рекорд за състезател на Зенит в съветската епоха.
На Мондиал 1966 играе в четирите от шестте мача на Съюза на английска земя. С Данилов на фланга Сборная побеждава Италия с 1:0 в групата, Унгария с 2:1 на четвъртфиналите и губи от Германия и Португалия с 1:2 съответно на полуфинал и в мача за третото място.
Половин век по-късно Данилов си позволява да посочи Лев Яшин като един от виновниците за провала на съветския тим да достигне до финала.
"Можеше ли националният отбор на СССР да се представи по-добре? Сто процента! Кавазашвили трябваше да пази с германците на полуфиналите. Усещаше се, че Яшин вече не е същият. Бекенбауер стреля от 30 метра, топката не лети изобщо толкова силно, но той пуска гол. Без съмнение Кавазашвили беше по-добрият тогава. В съблекалнята това се говореше в прав текст, но от Москва пристигнаха инструкции, че Яшин не може да бъде оставен резерва", заявява Данилов пред "Спорт-экспресс" през 2015-а.
На 27-годишна възраст защитникът получава тежка травма на коляното, която поставя началото на края му във футбола. През 1967-а той изиграва последния си мач за националния отбор, а година по-късно - и за Зенит.
Данилов опитва да възроди кариерата си в Локомотив Москва и Динамо Ленинград, но безуспешно. След две години без футбол, през 1972-ра преминава в новгородския Електрон. Медалистът от световното първенство вече е потънал в мизерия и живее в общежитието на стадиона. Стаята му е ограбена и се прощава с една от най-големите си скъпоценности - фланелката на Гаринча. Година по-късно той окончателно приключва с футбола и започва работа като хамалин. Обират го за втори път и остава без медала си от Мондиал 1966 и западно списание, на чиято корица е сниман с Пеле.
А през 1979 г. самият Данилов попада в затвора за кражба.
"След развода с жена си живеех в комунален апартамент. Веднъж си загубих ключа, а навън - студ. За лош късмет - настинах и ме втресе. Реших да не се мотая повече по улиците и да отида у един приятел, с когото играехме футбол на двора. Скоро след това дойдоха две момчета. Лежах си в леглото и дори не слушах за какво си говорят с домакина. А след половин час - хоп, ченгета. Прибраха ни всички. За какво? Имах познат в милицията, който ме беше предупредил: "Вася, не ходи в този апартамент. Там се събират хулигани. Крадат дрехи, бижута... ". Но не му обърнах внимание", спомня си той.
Изглежда в жилището е имало доста крадени вещи, а бившият съветски национал твърди, че милиционерите не са повярвали, че е там случайно и действали по модела "всичко под ножа".
Когато нещата тръгнали на зле, адвокатът му го съветва да признае съучастие, за да получи по-малка присъда.
Данилов лежи в прочутия питерски следствен арест "Крести", където е пълно със закоравели бандити, но той е на особена почит и е покровителстван от тарторите на изолатора заради футболното си минало.
По-късно е преместен в затворническа колония, от която бяга и се укрива в продължение на шест месеца. В крайна сметка взима решението да се предаде и получава още година и половина отгоре към присъдата си. През 1985 г. Данилов е освободен, но е отритнат от обществото. Зачеркнат е даже и от бившия си клуб Зенит.
"Издаваха различни книги и справочници за отбора, в които се споменаваха и най-дълбоките резерви, а за мен - нито ред. Сякаш никога не е имало такъв играч Данилов в историята на клуба и не е бил национал. Веднъж един съсед ми донесе вестник, в който пишеше, че съм починал отдавна. Но го преживях и това. През 1997 г. ме направиха заслужил майстор на спорта, след като си спомниха, че съм жив. След световното през 1966 г. всички получиха титлата, освен мен", разказва той.
От 2015 г. медалистът от световното първенство преди 55 години започва да получава пенсия от държавата в размер на 11 хиляди рубли и пет хиляди от Зенит (общо около 180 евро).
На 80-годишна най-после живее в самостоятелно жилище след помощ от председателя на Съвета на директорите на "Газпром" Алексей Милер, който е и благодетел на Зенит.
Едва преди няколко години Данилов претърпя и операция на контузеното коляно, заради което е принуден да се откаже от футбола.
Бившият защитник споделя, че Мондиал 1966 е най-великото събитие в живота му и често плаче, когато спомените го отведат към незабравимите моменти от английските стадиони. Поглежда назад през рамо и премисля отново и отново грешките си, но не може да върне времето и да промени съдбата си. Малка утеха е, че вече живее в нормални условия и всички във футболна Русия знаят, че е жив и здрав. Това го радва, няма как.
Тъжното е, че трябваше да чака да доживее до 75-80 някой да си спомни за него.
