Началото на професионалната кариера на Рихард Голц е повече от легендарно. Бившият германски вратар пристига в Хамбургер като ученик на 17 години, а на 19 му се налага да влезе в игра, след като легендата на клуба Ули Щайн вкарва юмрук в лицето на Юрген Вегман от Байерн Мюнхен в мача за Суперкупата на Германия, спечелен от баварците с 2:1.
"Планът беше такъв. Знаех, че две години след пристигането ми един измежду мен и моя колега ще получи професионален договор - разказва Голц. - До мача за Суперкупата отношението на Щайн към мен беше добро, но всичко се промени. Заради случката в мача той беше освободен и когато се срещахме като съперници на други срещи, той винаги ме гледаше накриво. За него аз бях символът на това той да не е в клуба."
В Хамбургер Голц играе заедно с Йордан Лечков и Петър Хубчев в средата на 90-те.
Тогава в клуба пристига и Феликс Магат, известен в цяла Германия като истински мъчител с тренировките си.
"Когато той дойде, бяхме в дъното на класирането и още в първите мачове дръпнахме нагоре - спомня си Голц. - Виждаше се, че многото работа в тренировките се отплаща, но в един момент съблекалнята се разцепи. Някои момчета влизаха в мача с мускулна треска. А Магат нямаше нито помощници, нито кондиционен треньор, които да кажат къде трябва да се спре."
Няколко кръга преди края на шампионата 1996/97 Голц прави грешка, която води до раздяла с Хамбургер. Мачът е срещу градския съперник Санкт Паули, който точно е спечелил промоция за Бундеслигата. В края на редовното време при 2:1 за Хамбургер Голц изритва необезпокояван топката в краката на играч на съперника, който асистира за 2:2.
"Няколко кръга по-рано изгониха Магат. Аз бях капитан на отбора, но въпреки отстраняването му тимът си беше силно разделен. Имаше два лагера - за и против Магат, въпреки че него вече го нямаше. Като капитан се опитвах да намирам пресечните точки."
Грешката разгневява много феновете на тима и на следващите мачове на стадиона вече има транспарант "Голц - вън!".
Не му помага и коментар в книга срещу расизма по стадионите, в която си позволява критика към десните фенове на Хамбургер. И след грешката няма мърдане - пътят е само навън независимо от 10-те години вярна служба.
Акостира на юг - във Фрайбург, който е един от най-симпатичните клубове в Бундеслигата, воден от Фолкер Финке. Тимът получава названието "Бразилците от Брайсгау" заради страхотния футбол, който играе.
"Финке беше новатор в много отношение - не пести суперлативи за бившия си наставник Голц. - Той винаги прекъсваше тренировка, за да коригира тактическа грешка. И при това не беше педант, за да иска изпипване до милиметър. Даваше рамки, в които имаше значителна свобода. Брилянтен аналитик! Когато променяше нещо на почивката, то сработваше в 9 от 10 случая. 10 минути преди тръгването на автобуса при гостуване касетата със записа на мача вече беше във видеото и ситуациите се анализираха обстойно. За видеоанализи имахме екран, който тогава струваше 10 000 марки. В Хамбургер щяха да кажат: "Абе, ти да не си луд!", ако някой предложеше нещо подобно."
Финке води Фрайбург цели 16 сезона, а вратарят Голц си спомня една от странностите му.
"Той смяташе, че луксозната кола те прави асоциален. Бях си купил малък "Мерцедес" - А-клас и едва успях да го убедя, че съм го взел, за да ми е широко и все пак отзад някой да може да седне нормално. Ако той наречеше някого "асоциален", обикновено този футболист нямаше повече шансове при него."
След преминаването на Голц от Хамбургер във Фрайбург SportBild пише, че вратарят бил "прекалено интелигентен за клуба от Северна Германия".
"Бях надценен от вестника съвсем еднозначно - скромничи Рихард. - Ако успееш да вържеш две изречения във футбола или направиш впечатление, че се интересуваш и от други теми, вече минаваш за супер интелигентен, даже за интелектуалец. За да оборя това твърдение мога да ви покажа дипломата си, оценките от която не кореспондират с висок интелект."
Краят на престоя за Голц във Фрайбург е като от приказките. Мачът е срещу гостуващия Хамбургер, а резултатът в 90-ата минута е 0:0.
"Съперникът получи дузпа, а тогава тях ги биеше колегата ми вратар Ханс-Йорг Бут. Дотогава беше вкарал във всичките си опити, но успях да спася удара - усмихва се Голц. - Много от играчите на Хамбургер дойдоха да ме поздравят, а дори имах усещането, че гостуващите фенове празнуваха заедно с мен. Това беше един вид сдобряваща раздяла."
