Оливър Халаши е роден в Будапеща през 1909 г. и е луд по футбола още от най-ранна детска възраст. Тренира в академията на Уйпещ и му предричат велико бъдеще; всички треньори го смятат за топ таланта на унгарския футбол - Халаши демонстрира неизчерпаема енергия и любов към играта. Но съдбата има други планове за живота му...
В един дъждовен ден, когато е на 8, Оливър закъснява за тренировка. Бързайки да стигне възможно най-бързо до стадиона, момчето решава да се качи на трамвая в движение. Скача, но, за негово съжаление, се подхлъзва заради наскоро навалелия дъжд.
Кракът му остава под металните колела, след което е ампутиран под коляното. В този момент животът на момчето се превръща в истински кошмар. Не само че мечтата му за футболна кариера се изпарява за секунди, но и в продължение на цяла година след операцията Оливър усеща непрестанни пронизващи болки по крака.
Отчаянието е огромно, но след година рехабилитация Халаши се връща на базата на Уйпещ, вече в различна роля. Осъзнал, че няма как да се върне на зеления килим, Оливър избира басейна за новата си арена за изява и още с първото гмуркане се влюбва във водата.
Не само плува, но и започва да тренира водна топка. Момчето открива нов смисъл в живота си. Във водата показва същия талант и за двете, заради което никой не е изненадан, когато се пуска на унгарския плувен шампионат в открити води.
17-годишният Оливър се включва в 9-километровото плуване по река Дунав, за да докаже на всички, че дори хора с ампутирани крайници не бива да бъдат отписвани. По средата на състезанието Халаши изостава сериозно от лидера, но благодарение на перфектно изработена стратегия успява да го изпревари и да стигне първи до финала, печелейки първата си голяма плувна победа.
Две години по-късно е включен в олимпийския отбор по водна топка, който заминава за Игрите в Амстердам през 1928 г. с огромни амбиции. В онези години параолимпийските игри все още не съществуват и хората с недъзи, на теория, могат да участват в обикновените олимпийски игри. Но не всички мислят така.
Треньорът на унгарския отбор - Бела Комяди, е засипан от критики затова, че е включил играч с недъг в олимпийския състав. Това обаче не пречи нито на тима, нито на Халаши да се изяви. Оливър отбелязва четири гола в рамките на турнира, а Унгария се връща у дома със сребърните медали.
Постижението на унгарците става още по-впечатляващо заради факта, че Комяди взима точно седем играчи на Олимпиадата и цял турнир играе без смени. За сравнение, Германия, която става олимпийски шампион тогава, има една резерва, а Франция, която също се качва на почетната стълбичка, е с две.
С тези сребра започва и доминацията на Унгария в спорта. Между 1931 и 1938 г. унгарците печелят две поредни олимпийски титли, както и три европейски. Оливър изиграва общо 91 мача за националния тим в този период, като междувременно продължава да радва и местните фенове, като с Уйпещ става шампион на Унгария десет поредни пъти.
Въпреки всичките си успехи във водната топка Халаши не забравя и плуването. През 1931-ва, само няколко дни след победата над Германия на финала на Европейското по водна топка, става европейски шампион и на 1500 м свободен стил в Париж.
Заради началото на Втората световна война кариерата му приключва мигновено. На 10 септември 1946-а плувната легенда се качва в такси, което да го откара до басейна. След което изчезва безследно. Два дни по-късно тялото му, заедно с това на шофьора, е открито в колата, зарязана в покрайнините на Будапеща.
Разследването работи по няколко версии. Основната е, че колата е била спряна от съветски патрул. Станал е някакъв скандал между шофьора, Халаши и съветските войски, в резултат на което двамата са били убити и захвърлени извън града.
Оливър оставя вдовица и две дъщери, а няколко дни след погребението му съпругата му ражда трета дъщеричка. Първите думи, които новороденото чува от майка си, са: "Баща ти беше велик мъж." И това е самата истина.
