В германския футбол той е познат като "Железния Дитер". Абсолютна легенда на Санкт Паули, прекарал седем години в клуба.
ДитерШлиндвайн е сред хората, които нямат страх да влизат в единоборства. Както той самият се изразява: "Винаги съм подлагал крак, дори когато е било опасно за живота ми".
След като взема диплома за индустриален търговец, Дитер следва футболната си мечта и започва с юношите на Валдхоф Манхайм на 17. Малко по-късно отборът смайва цяла Германия като влиза в Бундеслигата.
"Бяхме като семейство - разказва Шлиндвайн. - Още в младежките формации треньорът Курт Кобегер се грижеше 24 часа в седмицата за нас. Жена му Ренате даже ни беше оплела вълнени шапки за лошото време. Моята си я нося още почти 60 години по-късно. Супер качество!"
Част от младоците се вливат в първия отбор, а с него наставникът Клаус Шнапнер прави чудеса.
Първо го вкарва в Бундеслигата, побеждава Байерн Мюнхен и се разминава за малко с участие в турнира за Купата на УЕФА. На треньора принадлежи култовата фраза "Който не пие бира, не може да играе футбол!".
"В интерес на истината по време на тренировъчни лагери ни даваха задължително една преди заспиване", спомня си железният бранител. Във Валдхоф той заиграва като стопер. "Отборът беше от работнически квартал и хората на трибуните искаха да гледат да се биеш яко за всяка топка. Затова навиваш ръкавите и влизаш в единоборството. Там се научих на тази работа", признава Дитер.
През 1984-та Валдхоф побеждава Байерн Мюнхен в разгара на тържествата за Октоберфест. Президентът на баварците тогава заявява: "По време на празника никой не може да ни победи".
Но горчиво бърка.
Тимът от Манхайм печели, въпреки че до този момент баварците са започнали сезона с шест поредни победи. След мача треньорът Клаус Шнапнер дава интервю директно на скамейката: "Дори и един президент може да се заблуди понякога..."
При победата над Вердер с 2:0 легендарният наставник Ото Рехагел непрекъснато крещи по съдията: "Винаги тоя Шлиндвайн... Ужасен играч".
И два дни по-късно му звъни по телефона с покана да подпише с тима от Бремен.
Руди Фьолер си отдъхва. "Шлиндвайн ми беше най-трудният съперник. Радвам се, че сега е при нас и няма да се налага да играя срещу него", коментира пред пресата нападателят.
Във Вердер нещата за Дитер не потръгват, защото често е контузен и впоследствие е определен като "най-голямата трансферна грешка" от самия Рехагел.
Следва престой в Айнтрахт Франкфурт, с който взима Купата на Германия, а по пътя новият му тим отстранява Вердер.
Така в края на 80-те започва неговата афера със Санкт Паули.
"Това беше клуб, различен от останалите. Дори самото възприятие от публиката беше различно. Ако някой пропусне положение не се започваше освиркване веднага. Тоалетните на стадиона се намираха между съблекалните и терена. И можеха да се ползват и от фенове. Така много често се случваше до писоара някой да те потупа по рамото или да ти даде да пийнеш глътка бира - за късмет", връща се към златните времена в хамбургския квартал на "червените фенери" Шлиндвайн.
Заради скромността на отбора Дитер дори не смее да се появи на стадиона със своето "Порше". Паркира го на няколко преки от "Милернтор" и крачи пеша до там.
Имат прословута закачка с Юрген Клинсман.
Нападателят се оплаква, че съблекалнята е много далеч от терена, а Шлиндвайн отговаря: "Спокойно, на връщане ще си в носилка". Самият защитник не потвърждава лафа си.
Тръгва си след грандиозен расистки скандал, след като нарича съотборника си Леонардо Манци "черна свиня".
"На тренировка той ме фаулира много лошо, но без умисъл. Избухнах и го нарекох така. Беше огромна глупост. Още в момента на изричането знаех, че съм казал голяма простотия. Веднага след това се събрахме целият отбор и му се извиних, той прие думите ми. Но няколко съотборници имаха контакти с журналисти и това излезе в "Билд". Разпънаха ме на кръст", разказва Шлиндвайн.
Когато слага край на кариерата си най-тиражният всекидневник в цяла Европа пише: "Сега поне 70-80 нападатели могат да си отдъхнат".
"Приемам го като комплимент, защото знам какво имат предвид. За цялата си кариера имам четири червени картона. Марк ван Бомел го направи в рамките на един сезон. Винаги съм влизал твърдо, дори с риск за своето здраве."
По ирония на съдбата последния му мач в професионалния футбол е белязан от червен картон. Но не за грубо влизане, а за нарушение като последен в отбраната.
