Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тренираше като космонавт, а след като спечели "Златната топка", я скри в тайник под ваната

Тренираше като космонавт, а след като спечели "Златната топка", я скри в тайник под ваната

"Когато ми се обадиха от Франция, за да ми кажат, че печеля, бях у дома в Одеса при родителите ми. Като ми се обадиха, не знаех къде се намирам. Изпих една бутилка шампанско на екс.

Дойде цяла делегация от Париж, която искаше да ми гостува в апартамента ми. Тогава още не бях получил жилище от ръководството на Динамо и живеех в клубната база в Конча Заспа. Трябваше да лъжа, че квартирата ми е в ремонт и цяла вечер ги разкарвах по кръчмите в Киев.

Криех трофея. Такива бяха времената. Направих тайник под ваната. Едва по-късно разбрах, че това не е мястото за такъв важен трофей, защото там има влага, а той иска постоянни грижи и трябва да се почиства. После ми я пазеха в банката."

Игор Беланов!

За колорита на такъв човек може да се съди само по начина, по който говори за своята "Златна топка" - онази, заради която се пият бутилки алкохол, която трябва да се крие, когато искаш да я покажеш на целия свят.

Съветските звезди от времето на Студената война са специални. Около тях завинаги ще витае усещането колко велики е можело да станат, ако режимът е бил друг. Или са станали толкова велики именно заради него?

Великите империи процъфтяват и се сгромолясват. Тази на СССР съществува от 1922 до 1991 г., простира се на площ от 22,4 млн. квадратни километра и в пределите ѝ живеят близо 300 млн. души. Съветските атлети печелят общо 1204 медала на летни олимпийските игри - 473 златни, 376 сребърни и 355 бронзови.

По отношения на клубния футбол обаче нещата са по-скромни.

Динамо Киев печели Купата на УЕФА (1975 г. и 1986 г.), а Динамо Тбилиси - КНК (1981 г.). А сред всички легендарни фигури на съветския футбол до "Златната топка" стигат Лев Яшин, Олег Блохин и, разбира се, Игор Беланов.

Последният има режим на тренировки, който е толкова жесток, че с играча се шегуват, че тренира за космонавт, а не за футболист. Пътят му към славата обаче е труден и го учи, че трябва винаги да бъде подготвен.

Кариерата му започва в СК Одеса и Черноморец Одеса, преди да бъде забелязан от Динамо Киев. Треньорът Валери Лобановски вече има статут на божество, направило реформа в играта, така че на него не се отказва.

Първоначално Беланов не впечатлява кой знае колко, но се оказва, че има нетипична сила и на всички физически и психически тестове в Киев е неизменно сред първите.

В първия си сезон 1985/86 печели шампионата с Динамо и Купата на страната. А най-великият момент е триумфът в турнира за КНК, където на финала е прегазен Атлетико Мадрид с 3:0. Беланов е в умопомрачителна форма и с него са свързани големите надежди на Сборная за Мондиал 1986. Там той и съотборниците му от СССР отпадат на 1/8-финалите след 3:4 срещу Белгия, като Беланов вкарва хеттрик. А липсата на успех на световното впоследствие означава, че възходът на Динамо в КНК е последният голям футболен триумф на Съюза.

През 1986 г. "Златната топка" все още се връчва само на европейци, което автоматично оставя иконата Диего Армандо Марадона извън сметките. Така Игор Беланов поема щафетата от Мишел Платини, който в три последователни години преди това държи наградата в ръцете си, а на второ място остава Гари Линекер.

Години по-късно продължава да се говори за това дали Беланов е бил достоен за трофея. Дали е било редно да бъде до такива гении на футболната игра.

"Тогава се приемах като събирателен образ на целия велик отбор на Динамо Киев, който имахме", казва с огромно самочувствие Игор. После си отваря една бутилка шампанско и я изпива на екс. Не му пука за критиците. Убеден е, че заслужава признанието.

Но сривът на Беланов е по-бърз от възхода му.

На европейското през 1988 г. СССР играе финал с Холандия и губи, а Игор прпуска решителна дузпа в Мюнхен. После започва германското му приключение с Борусия Мьонхенгладбах, където разбира, че изобщо не е подготвен за живота на Запад и без наставленията на Лобановски не е същият играч. Междувременно хващат жена му да краде в магазин, а кавалерът на "Златната топка" е пратен в Айнтрахт Брауншвайг.

Останалото, както се казва, е история... Само че скучна. Но легендата остава завинаги.

   

Най-четените