Като дете Теодора Духовникова е имала две любими занимания: да облича чужди дрехи, преструвайки се, че е някой друг, и да разиграва сцени с хартиени кукли, които е нарисувала сама.
Фантазията и енергията на това дете са живи досега.
Тях ги виждаме във вече зрялата актриса Теодора Духовникова, звездата от театъра, лице от сериалите "Войната на буквите", "Дяволското гърло", "Дървото на живота", от филма "Дъвка за балончета" и още ред други продукции, които раздвижиха кръвта на българското кино и телевизия.
Талантът ѝ изпъква в детските студиа на БНТ, а когато питам какво я е привлякло към киното и телевизията, тя отговоря: "Като че ли си се родих така".
Обичала е да играе представления от малка, а когато е пораснала, решила, че може да печели пари от домашните си спектакли. Започнала да събира връстници на терасата при баба си и дядо си в Казанлък, таксувала ги по 5 стотинки за билетче и играела театър.
"Бях някакво капиталистическо създание през социализма", разказва през смях актрисата за Webcafe.bg.
Без бариери и без празни фамозности, след две минути на поздрави Теодора ме пуска в живота си с тази история от детството си. Позволява ми да потърся артиста зад вцепеняващата красавица от телевизията и да я видя под обеления ѝ медиен имидж. Такава, каквато е - безпределно влюбена във всичко, с което се занимава.
Теодора Духовникова е като инжекция с адреналин стане ли дума за изкуство. Смела и заредена с желание, тя е готова да се хвърли в неизвестното, без да е сигурна какво ще я посрещне на срещуположния край.
Някъде бях чела, че по това се отличават големите мечтатели. Могат да направят толкова широка крачка, че останалите да си кажат : "Този е луд".
За Духовникова рискът и актьорската професия вървят ръка за ръка. Като Пижо и да Пенда - едното не може без другото.
Рискувала е преди като студентка, качвайки се първа на сцената в НАТФИЗ при професор Танковска, за да изиграе етюд без предварителна подготовка.
Рискува и сега с приемането на роля в сериала "Войната на буквите", за който е знаела само, че "ще има хора, които ще го харесат, както и такива, които няма да го харесат, но никой няма да остане безразличен".
Последните думи са на нейна приятелка от екипа на сериала и се оказват пророчески.
Facebook се подпали след първите епизоди на "Войната на буквите". Имаше одобрение, имаше упреци, имаше и доволно количество хейт, но никой не остана равнодушен към историята.
Спретна се широка рекламна кампания за популяризиране, каквато бюджетът на продукцията не би могъл да си позволи.
В интервюто ни Теодора казва, че е прочела част от доводите за народното недоволство и може да извади една скрита карта от ръкава си, за която може би много хора не подозират - тя познава българското средновековие.
Жокер за хората, които не са чели биографията ѝ - Духовникова е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури в София, където българската история се е изучавала стриктно.
Но във "Войната на буквите" тя не влиза с нагласата, че ще участва в програмно историческо пано, което цели да утвърди националното самосъзнание.
Съгласила се е да играе в "приказка" за събития от "тъмните" векове, за които българската история е сравнително мълчалива.
"Този сериал трябва да се възприема като фикция, като художествено произведение. Не е нужно да го разказваме, както е било тогава. Нееднократно се казваше, че този сериал не е учебник, не е музей, не е документален, той е фикция. И всички, които го приемат точно така, много го харесват, обичат и ни пишат великолепни неща. Но тези, които очакват някакъв символ верую, са много разочаровани", споделя Духовникова и допълва:
"Но дори и тези хора започват да четат някакви исторически неща, започват да се връщат назад във времето и започват да си припомнят какви са били събитията. Така че дори от това има много голяма полза".
Извън остриетата във Facebook Духовникова казва, че не среща враждебно отношение към историческата поредицата. Поредното доказателство, че шумът в социалните мрежи е само мимолетен фон сравнен с реалността.
Когато хората я срещнат на живо, разпознават в нея влиятелната Мариам и се обръщат към актрисата с "царице" и "ваше височество". На родителските срещи я разпитват за следващите епизоди. А малко преди да се чуем за интервюто, непознат мъж я е отбелязал в окуражителната си публикация за "Войната на буквите".
"Пишеше колко му харесва сериала. Пишеше, че му харесва как играя, нищо, че героинята ми била "змийка" - много се смях на това - в очите ѝ виждал толкова страх, толкова ужас, слабите човешки качества. Това за мен е важно", споделя Духовникова.
Спорна и рискова, тази продукция също има своите верни фенове.
Има и друга причина, заради която актрисата се радва, че след дългото обмисляне с колегата ѝ Захари Бахаров, се решава да скочи с главата надолу към двореца на цар Симеон.
"Войната на буквите" отваря вратата за нови исторически поредици, които излизат от твърдата рамка на българската телевизия.
"Има нещо много опасно, което се случва в момента с българските сериали. Всички те започват поразяващо много да си приличат. Имам една приятелка, която ми каза, че по телевизията една вечер давали два сериала един след друг. Единият започвал в девет, а другият май в десет, не разбрах, и тя през цялото време си мислела, че това е един и същ сериал. Като начин на снимане, като постановка, като теми, те са еднакви, защото така е по-лесно", на мнение е актрисата.
В телевизията, както и в киното у нас, мотото си остава едно и също - няма време и няма пари.
Във "Войната на буквите" също са се сблъсквали с ограничени бюджети, които са налагали, така да го кажем - креативни подходи.
"Това, което хората не знаят, е, че да снимаш такова нещо с толкова малък бюджет е трудно. Гълтали сме пушеци, понеже нямахме пари за машини, които да направят истински кино дим. Палеха някакви треви, съчки, целите бяхме черни. И не само това. Опитвали сме се да направим от нищо-нещо, за да бъде що-годе приятно и красиво за гледане", разказва Теодора.
Докато си говорим за премеждията ѝ на снимачната площадка, тя съвсем случайно издава и една новина около сериала - има интерес поредицата да бъде продадена зад граница.
За Теодора Духовникова, в чиято кариера рискът е обратната страна на актьорството, пробив на "Войната на буквите" в чужбина ще е още една точка в биографията ѝ на хазартен играч за пример в родните ни кино и телевизия.
Подбира роли, които за нея са провокация, далеч от морално извисените безгрешни персонажи. Стреми се да разбира образите, които играе, търси как да ги оправдае и ги заобича. А що се отнася до техническите особености на играта, слуша съветите на големите режисьори, с които е работила, като Александър Морфов и Явор Гърдев.
"Ако мислиш вярно, играеш вярно. Схванеш ли как мисли тази жена и започнеш ли да мислиш като нея, то веднага става друг образ, без физически нещо кой знае какво да се променя", споделя Духовникова.
За ролята ѝ във "Войната на буквите" в съзнанието ѝ е била жена "Сървайвър", която въпреки бариерите се вдига на крака и отново се бори. А любимият ѝ персонаж е Катето от "Събирач на трупове". Харесва я, защото тя е "напълно луда".
"В тази професия трябва да се научиш, че не е страшно да не се самоконтролираш. Приемеш ли го като даденост, че понякога ще се случва, това много те освобождава. Помага ти да не си мислиш за глупости и да си по-креативен", е мнението на актрисата за творческия ѝ процес.
С кариера, която се простира в период от няколко десетилетия, Теодора Духовникова не е загубила и капчица от любовта си към сценичното изкуство.
"Мисля, че най-щастливите моменти в живота ми са, когато съм на сцената и играя нещо интересно или когато снимам нещо интересно. Затова съм и безкрайно благодарна на семейството ми, което безусловно ме подкрепя и не ме ревнува. Сцената е другият ми и много често - по-вълнуващ живот", споделя актрисата.
Теодора Духовникова ще продължи да бъде лицето от телевизионния екран, което гледате и което вашите деца също ще гледат.
Тя е човек, който се е влюбил лесно: в театъра, киното, телевизията, всичко, свързано с култура. И от любов ще поема нови рискове на тази територия.
Може би ни трябват повече хора като нея. Такива, които рискуват за смислените неща.
