Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всяка жаба да си знае... континента?

Някой измежду Диего Симеоне и Марсело Биелса има шанса да стане първият южноамерикански треньор, печелил трофей в евротурнирите от 47 години насам! Снимка: Goal.com
Някой измежду Диего Симеоне и Марсело Биелса има шанса да стане първият южноамерикански треньор, печелил трофей в евротурнирите от 47 години насам!
"Великият магьосник" Еленио Ерера за последно постигна това, печелейки втората си поред Купа на европейските шампиони с Интер през 1965 г.

Аржентинецът Марсело Биелса е един от най-уважаваните футболни треньори в света в наши дни, особено след като отстрани категорично Манчестър Юнайтед със своя Атлетик (Билбао) на осминафинал в Лига Европа.

„El Loco" или "Лудия", както го наричат, е смятан за най-добрият в занаята не от кого да е, ами от най-успешния в последните години - наставникът на Барселона Хосеп Гуардиола.

След края на състезателната си кариера бившият капитан на каталунците замина на пътешествие в Южна Америка, където се срещна с изтъкнати местни специалисти - Сесар Луис Меноти, Рикардо Лаволпе и Марсело Биелса. Там Лудия го покани на барбекю вкъщи и двамата говориха за футбол в продължение на 11 часа и се превърнаха в много добри приятели!

Очаква се Биелса да продължи победния си рейд с баските тази вечер, след като преди седмица Атлетик се наложи в първия мач като гост над Шалке с 4:2. Ако „червено-белите" достигнат до финала в Букурещ и го спечелят, той може да стане първият латиноамерикански треньор-победител в евротурнирите от цели 47 години - от далечната 1965 г., когато великият Еленио Ерера спечели втората си поред Купа на европейските шампиони с Интер!

Впрочем, същото може да се каже и за сънародника на двамата Диего Симеоне, който в края на 2011 г. пое Атлетико (Мадрид) и след успех с 2:1 в първия четвъртфинал, ще изведе „дюшекчиите" в реванш в немския град Хановер.

Божа работа е дали аржентинец отново ще триумфира в европейски клубен турнир и ще разберем това най-късно през май.

Любопитно е обаче, че за разлика от стотиците големи футболисти, играли с успех в Европа, като Марадона, Меси, Ромарио, Омар Сивори, Кака, Уго Санчес и много, много други, латино треньорите просто не виреят тук.

Въпреки че Южна Америка си оспорва много успешно със Стария континент превъзходството в световните първенства (10:9 титли в полза на Европа) и в турнира за Световната клубна купа и преди това Междуконтиненталната купа (26:25 за европейците), обменът на наставници не тече добре.

Освен споменатия „Магьосник" Еленио Ерера, който е роден в Аржентина, но е испанец по произход и още в ранно детство емигрира със семейството си първо в Мароко, а оттам във Франция, другият гражданин на Южна Америка, окичил се с европейска клубна купа, е Луис Карниля. Бивш нападател на Бока Хуниорс, той завършва кариерата си във френския Ница през 50-те години, след което става треньор на клуба и печели титлата на купата на Франция. Вследствие на успехите му, го канят да поеме Реал (Мадрид) и той печели съответно третата и четвъртата Купа на европейските шампиони през 1958 и 1959 г.

Както се досетихте, Карниля също е аржентинец и двамата с Ерера (доколкото е редно да броим него за такъв) изчерпват списъка на латино наставниците, триумфирали на Стария континент.

В обратна посока нещата стоят дори по-зле - единственият европейски треньор, побеждавал в Копа Либертадорес, е хърватинът Мирко Йозич. През 1987 той става световен шампион за младежи с отбора на тогавашна Югославия, където блестят бъдещи звезди като Роберт Просинечки, Давор Шукер и Звонимир Бобан. Първенството се провежда в Чили и явно красивата и топла страна се харесва на Йозич, а и чувствата са взаимни, защото през 1989 г. го канят да поеме местния гранд Коло-Коло. Така с три национални титли и Копа Либертадорес през 1991 г. хърватинът се превръща в истинска легенда в Латинска Америка и по-късно води още националния отбор на Чили, Америка (Мексико) и аржентинския Нюелс Олд Бойс.

Мирко Йозич, Луис Карниля и Еленио Ерера обаче са по-скоро изключения, потвърждаващи правилото „Всяка жаба да си знае континента". Междувременно можем да стискаме палци на Биелса и Симеоне да се присъединят към тяхната престижна компания - както заради приятния футбол на Атлетик и Атлетико, така и в името на дружбата между народите и континентите!

ДРУГИ ПРОЧУТИ ЮЖНОАМЕРИКАНСКИ ТРЕНЬОРИ, ПРОБВАЛИ СЕ В ЕВРОПА

БРАЗИЛИЯ

Карлос Алберто Парейра
Непосредствено след като спечели световната титла през 1994, Парейра пое испанския Валенсия, но се провали с него. През сезон 1995/96 все пак успя на (сравнително) европейска земя, извеждайки Фенербахче до титлата в Турция, след което се върна в родината си, за да оглави Сао Пауло.

Луис Фелипе Сколари
Световният шампион от 2002 застана начело на националния отбор на Португалия и го води добре в периода 2003 - 2008, макар че не успя да донесе трофей на страната, записвайки финал и четвъртфинал на Европейски първенства и полуфинал на Световно. Напусна лузитанците, за да поеме Челси, но бе уволнен след само седем месеца на поста.

Пауло Аутуори
Европейският опит на един от най-титулованите треньори в Южна Америка (Копа Либертадорес с Крузейро през 1997 и със Сао Пауло през 2005) се изчерпва изцяло с братска Португалия, където е водил отборите на Насионал, Витория (Гимараеш), Маритимо и Бенфика - за съжаление без нито един спечелен трофей!

Вандерлеи Люксембурго
Той е рекордьор с 5 спечелени титли в бразилската Серия „А" (по 2 с Палмейрас и Крузейро и 1 с Коринтианс), също както и носител на Копа Америка с Бразилия през 1999 г. Въпреки това опитът със славен латиноамерикански треньор в Европа отново не бе успешен, когато Люксембурго води Реал (Мадрид) през сезон 2004/05.

УРУГВАЙ

Оскар Табарес
Табарес е легенда в страната си, особено след полуфинала на Мондиал 2010 с националния отбор. През 1994 година той застана начело на италианския Каляри, като го класира девети, което си бе успех за обичайното ниво на клуба. През 1996 г. пое Милан и се издъни с „росонерите". След това спаси от изпадане испанския Овиедо и се върна в Каляри, откъдето бе уволнен след равенство и три загуби.

ЧИЛИ

Мануел Пелегрини
В периода 2004 - 2009 г. Пелегрини превърна скромния и непознат Виляреал във фактор в испанския футбол и редовен участник в Шампионската лига. Тези успехи му донесоха предложение от Реал (Мадрид), където през сезон 2009/10 той не успя да се пребори за титлата с Барселона и отпадна рано-рано в Европа и за Купата на краля. В момента чилиецът възражда своята кариера начело на Малага, с който има отлични шансове да се класира отново за Шампионската лига.





 

Най-четените