"В някакъв смисъл това е като смърт", признава Елис Кристи, докато се опитва да изгради един нов свят около себе си без шорттрека - спорта, на който е отдала половината си живот.
Серийната шампионка с 3 златни медала от световни първенства и 10 от европейски, обяви прекратяването на кариерата си миналия месец - след една година, в която признава, че е била близо до смъртта.
До един момент шотландката се надяваше да се състезава за четвърти път на Олимпиада и очакваше Игрите в Пекин през идния февруари. Но чувството на разочарование надделя след преживените трудности с контузии и психологически сривове.
Кристи разкрива, че травмата и депресията я докарват до момент през миналия април, когато тя прави опит за самоубийство.
"16 години се скъсах от работа и се опитвах постоянно да побеждавам, това си даде своето отражение", признава 31-годишната спортистка, превърнала се в звезда в британския шорттрек.
Парадоксално, но нейните общо 13 световни и европейски титли не ѝ носят никакви пари и затова през последната година тя работи в пицария, докато продължава да тренира с намерението да се пързаля още веднъж на Олимпийски игри.
След отказването си Елис сменя работата и вече прекарва дните си зад касата в бензиностанция, обмисля и две оферти за преквалифициране към друг олимпийски спорт.
Болката не е отминала напълно, но шампионката запазва най-важното от своя характер - надеждата и непримиримостта.
Неотдавна Елис Кристи издаде своята автобиография, озаглавена "Устойчивост". Там тя описва 2018 г. като най-трудната в живота си.
Кристи влиза в онази година като фаворит, от когото се очакват първи места и нищо друго.
На зимната Олимпиада в Пьончанг тя е накарана да се състезава контузена и Игрите се превръщат в кошмар за нея. Следват няколко падания, дисквалификации и санкции чак до последния ѝ опит най-сетне да се добере до олимпийски медал.
Сълзите на Кристи на леда станаха едни от най-разпространяваните кадри от събитието, но месеци по-късно съдбата ѝ нанася още удари.
Дългогодишният ѝ треньор Ник Гууч е уволнен, а приятелят ѝ, унгарският кънкьор Шаолин Шандор Лю, я зарязва със съобщение по месинджър.
Елис изпада в криза и започва да се самонаранява, а няколко дни след Коледа си нанася толкова тежка физическа травма, че си помисля, че е застрашила живота си.
Шокирана, тя осъзнава, че не иска да умре и отива в болница, където ѝ разясняват какъв късмет е извадила, че е жива.
Днес Елис си припомня не само безмилостната 2018-а, но и по-пресните рани от миналата година.
През април, след голям трус в личния ѝ живот, тя затъва рязко и опитва да отнеме живота си. "Беше много трудно... никога не бих се описала като човек със самоубийствени наклонности, не съм чувствала, че искам да умра. Но болката ми беше твърде голяма".
"В онази вечер приятел ми прати съобщение и ме пита дали съм добре, аз му казах "Не много" и не знам как той разбра останалото, но дойде и ми помогна".
Какво щеше да се случи тогава, ако не беше получила помощта? Кристи поклаща глава. По-зле ли е било от хоспитализацията ѝ три години по-рано?
"Всъщност да, много по-зле. Но си казах, че няма да е добре за хората, на които искам да помагам с техните психични проблеми, ако просто така се предам".
Оттогава Елис Кристи е прекратила склонността си да се самонаранява.
Роднините ѝ, които все още живеят в Шотландия, пристигат да я посетят и също оказват подкрепа.
"Понякога през този период не знаех дали ще мога да функционирам отново. Но си казах "Не, трябва да променим това". И сега моя голяма цел е подобряване на осведомеността относно психичното здраве".
2021 г. за нея включва също претърпяна автомобилна катастрофа и смъртта на дядо ѝ. Оказва се по-тежка година дори от 2018-а.
"Но няма да седя тук, след като не се класирах за Олимпийските игри и след като кариерата ми приключи, за да си кажа "По-добре да съм умряла", категорична е Кристи.
"Ще покажа на хората нещо различно. Да, трудно ми е, съсипана съм, но не искам отново да съм на онова мрачно място. Работя върху други неща, прогресирам с живота по различни начини и се концентрирам върху възстановяването си".
Въпреки нестабилната си психика, до един момент тя успява да се подготвя на леда за квалификациите за Олимпиадата.
Не е изпълнена обаче заявката ѝ да ѝ бъде осигурен клиничен психолог.
След август Кристи започва да получава крампи на краката.
"Просто се схващах, докато се пързалям. Проблемът беше, че до квалификациите оставаха три седмици. Накараха ме да се впусна в националните квалификации през септември, когато на всичкото отгоре се разболях".
"Трябваше да се оттегля, но ми казаха, че ако не участвам там, няма да ме изберат за олимпийските квалификации. Наложи се да се състезавам, докато изобщо не се чувствам добре и на стартовете направо ме разбиха", разказва Кристи.
"Преди олимпийските квалификации някой над мен реши, че трябва да се направи оценка на психическото ми състояние. Цяла година бях молила за клиничен психолог и изведнъж те започват да се съмняват в мен. Дали всъщност това, че съм зле физически не идва от главата ми? Имах 10 дни да го осмисля, но не тренирах, бях твърде стресирана".
Преди Игрите от 2018 г. ѝ се случва нещо подобно и в екипа се съмняват в нея, когато се оплаква от контузия.
Най-сетне я пращат на скенер, който показва скъсано сухожилие.
Дотогава тя гледа на себе си като на машина за медали, задължена да постига неизменни успехи, за да поддържа държавното финансиране за своя спорт.
"На всяко първенство беше едно и също. Не се радвах на медалите, мислех си "Налага се да ги печеля, за да продължат да идват парите". Когато се контузих през 2018-а, най-добре щеше да е да не ме пращат на следващите две квалификации, защото вече се бях класирала. Но вместо това, тренирах още пет седмици с контузения крак. И бях в агония на Олимпиадата".
Страданията на Елис Кристи започват още по-рано, тъй като тя е тормозена в училище, а на 19 претърпява кошмар и е изнасилена.
Не се чувства достатъчно силна, за да съобщи за престъплението и не го прави дори по-късно, когато получава извинение от изнасилвача си.
Трудностите за Кристи продължават в първите седмици след оттеглянето от шорттрека, но тя не губи надежда.
"Все още чувствам страст към спорта и тренировките. Предложиха ми три опции, една от тях не е олимпийски спорт, другите две са. Бих се радвала на олимпийски медал - но ако мога да помогна дори на един човек, който страда от проблеми с психиката, това ще означава повече от който и да е медал."
"Затова сега по-важното е друго: да си дам време да се излекувам, да се грижа за себе си и да подкрепя други да подобрят собственото си душевно здраве".
