Заедно с Huawei България и няколко добри български медии стартираме общ проект за представянето на новата серия интелигентни часовници Huawei Watch 3. В него разговаряме с популярни лица от България по темите, които свързваме с новите часовници и хората, които ги носят - свобода, комуникация, себеизразяване, потенциал и успех.
Нашата тема е Потенциалът, а наш гост - Крис Захариев.
Той е само на 23 години, а вече имаше удоволствието да стъпи на червения килим на един от най-престижните кинофестивали в света - този в Кан. Достигна до този момент, благодарение на това, че не е от хората, които се отказват пред трудностите.
Неспирно търси своя истински потенциал, дори понякога това да означава да се откаже от една или друга вече избрана житейска посока. Но най-много обича да разказва истории с камерата си така, както ги вижда - истински, неподправени и пълни с емоция.
Името му е Крис Захариев - момчето, което преди няколко години се изгуби нарочно, за да предизвика себе си и да покаже България такава, каквато я вижда през обектива на камерата си.
Защото не може да се отрече, че в живота на всеки има такива моменти, когато в буквалния или в преносния смисъл иска рязко да смени посоката, да предизвика способностите си или просто да разбуди леко позаспалия си приключенски дух. Да подложи на изпитание потенциала си да успее в нещо ново и различно.
За целта обаче е нужен не само ентусиазъм. За да е безопасно едно "изгубване" и да не завърши с национално издирване, то трябва да бъде добре планирано.
Така поне прави Крис в чест на последната си лятна ваканция като ученик, преди да пристъпи прага на живота на възрастните. Заедно с двама приятели и старата кола на неговия баща, за месец и половина той обикаля България през малките населени места, където броят на жителите е плашещо малък.
Записва цялото изживяване на видео, а от десетките часове суров материал създава документален минисериал. Кръщава го "Да се изгубиш нарочно", защото понякога точно това е нужно, за да открием неразкрития си потенциал.
Това е изводът, до който и самият Захариев стига - казва, че благодарение на това приключение истински успява да научи механизма на живота с неговите непрекъснати пикове и спадове.
Днес, четири години по-късно, Крис вече е дипломиран режисьор в НАТФИЗ, снима филми, реклами, музикални клипове, работи в телевизията и не спира да разказва истории с камерата си.
Той е от онези млади хора, които не се отказват да гонят мечтите си и то не къде другаде, а в България, към която не винаги сме особено мили, щом стане въпрос за кариерно развитие.
"Тук потенциалът е огромен, защото, както беше казал един приятел, "Когато правиш нещо качествено в България, то много бързо става популярно", категоричен е Крис.
Преди обаче да се ориентира към режисурата, негов основен интерес е рисуването. Спира се на него, след като опитва най-различни други занимания - от баскетбол и лека атлетика до компютри и уроци по пиано. В това отношение е благодарен на родителите си, които още от дете не спират да го окуражават да търси себе си.
Рисуването не само допада на Крис, но и му се отдава, поради което той решава да му се отдаде сериозно. Завършва Професионалната гимназия по изобразителни изкуства в София, а по-късно е приет в Националната художествена академия със специалност "Илюстрация". Но противно на всички очаквания, отказва да се запише.
"Точно тогава осъзнах, че не ми се учи това", разказва Захариев. Две седмици по-късно кандидатства в НАТФИЗ, където започва да учи режисура.
Макар завоят в живота му за някои да изглежда твърде остър, Крис изобщо не съжалява за решението си. Още тогава вече знае, че повече от всичко иска да бъде не къде да е, а зад обектива на камерата.
"Сега се опитвам да жонглирам между различните формати, в които мога да разказвам истории", споделя Захариев, чието ежедневие наистина може да бъде сравнено с този сложен цирков номер.
Признава, че често усеща напрежение заради очакванията в работата си, които трябва да оправдае. Дълго време му е трудно да отказва нови проекти, но лека-полека се научава да използва "супер силата" на думата "не". Когато се чувства много напрегнат обаче, намира свой начин да влезе отново в релси.
"Вярата е била винаги моето спокойно място, където отивам и се зареждам. Израснал съм с християнските ценности и това е нещото, което може би успява да ме държи фокусиран", обяснява Крис.
Усърдната работа на младия режисьор не остава незабелязана. След като през 2020 г. е отличен с една от най-престижните български награди в сферата на културата - "Полет в изкуството" на Фондация "Стоян Камбарев", успехите му излизат и извън пределите на страната.
Дипломният му филм - "Един асансьор разстояние", е приет в програмата на тазгодишния филмов фестивал в Кан във форума Short Film Corner. Това дава възможност на Крис и останалите млади участници в платформата да се срещнат с продуценти и други важни лица в кино индустрията, търсейки потенциална възможност да "стъпят на следващото ниво".
Насоките на Крис към тези, които искат да поемат по стъпките му:
1. Ако не пиете кафе, време е да го заобичате;
2. Опитайте се да намерите баланса;
3. По-често казвайте "не".
Накратко, сюжетът на късометражната криминална комедия разказва историята на двама студенти, които учат за полицаи, но в живота им нищо не върви гладко - нямат работа, нямат пари и се провалят на изпитите. Един ден обаче тяхната богата хазяйка ги назначава на първото им частно разследване и по един забавен начин лентата разглежда моралната дилема, пред която те се изправят.
Главните роли изиграват Йоан Попов и Александър Григоров - дебютанти от НАТФИЗ, а в останалите персонажи се превъплъщават Павел Попандов, Йорданка Кузманова, Елеонора Иванова и Георги Къркеланов.
Процесът по осъществяването на "Един асансьор разстояние" не е лек. Крис се сблъсква с най-различни препятствия, които са на косъм да саботират целия проект. Режисьорът обаче не се отказва и успява да завърши филма си.
"Дотук ми помогна да стигна опитът ми да комбинирам всичко с оптимизъм, целеустременост и смирение. Когато преминаваме през такива моменти, трябва да знаем, че винаги ни чака нещо добро от другата страна", заключва Захариев.
Режисьорската професия успява несъзнателно да развие любопитството и любовта му към хората. Силно вярва, че ако режисьорът иска да изкара "някаква емоция на екран, а не просто движещи се изображения", той трябва да се захване с нещо, което да докосва самия него.
А и Крис не си представя киното по друг начин, освен да оставя своя емоционален отпечатък у зрителите.
"Искам да разбирам повече този свят, да разбирам болките на човека до мен, за да мога един ден да направя нещо, което може да му помогне", посочва той.
Защото в същността си Крис Захариев е просто такъв - разказвач на човешки съдби. Един млад човек, който ден след ден реализира своя потенциал.
