През 2018 г. Томас Вилдерсбол основава Inland Ice - компания за бутилирана вода за пиене от прясно разтопени ледени масиви от Гренландия - най-големия остров на Земята.
В замяна на лиценз за експлоатация, Inland Ice плаща на гренландското правителство такси за всеки литър стопена вода, която събира.
Вилдерсбол продава водата си в стилни бутилки, предназначени да придружават гурме ястия, подобно на хубаво вино. Компанията се гордее, че ледът, използван за приготвянето на продукта, е на над 100 хил. години - напълно изолиран от всякакъв контакт с почвените слоеве и с влиянието на човека.
По тази причина маркетинговите материали на компанията твърдят, че водата на "Inland Ice" е изключително чиста и с вкус, който съответства на нейната уникалност. От ръководството й също така не се тревожат и за изчерпване на ресурсите - ледената покривка обхваща над 80% от цялата площ на острова.
За правителството в Гренландия водата изглежда като безкраен ресурс за разлика от резервите от петрол и дори от рибните пасажи, които също могат да изчезнат, ако не бъдат отглеждани и ловувани по изключително внимателен начин.
Гренландската ледена покривка се простира на около 2000 километра дължина и около 800 километра широчина. В най-дебелата си точка тя е близо 2,5 км.
Всяка година ледената покривка губи по 250 гигатона вода, като това е напълно достатъчно, за да запълни около 100 милиона олимпийски плувни басейна. Но дори и при тази удивителна скорост, водата няма как да бъде изхабена в обозримо бъдеще.
Сегашната скорост на топене на ледовете е свидетелство за поразителната сила и бързината, с която климатът се изменя. За правителството на Гренландия и предприемачите като Вилдерсбол обаче, това предоставя сериозна бизнес възможност.
Продажбата на бутилирана вода бележи стабилен ръст в световна индустрия, а Гренландия залага на това, че тенденцията ще продължи, и приканва и други компании да подадат оферти за право на добив на вода от ледниците. Правителството е предвидило да издаде още 5 лиценза като този на Вилдерсбол.
Местните правят всичко по силите си, за да стимулират този бизнес, включително и да използват всички "вратички", които им позволяват да заобиколят остарелите правила, наложени от сюзерена на острова - Дания.
Разбира се, само с една разтопена вода от ледници независимост няма как да се постигне. Но тя позволява на Гренландия да търси пазарите на нови държави, предлагайки ценен продукт за евентуална международна търговия.
Дания упражнява колониален контрол над Гренландия и нейното коренно население от 1721 г. до Втората световна война, като използва острова за лов на китове и тюлени, търговия с инуитите и т.н.
След нацистката окупация на Дания през 1940 г., САЩ заемат острова и строят там военни съоръжения, за да го защитят от германците. В края на войната дори предлагат на датчаните да откупят Гренландия за сумата от 100 милиона долара в злато.
Дания отказва, а през 1953 г. колонията става официален датски окръг със свое представителство в датския парламент. През следващите десетилетия Дания постепенно прехвърля повече и повече правомощия на Гренландия.
Днес островът е автономна, до голяма степен самоуправляваща се страна под номиналната управа на Кралство Дания. Копенхаген обаче контролира външната политика и отбранителната политика на Гренландия и изплаща около 500 млн. долара годишни субсидии за територията.
Тази блокова субсидия се оспорва както в Копенхаген, така и в Нуук, крайбрежния град от 18 000 души, който служи като столица на Гренландия. Много гренландци смятат, че субсидията е необходима, но се притесняват, че тя насърчава зависимостта на острова от Дания. В датската столицата пък са на мнение, че това е форма на обезщетение за минали колониални злоупотреби, включително унищожаването на местния начин на живот.
Други виждат годишното плащане като необоснован разход за поддържане на геополитическото влияние в Арктика. Засега блоковата субсидия покрива повече от 50% от всички публични разходи в Гренландия. Парите са незаменими за публичния сектор на острова и без тях нещата биха станали доста сложни.
Макар и трудни за улавяне, следите от датското управление продължават да имат вездесъщо влияние върху политиката на страната.
До въвеждането на местното самоуправление през 1979 г., датският Кралски търговски отдел на Гренландия има строг монопол върху търговията от и за острова. Макар това дружество вече да не съществува, днес се е разделило на няколко "наследници" под контрола на местното правителство. Но географските странности позволяват части от старата монополна система да оцелеят.
Гренландия е 50 пъти по-голяма от Дания, но 80% от повърхността й е покрита с лед. 56 000 жители на острова са ограничени до крайбрежни селища, нито едно от които не е свързано с пътища. Следователно корабоплаването е от съществено значение за благосъстоянието на повечето гренландци. Кралската арктическа линия (RAL), един от наследниците на колониалния търговски модел е от жизнено значение за острова.
Компанията за товарни превози е изцяло собственост на правителството на Гренландия и като колониалния си предшественик се ползва от изключителна концесия за всички морски товари, превозвани до, от и в рамките на Гренландия.
Единствената връзка на RAL с континентална Европа обаче е към Олборг, Дания, което прави корабоплаването там твърде скъпо за повечето компании, базирани извън сюзерена. И така, не е изненадващо, че 63% от целия внос за Гренландия все още произхожда от Дания.
Последиците от това странно споразумение могат да се усетят в цяла Гренландия, не само във високите цени на вноса, но и в самите продукти - предимно датски. Любопитен момент е например, че най-популярната датска безалкохолна напитка Faxe Kondi е далеч по-разпространена в Гренландия, отколкото в Дания, където трябва да се справя с конкуренцията на Pepsi и Coca-Cola.
Захарните напитки не са достатъчни, за да маскират горчивия послевкус от колониализма, нито пък внушават истинско чувство за национална принадлежност към Дания.
В едно неотдавнашно проучване, проведено от университетите в Гренландия и Копенхаген, 67,7% от гренландците подкрепят идеята за независимост в следващите 20 години. За да се стигне дотам обаче, островът ще трябва да може да финансира публичния си бюджет без подкрепата на Копенхаген.
"Ние искаме да се отървем от блоковата субсидия, защото искаме независимост", заяви премиерът на Гренландия Ким Киелсен в интервю за The Economist през 2018 г.
От създаването на местното самоуправление преди 40 години правителството е разгледало много различни пътища за финансова независимост. Повечето от тях обаче, включително петролните и минните проекти, все още не са се развили достатъчно, дори и след освобождаването на търговията с петрол от монопола на RAL в корабоплаването.
Това се дължи на факта, че петролът на практика не може да бъде достигнат при твърде голяма дълбочина на морското дъно, а Гренландия има само ограничен капацитет за работа и преработка, за да се обърне към добива на уран и редки полезни изкопаеми. Да не говорим за възможните последствия за околната среда, които биха се появили, ако местното правителство избере този вариант.
През последните години правителството се надява на богатите водни ресурси на страната. Правителството в Нуук е тествало чистотата на водата и е определило най-добрите места за събиране в насипно състояние.
Въз основа на химически, физически и микробиологични анализи, Министерството на промишлеността, енергетиката и изследванията твърди, че ледената покривка на Гренландия е „най-чистият сладководен резервоар в Северното полукълбо“.
Местните хора интуитивно знаят това - гренландците са консумирали стопена вода в продължение на векове, а на посещаващите туристи се препоръчва да я пият, докато още се движи и не е замръзнала.
Въоръжени с лъскави брошури, представители на правителството пътуват по света, за да примами компаниите да кандидатстват за петте налични лиценза. Според терена, качеството на питейната вода става все по-малко и "чистата минерална вода, изтичаща от гренландския леден лист, осигурява решението".
Развиването на сектора на бутилираната вода със сигурност ще доведе до екологични разходи, като се има предвид потенциалният въглероден отпечатък на корабите, пътуващи към и от отдалечена Гренландия, както и фактът, че повечето бутилирана вода разчита на пластмаса на петролна основа за опаковките. Но разбираемо правителството на Гренландия продължава с усилията в тази посока. През май екип от министерството доведе група потенциални инвеститори до местата, откъдето се събира лед.
Остава да се види дали проектът ще вдигне достатъчно лицензионни такси и данъци, за да се затвори дупката в бюджета на правителството.
Няколко скорошни правни промени, насочени към привличане на чуждестранни компании, повишиха оптимизма на правителството. През април властите одобриха споразумение за сътрудничество между RAL и исландската корабна компания Eimskip.
Споразумението позволява на двете компании да споделят кораби и създава корабни връзки, които свързват Гренландия с Исландия и косвено с нови международни пазари. Още по-важно, по-рано тази година правителството прие закон, който освобождава компаниите, лицензирани да събират топлата вода от монопола на RAL за търговия по море - решаваща стъпка към разширяване на износа на вода в насипно състояние.
Еволюцията на корабоплавателния монопол е само една от големите промени на острова. През ноември 2018 г. парламентът на Гренландия гласува за разширяване на летищата в Нуук и Илулисат, като нито една от тях няма достатъчно дълги писти за справяне с трансатлантическите полети с финансиране от правителството.
Правителството също е изразило интерес към създаване на представителство в Китай до 2020 г., а САЩ обявиха през май, че планират скоро да открият постоянно дипломатическо присъствие в Нуук.
Така на практика прясната бутилирана вода се превръща в големия шанс за Гренландия да се откъсне от хватката на Дания и да се свърже с останалия свят. И първите промени се очаква да се усетят първо по рафтовете на магазините. Следващата стъпка вече е надеждата за независимост.
