Икономическите показатели сочат, че Турция процъфтява. Финансовите пазари изглежда смятат, че тя е на ръба на пропастта.
В улиците и магазините в Мерсин - голям град по турското средиземноморско крайбрежие, няма доказателства нито за едната, нито за другата крайност. Собствениците на фирми усещат натиска на двуцифрената инфлация и курса на местната валута, спаднал с 25% тази година.
Но мнозина още твърдят, че са склонни да подкрепят правителството на президента Реджеп Ердоган, който се стреми към преизбиране на поста в крайно несигурен вот следващия месец.
Търговците на едро признават, че цените наистина стават по-високи и маржовете на печалба спадат. Около една трета от стоките в по-големите магазини идват от Китай, а останалите също поскъпват, защото местните производители използват вносна стомана и пластмаса.
Те обаче са убедени, че това е временно, а правителството не може да направи нещата по-добри, но поне може да ги удържи от това да станат по-лоши.
Ако сменят Ердоган, не са убедени, че на негово място ще дойде някой, който се справя по-добре.
Провалът на валутните курсове
С икономически растеж от 7.4% миналата година, Турция изпреварва своите съперници. В последните седмици обаче инвеститорите започват да се опасяват дали колелата на колата на икономическия растеж няма да започнат да буксуват.
Всички нестабилности на икономиката на Ердоган излязоха на преден план. Главният близкоизточен икономист на Bloomberg Зияд Дауд очаква икономическият растеж да забави темповете си до 3.7% догодина, докато инфлацията остава твърдо над 10 процента, повече от двойно над заявената от централната банка цел от 5%.
Разрастващият се търговски дефицит трябва да бъде запушен с чуждестранни капитали. Турските компании са натрупали дългове в долари и евро, които сега са много по-скъпи за изплащане.
Президентът категорично се противопоставя на повишаването на лихвените проценти, което предписват повечето икономисти, въпреки че се наложи да отстъпи донякъде миналата седмица като одобри спешно вдигане на лихвата, за да се спре спадът на курса на лирата.
Но дори и икономиката да е изправена пред проблеми, кризата вероятно няма да настъпи, преди турците да гласуват на 24 юни.
Само около 2% от електората са пряко засегнати от волатилността на пазарите. За да може опозицията да победи Ердоган, поне 8 процента от гласоподавателите трябва да преминат в опозиционния лагер. Нужно е сериозно въздействие от финансовите пазари върху реалната икономика, за да се случи такъв тип промяна на нагласите на избирателите.
"Прегряване"
Повечето социологически проучвания показват, че президентът изпреварва с много конкурентите си, но не достига до заветните 50% от гласовете, необходими за победа още на първия тур, което отваря възможност за рискован балотаж, в който кандидат от типа "всеки друг, но не и Ердоган" би имал шанс за победа.
Социологически проучвания като това, проведено от агенцията MAK в Анкара този месец, определят икономиката като водеща грижа на гласоподавателите. Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (AK) дойдоха на власт след финансовата криза и рецесията от 2001-а, която помете утвърдените турски партии, и правят всичко по силите си да избегнат повторението на тези събития.
Докато икономиката прегрява, изборите бяха изместени с 18 месеца. Правителството въведе поредица от програми за стимулиране, основно насочени към търговци и малки и средни фирми, основен дял от електората на партията. Държавно гарантираните заеми улесняват вземането на кредити от предприемачите и фермерите.
Спорове за тези политики се развихрят в Мерсин, конкурентна територия, където и четирите основни партии спечелиха депутатски места на последните избори през 2015 г.
Хората знаят...
Абдула Басер, 58-годишен висш представител на партията на Ердоган, изтъква въведената пределна цена на бензина и дизела, която омекоти последиците от спадането на курса на лирата. "На бензиностанциите това не се усети, заради предпазните мерки на правителството", казва той. "И хората знаят това".
Други обаче не смятат, че мерките са достатъчни. Според тях това са временни решения на ситуацията, а проблемите скоро ще се завърнат.
Много бизнеси вървят крайно трудно - ислямистката Партия на справедливостта и развитието например вдигна акцизите върху алкохола и сривът на лирата прави невъзможно подновяването на запасите от вносно уиски. Собственици на магазини за алкохол се изкушават да затворят и да си потърсят друга работя. Признават, че са гласували за Ердоган, но този път се колебаят.
"Поводи за опасения"
Позицията на партията на Ердоган за лирата е, че чуждестранни манипулации са довели до спадането на курса й. Този аргумент се приема добре от гласоподавателите, твърдят от агенция MAK в обобщение на скорошно проучване.
Една от причините за това са доминираните от правителството медии в Турция, което означава, че всичката информация за икономиката се прокарва през филтър.
Има и още един фактор, който може да заработи в полза на Ердоган.
Кризата от 2001 г. показа, че турските гласоподаватели налагат сериозни санкции на управляващите за лошо управление на икономиката, след като се усети цялостното въздействие от действията на властта. Но когато сривът е нещо, което се очаква с опасение в бъдещето, вместо да е настояща реалност, те предпочитат да се придържат към познатите лица във властта.
Когато изпитват страх, хората са склонни да повтарят последните действия, които са дали положителни резултати. Те просто не искат да поемат рискове...
