Макар и все още да не са ясни окончателните резултати от парламентарни избори в Италия, всички проучвания показват убедителна победа за крайната десница и лидера ѝ Джорджа Мелони, която е на път да стане първата жена премиер на Италия.
Нещо, което няма прецедент в италианската история.
Очакванията са партията на Мелони "Италиански братя" да спечели между 22 и 26 процента от гласовете, а общият резултат на дясно-центристката коалиция, включваща още "Форца Италия" на Силвио Берлускони, "Лига" на Матео Салвини и "Ние умерените" на Маурицио Лупи, е над 43%.
След като резултатите бъдат потвърдени, президентът на страната Серджо Матарела ще се консултира с партийните лидери, за да определи кой може да формира стабилно правителство.
Видимият фаворит с най-силни позиции е Мелони, която явно навлиза в кулминационен етап на своята 30-годишната политическа кариера, макар самата тя да е на 45 години.
Силно противоречива и с крайни позиции по определени въпроси, ако тя седне в премиерското кресло през следващите няколко седмици, ще се наложи да се справя с множество предизвикателства, които стоят пред Италия - вътрешнополитическа нестабилност, икономически и финансови проблеми, енергийна криза и безпрецедентна ситуация в международен план заради войната в Украйна.
Нейните критици я обвиняват, че е неофашист с крайни идеи, докато поддръжниците ѝ смятат, че тя е необходимата дясна алтернатива на проваленото политическо статукво. При всички положения тя е спорна фигура.
Още когато е на 15 години, Джорджа влиза в редиците на Младежкия фронт, което представлява младежкото крило на Италианското социално движение - Национална десница.
Това е политическата организация-наследник на фашистката партия на Бенито Мусолини, която се появява след Втората световна война, но към средата на 90-те се разцепва на две - смятаният за по-умерен Национален алианс (НА) и радикалите от Трицветен пламък.
Мелони остава в рамките на НА и се издига до лидер на младежката организация на движението, докато в същото време е избрана за общински съветник в Рим.
През 2006 г. влиза в парламента, където е избрана за най-младият заместник-председател на Долната камара, а две години по-късно става министър на младежта и спорта в кабинета на Силвио Берлускони. По това време НА се слива с "Форца Италия", но няколко години по-късно разрив в разбиранията за някои политики води до отцепване на Мелони и още няколко нейни колеги
Така през 2012 г. заедно с Иняцио ла Руса и Гуидо Кросето се появяват "Италиански братя", а в логото на своята формация те включват и един от символите на фашизма. Става въпрос за така наречения трицветен пламък, който представлява стилизиран пламък в италианските национални цветове - зелено, бяло и червено - използван от неофашистките движения в Италия след Втората световна война.
"Нямам за какво да се извинявам в живота си. Само че в две от три телевизионни дискусии трябва да говоря за история, а не за текущи политики. Не мисля, че това е правилно", казва Джорджа по повод обвиненията във фашизъм.
Проблемът е, че историята няма как да бъде изключена в страна, която така и не провежда своя еквивалент на немската денацификация, позволявайки на фашистките партии да се реформират.
В своята ранна кариера тя неведнъж публично е определяла Мусолини като велик лидер, а пък само допреди няколко години определя за "велик политик" основателя на Италианското социално движение Джорджо Алмиранте, който е бил нацистки колаборатор и главен редактор на антсемитското списание "В защита на расата".
Днес обаче тя изглежда малко по-различна що се отнася до фашизма.
Нейните лични възгледи и разбирания за политиката в момента трудно могат да бъдат определени точно като фашистки, тъй като не са свързани с унищожаване на съществуващата система, а по-скоро с промяна на текущата. Това все пак не означава, че в нейната партия няма радикални крила.
Неслучайно по време на предизборната кампания Мелони инструктира своите активисти да не правят крайни изявления, да се въздържат от споменавания на фашизма и най-вече да се въздържат от римския поздрав с изпъната напред ръка.
Самата тя опитва да проформулира имиджа на партията и собственото си минало като се позиционира към центъра. Иначе трудно би могла да стигне до политическия връх. Затова се позиционира в патриотично-популистката ниша с лозунги от типа на стария фашистки призив "Бог, родина, семейство". Не харесва определението крайно дясно, а вместо него предпочита "твърдо дясно".
Мелони за първи път привлече широкото внимание през 2019 г. с една реч пред поддръжници в Рим. Тогава тя емоционално говори срещу глобалните леви сили, които, според нея, виждат семейството и националната идентичност като врагове и искат всички да бъдат "просто кодове".
"Но ние не сме просто кодове. Ние сме хора. И ще защитим нашата идентичност", каза тя."Аз съм Джорджа, аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка! Няма да ми отнемете това!"
"Аз съм Джорджа" се превърна в интернет сензация, и стана също така заглавие на автобиографията ѝ.
Тя е твърдо против против абортите и осиновяването от еднополови двойки, като е казвала, че по-скоро предпочита да няма дете изобщо пред перспективата то да бъде гей.
"Да на традиционните семейства, не на ЛГБТ лобито. Да на сексуалната идентичност, не на джендър идеологията. Да на културата на живота, не на бездната на смъртта", отеква гласът ѝ по време на митинг на испанската крайнодясна партия Vox. "Не на насилието на исляма, да на по-безопасните граници. Не на масовата имиграция, да на работата за нашия народ".
В миналото тя се е позовава на теорията за "Голямото заместване" - конспиративно разбиране, че глобалните елити искат да заменят европейците с имигранти. Затова и сред някои от предложенията е имало и такива за морска блокада на либийското крайбрежие.
При един от най-противоречивите моменти от предизборната кампания тя сподели в социалните мрежи замъгленото видео, показващо изнасилване на украинка от бежанец, търсещ убежище в италиански град.
Мелони е смятана за италианският еквивалент на Марин льо Пен или Виктор Орбан. За разлика от тах обаче, тя има ясна позиция в подкрепа на Украйна, що се отнася до войната там и изпращането на военна помощ срещу руското нашествие.
Подкрепя НАТО, но има проблем с Европейския съюз и тук се доближава до целите на Льо Пен и Орбан за "Европа на нациите".
"Мелони не е опасност за демокрацията, а опасност за Европейския съюз", казва проф. Джанлука Пасарели от римския университет "Сапиенца", който я поставя в същия калъп като националистическите лидери в Унгария и Франция.
"Тя иска "Европа на нациите", така че в крайна сметка всички да останат сами. Има опасност Италия да се превърне в троянския кон на Путин в опитите му да подкопае европейското единство."
