Обикновено, ако си миниатюрна нация от шепа острови насред океана, огромната част от света не подозира за съществуването ти.
Особено ако населяваш архипелаг в Северния Атлантик, който вместо с жълт пясък и тропически пейзаж за рекламна брошура разполага с безмилостно брулени от вятъра вулканични хълмове без нито едно дърво. Фарьорските острови обаче влизат ежегодно в световните новини, неизменно, по едно и също време, с едни и същи кадри - на кървавия морски бряг, осеян с трупове на китове или делфини.
Цял свят знае за фарьорците, нация от 50 000 души, населяваща 18 малки острова насред нищото. Китоубийци.
Фарьорците са наясно с това и далеч не се срамуват. Темата не е табу - обикновено за чужденците и туристите е по-трудно да попитат, за да не обидят местните, отколкото за местните да отговорят. Макар и завоалирано и без обиди, фарьорците ще ви накарат да се почувствате като лицемер.
Преди няколко столетия с китове се е изхранвала половин Европа - от Испания до Норвегия. Това е дивеч и по същество няма разлика между кита и дивото прасе. Просто на Фарьорските острови още се ловува за лични нужди. Индустриалният китолов е забранен отдавна, сега ритуалът се състои веднъж годишно и месото от животните се разпределя между всички домакинства на островите. И те не виждат нищо лошо в това.
Най-нормалното нещо, когато живееш на отдалечени островчета, на които растат само картофи, а най-близката суша е на 300 км през Атлантика и е също толкова сурова, е да се изхранваш от океана.
От него не ловят само китове. Всеки фарьорец е или рибар, или има рибар в семейството, или в краен случай - има приятел рибар. Затова в магазините риба не се продава - просто няма кой да я купува. Другата липсваща от супермаркетите храна е агнешкото и овчето. Въпреки че овцете на островите са повече от хората - 70 000, и са символ на страната.
Буквално - смята се, че името на островите е дадено от викингите и означава Овчи острови.
Първите заселници по тези земи са били ирландски монаси, които довели със себе си овце, но не и жени. Така полека-лека на островите останали само овце, които посрещнали викингите около 800-тната година. Днес архипелагът е автономна територия на Дания, но не е част от Европейския съюз.
И подобно на рибата, всяко семейство разполага с овче собствено производство. Овцете са и "пазителите" на характерния за островите пейзаж - яркозелени голи скали, стърчащи от морето, хем груби и сурови, хем сякаш меко посипани с мъх.
На вулканичната основа няма достатъчно почва за корените на дървета, вятърът от Атлантика също не помага нещо да порасте, а ако все пак покълне - бива опасано от овцете, които са единствен, но постоянен и неизменен декор по изумрудените хълмове. Зеленото е и по покривите на къщите, които се изолират с торф, по който никне трева. Нея също я пасат овцете.
Най-интересният въпрос на подобно място е как и успяват ли изобщо хората да се предпазват от генетичните болести, които при толкова малко население и такава изолираност са неизбежни.
Преди десетина година, след внезапната смърт на млад мъж без видими причини, този въпрос започва да намира отговор. Оказва се, че фарьорците си предават далеч по-често от обичайното за останалата част от света рядкото състояние дефицит на карнитин-транспортер.
Карнитинът се синтезира от организма и отговаря за транспорта на мастните киселини в клетките и трансформирането им в енергия. Дефицитът му води до сърдечни проблеми. След откритието се прави скрининг на населението и тези, които имат това състояние, пият добавки с карнитин. А сред храните, богати на веществото, е... китовото месо.
Фарьорците натъртват, че за тях ловът на китове е традиция, и ако не си част от толкова малка нация, оцелявала стотици години насред бруталния океан, е трудно да разбереш колко важно е опазването на идентичността.
На островите има специална комисия, която отговаря за опазването на фарьорския език - наследник на старонорвежкия, и на фарьорските имена, тъй като асимилацията им в глобалния свят би могла да се случи светкавично, в рамките на едно поколение. На официално ниво и в медиите, например, се ползват дадени от комисията фарьорски еквиваленти на появяващите се нови думи като "лаптоп" и "интернет". Комисията поддържа и списък с фарьорски имена и всеки, който иска да кръсти детето си извън него, трябва да се допита до нея.
Другото, с което се прочуха фарьорците в последните години, е притокът на жени от Югоизточна Азия, основно Тайланд и Филипините. Освен че така осигуряват генетично разнообразие, пряката причина е липсата на местни жени, за които реализацията на подобно сурово и все още доминирано от рибарството място е по-трудна. Фарьорите имат свой университет, но над 60 на сто от младите хора учат в чужбина. Тези, които по-рядко се връщат в родината, са жените.
Което не означава, че на архипелага биха приели и възнаградили с гражданство всеки, на който му хрумне да отскочи до там - точно обратното, да станеш фарьорец по паспорт е изключително трудно.
Все още изглежда, че тези хора са диваци, чието основно развлечение е да убиват морски бозайници, нали?
Ето как се отнася към своите запокитената в океана общност: един от островите, най-западният - Миченес, е по-отдалечен от другите, сам в океана, и през зимата е недостъпен по море. Неслучайно на него живеят едва 10-тина души и няма нищо друго освен къщи и овце. Те не са оставени да се оправят както намерят за добре. Всяка седмица всичко, което си поръчват - храни и стоки от първа необходимост, пристига с хеликоптер, като те плащат само цената на стоките. Превозът е поет солидарно, с данъците на всички.
Също така на островите няма затвор, сериозни присъди се излежават в Дания, но те и без това са изключение. А номерът на премиера е в телефонния указател.
