Офисният дзен е като никой друг. Той не се получава, когато сме в поза "Лотос" и долита звънтене от тибетска пееща купа. Вместо това се постига, когато екипът е сплотен, повечето хора от него прекарват работния ден в поза "Скоро ще ми трябва Космодиск" и пъшкат, че ги стяга кръстът.
А вместо пееща купа се чува синхронно тракане на клавиатури.
Веднъж постигнато напълно, това особено състояние на колектива, тялото и духа трудно може да бъде нарушено, освен ако не настане спор.
Като например:
- Къде ще обядваме?
Две колежки са на строга диета, една е само на молитви, вода и кафе до залез слънце, един колега пости и един спазва режима на Пуджа Махия и яде само целина, магданоз и лимони.
На двама други им се яде XXL мазен дюнер с повече сос и още повече люто, трети до тях е съгласен, ама иска първо да мрънка, че ще се наложи да кара колело по баирите през уикенда, за да не опъва тениските като бременен.
Постепенно невинната кулинарна дискусия с елементи на диетология прераства в ожесточен спор.
До него отбор "Здравословно хранене" настоява да се обядва със спанак с коприва, а отбор "Нормално хранене" държи на дюнерите или поне на кюфтета с гарнитура - още кюфтета, картофи, ориз и кебапчета. И за десерт - конски кюфтета.
Накрая всеки яде, каквото му се яде, и гледа изпод свъсени вежди останалите. Най-смелият чете лекции на тема калориен дефицит и прием на витамини, докато най-съвестният ходи със ситни стъпки след обяда и отваря прозореца на кухнята, за да се измирише чесновият сос от дюнерите.
- Може ли малко тишина?
Дори и в операционната на неврохирурга не цари абсолютна тишина, какво остава за обикновен офис. Напротив, понякога процесът по мислене и претворяване на намисленото в реалност се прекъсва за поне 5-10 минути.
В това време възможно най-нетолерантният колега взима думата, за да разкаже възможно най-пиперливия виц, за който на Запад би бил осъден. Само че и той бледнее пред стегната гръмогласна групичка колеги, с които като нищо може да се стигне не до спор, а направо до скандал.
Те се събират като стадо чапли на едно място и започват шумен разбор на "Ергенът" или на някое друго риалити. Гласовете им са толкова силни, че в разговора им спокойно може да се включи и портиерът, толкова надалеч се чуват.
Макар че горкият човек най-вероятно няма да успее да вземе думата от поредното кресчендо "А ПЪК ТИ ВИДЯ ЛИ Я ТАЯЯЯЯЯ...".
- Да пуснем климатика/да отворим прозореца?
Няма по-класически офисен сблъсък. Той затихва само в два случая - когато запеят птичките напролет и когато започнат да падат наесен листата. Не за друго, а защото тогава температурите се понасят еднакво от всички.
В останалото време винаги има другарче по бюро, на което му е вечно студено, и още едно, на което му е горещо и при -15 градуса.
Лошото е, че тези два типажа обикновено работят в едно и също помещение и неминуемо започват да се гледат в ръцете, за да не отмъкне врагът дистанционното за климатика. Защото отмъкне ли го, климатикът се настройва на неприемливо високи или нетърпимо ниски градуси.
А стане ли това, разправията може да надвика и колегите от втора точка...
___
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с Cetin, iBank, Coca-Cola HBC Bulgaria, Kaufland, Силвър Стар.
