Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Арабски, немски или побългарен - каква е разликата в дюнерите по света

Дами и господа, негово величество - дюнерът! Снимка: iStock
Дами и господа, негово величество - дюнерът!

Само при споменаването на името му, устата ни се пълни със слюнка...

Дами и господа, негово величество - дюнерът! Той тръгва от арабския свят, уверено се пренася в Османската империя, а оттам настъпва и на целия Балкански полуостров.

После идва ред на Западна Европа и особено Германия, където той, дюнерът, вече е по-популярен от вурстовете.

Думата doner буквално означава "въртящ се" от арабски.

Най-общо дюнерът се приготвя от пластове овнешко или говеждо месо, нанизани на шиш и обгорени от огъня, тънка питка и добавки - зеленчуци и сосове.

Тази рецепта търпи десетки импровизации, като първата е, че вече на много места има избор и за пилешко месо, което се приема за по-лека алтернатива.

На изток все още го предпочитат с овнешко, в Турция са разколебани между телешкото и пилешкото, в България не го хапваме без чеснов сос, докато в Германия го предпочитат с малко по-плътни и пухкави питки и във форма, която по-скоро напомня сгъната пица.

Ето и как се приготвя и яде дюнерът в зависимост от региона...

Арабски дюнер - минимализъм докрай

Снимка: iStock

Арабският дюнер е олицетворение на минимализма и обикновено съдържа само хляб, месо, мазнина от печенето и подправки. Приготвя се от овче, агнешко и понякога козе месо, нанизано на шиш.

В миналото огънят се е палил на земята и шишът се е въртял над него. Когато покафенее месото, се реже на едро, а с тънката питка, която се замесва само от брашно, сол и вода, се попива мазнината от печенето. В намазнената питка се нарежда щедро количество месо и се добавят подправки - кимион, куркума и пипери.

Понякога се прибавят и свежи подправки като кориандър, магданоз, чесън и лук. Ако има зеленчуци на трапезата, то те са сервирани в отделни съдове.

Турският дюнер - месото обича зеленчуци

Снимка: iStock

В Османската империя дюнерът започва да се обогатява. В разточителни времена османците осъзнават, че към месото могат щедро да се добавят някои свежи зеленчуци за по-богат вкус и текстури.

Месото за дюнера е овче, но все по-често телешко или пилешко. Шишовете стават вертикални и правенето на тази храна става удобно и по-бързо. Питките за дюнера са по-тънки от арабските, а зеленчуци като лук и марули вече са завити вътре, а не са просто гарнитура.

Телешкото или пилешкото се подправя обилно още преди печене и питката се отърква в месото, за да е по-сочна. Следват слой зеленчуци, слой месо и евентуално отново слой зеленчуци.

В Турция се появяват и Искендер дюнерът, който съдържа доматен сос и кисело мляко към месото, както и Кофта дюнерът, който е с шиш от кюфтенца вътре.

Българският дюнер - рог на изобилието

Снимка: iStock

Ако има рецепта, която в България сме обогатили неимоверно, то това е тази за дюнера.

Не са много местата по света, на които срещу думата "дюнер" ще получите тънка питка, в която са завити месо (пилешко или телешко), пържени картофи, домати, краставици, зеле, маруля, блажен чеснов сос и, евентуално, лют сос.

Тази вакханалия у нас често е придружена с допълнително картофки за гарнитура или пък някой и друг фалафел. Подправките у нас са малко по-обрани, съобразени са с родния вкус и се свеждат до сол, пипер, кимион и канела.

В България съществуват и разни "извращения" като дюнер със свинско, дюнер с фалафели вместо месо и дюнер с кисели краставички.

Германски дюнер - бързата храна, в която германците се влюбиха

Снимка: iStock

В Германия почти винаги дюнерът е с пилешко или пуешко месо. Много рядко се намират и варианти с телешко, които обаче не трупат особена популярност.

Месото за дюнер се подправя със сол, черен и червен пипер, кимион и кориандър, след което се нарежда на шиша и се пече по познатия ни начин вертикално. Питката е по-дебела и често се реже вертикално, за да се образува джоб и да се напълни.

Вътре се слага мазнина от месото, самото месо, червено зеле, домати и, понякога, млечен сос, но не толкова чеснов, колкото ние го познаваме.

Повечето майстори на дюнери в Германия предупреждават, че това далеч не е оригиналната версия на ястието, а е оформена така, че да се харесва на жителите и гостите на страната.

Порция дюнер?

Снимка: iStock

Не е ясно дали сервирането на дюнера на порции се е появило паралелно със самия дюнер, или е по-късна измислица.

Факт е, че го има навсякъде, където се предлага и стандартен дюнер.

Идеята е гладникът да получи месо, зеленчуци, сосове и питка и сам да прецени от кое ще хапне. В порцията се слага месото, което се използва и за дюнерите, и около него се подреждат останалите неща.

Това е удобен и малко по-чист начин да се насладим на дюнера, защото може да се консумира и с вилица.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените