Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кога Европа ще се научи да се защитава сама?

Дори на фона на войната в Украйна, ЕС продължава да зависи твърде много от САЩ за сигурността си Снимка: iStock
Дори на фона на войната в Украйна, ЕС продължава да зависи твърде много от САЩ за сигурността си

Ако имаше една полза за Европа от управлението на американския президент Доналд Тръмп, то това беше, че европейските лидери бяха изправени пред суровата истина - сигурността на континента вече е в техни ръце.

Още от края на Втората световна война и последвалото основаване на Северноатлантическия договор - НАТО, именно САЩ се грижат за гарантирането на сигурността на Европейския съюз (ЕС), докато Тръмп не дойде и не даде ясно да се разбере, че това не е услуга, която е склонен да предоставя на европейските си партньори. Поне не и безплатно.

Това накара редица лидери, включително френския президент Еманюел Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, да заговорят за собствените възможности на Европа за отбрана. Но после във Вашингтон на власт дойде Джо Байдън, който затопли отношенията с Европа и темата замря отново. 

С войната в Украйна в момента тази нужда от собствени сили за защита изглежда все по-належаща от всякога, но сякаш европейските лидери са забравили какво са говори само допреди няколко години. И идеята за обща отбрана на ЕС изглежда е спряла изцяло на фазата на идея.

Подобни мантри се повтарят от различни политици в Европа още от 1998 г. и края на войните за наследството на бившия Югославия, когато френско-британската декларация от Сен Мало посочва, че Европа не може да е винаги зависима от американците по отношение на сигурността си.

Вместо това обаче нещата до голяма степен не са се променили от тогава, тъй като големите европейски държави не се чувстваха по никакъв начин застрашени във военен план и просто продължиха да разчитат на Вашингтон.

Проблемът със сегашната ситуация беше адресиран директно и от министъра на отбраната на Германия - Кристине Ламбрехт призна, че ситуацията е сериозна.

Германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт Снимка: БГНЕС
Германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт

"Германия и европейците зависят от мирен ред, който не могат да гарантират сами", коментира тя в своя реч от началото на септември и допълни, че това се превръща в сериозен проблем, тъй като Америка все повече насочва основното си внимание върху Тихия океан, изтегляйки го от Европа.

"Вашингтон може вече да не е в състояние да гарантира отбраната на Европа в същата степен, както го правеше в миналото. Изводът е ясен - ние, европейците, и в частност най-вече ние, германците, трябва да направим повече, за да можем сами да покажем толкова много военна сила, че другите сили дори да не си помислят да ни нападнат", коментира още министърът.

В интерес на истината, ситуацията с руската инвазия в Украйна накара много европейски правителства да се замислят и да отпуснат от бюджетите си пари за превъоръжаване.

Берлин също от няколко години насам се опитва да обнови армията си, така че тя да придобие боеспособен вид, докато френските сили - другата водеща сила на континента и единствената притежаваща ядрено оръжие в ЕС, продължават да трупат опит в различни мисии зад граница.

И двете държави обаче са доста далеч от това, което трябва да бъдат, за да могат да бъдат приети за гаранти за сигурността на Европа. Най-простата причина за това е, че техните армии могат да защитават най-вече собствените си територии, но не и целия ЕС.

Тук водещ проблем се откроява това, че в рамките на ЕС няма интегрираност на отбранителните усилия на отделните държави. Или иначе казано 27-те отделни държави членки на общността имат свои 27 отделни стратегии, използват различно въоръжение и не разполагат с единен план, който да им позволи да обединят ресурси и да разработват единна заедно техника.

Според бившия френски министър по европейските въпроси и настоящ евродепутат Натали Лоазо, цитирана от Politico, в момента е необходимо Франция и Германия да работят заедно и да хармонизират действията си в отбраната, особено предвид факта, че в момента Берлин има на разположение огромен фонд за военна модернизация от 100 милиарда евро.

Въпреки това обаче Лоазо отбелязва, че усилията на двете държави са разпокъсани, а паралелно с това се губят време и ресурси, защото двете държави разполагат с толкова много различни модели танкове, плавателни съдове и бойни самолети, че синхронизирането се затруднява значително.

Макет на проекта за германско-френско-испански изтребител FCAS, показан на Авиошоуто в Париж през 2019 г. Снимка: Wikimedia Commons, JohnNewton8
Макет на проекта за германско-френско-испански изтребител FCAS, показан на Авиошоуто в Париж през 2019 г.

Малко неща символизират така добре неволите и недоверието на това лошо сътрудничество между двете водещи европейски сили, колкото френско-германско-испанския проект за изтребители - FCAS, които едва ли ще видим скоро във въздуха, ако въобще ги видим някога.

Проектът за FCAS - съкращение от "Бъдеща бойна въздушна система", в момента е затънал в поредица от забавяния и трудности, а наскоро се сблъска с нови неуспехи, въпреки че на думи европейските правителства обещават подновен ангажимент за отбрана след войната в Украйна.

Първите модели на изтребителя не се очакват преди 2040 г. благодарение на разногласията между французите и германците относно ръководството на съвместния проект.

От една страна, в Париж са гневни заради неотдавнашното решение на Берлин да се запаси с американски изтребители F-35, което някои тълкуват като просто отклоняване от общите цели.

"В Германия няма много ясна линия. Някои неща са успокояващи, други са тревожни. Франция не може наистина да разчита на Германия по въпросите на отбраната", казва Пиер Арош, европейски експерт по отбраната в мозъчния тръст IRSEM, подкрепян от френското министерство на отбраната.

По думите му в момента приоритетът на Германия не е да работи за изграждане на обща европейска отбрана, а просто да възстанови своята армия, която доскоро беше изключително занемарена.

На тези критики от Германия отговарят, че решението за закупуване на изтребителите F-35 не променя ангажимента на Берлин към FCAS. Според официални лица в Берлин покупката е била направена, само защото германските военновъздушни сили имат нуждата от нови самолети незабавно, докато пускането на FCAS в експлоатация все още е далеч напред във времето.

Освен това официални лица в Берлин твърдят, че Вашингтон не би се съгласил американските ядрени бомби да бъдат пренасяни от самолет, чиито планове за изграждане не са били предоставени преди това на американското разузнаване.

Обвинения за липсва на дух на сътрудничество идват и по посока на Франция, като министърът на отбраната на Германия коментира, че от френска страна се държат така, сякаш те ръководят проекта.

"Във всичко, което обсъждаме, накрая трябва да е ясно, че ще бъдем третирани като равни. И че не може да има френски индустриални компании, които искат да ограничат достъпа до определени знания. Трябва да платим за това, но не получаваме пълен достъп до всички данни? Това не може да бъде", обяснява още тя.

Ламбрехт все пак признава, че за да се стимулират общите европейски отбранителни проекти, Берлин трябва да се откаже от политиката си да налага вето върху износа на оръжия, в чието производство Германия е участвала, от съюзници за трети страни.

Така например по-рано тази година, малко преди войната Естония получи забрана да продава оръжия на Украйна, които Талин е получил от Берлин.

Германската армия в момента минава през процес на възстановяване и възраждане. Тревогите на нейните партньори обаче са, че именно този процес измества всички други опити да се мисли за единна европейска отбрана. Снимка: Getty Images
Германската армия в момента минава през процес на възстановяване и възраждане. Тревогите на нейните партньори обаче са, че именно този процес измества всички други опити да се мисли за единна европейска отбрана.

И ако е ясно, че в един потенциален проект за обща европейска отбрана Франция и Германия ще са двете държави в неговото сърце, то този проект преди това трябва първо да получи зелена светлина от Европейската комисия (ЕК).

В Брюксел вече се говори по темата. През май тази година ЕK предложи нов план за координиране на военните разходи между страните-членки на ЕС. Ключов момент от дебата се оформи около темата за това дали държавите да купуват американско или европейско въоръжение.

Жозеп Борел, първият дипломат на ЕС, подчерта, че Европа купува около 60% от въоръжението си от страни извън блока и призова за преминаване към повече вътрешни източници. Предложението сега се проучва от експерти по отбраната в Съвета на ЕС, а до края на годината отделните държави се очаква да разполагат с експертиза по въпроса. 

Само че дискусията все още обаче е в начален етап, а обсъжданите към момента суми също са доста малки, когато става въпрос за разходи за отбрана. ЕК предлага отпускането на 500 милиона евро за две години в подкрепа на съвместното снабдяване с оръжия, което е крайно недостатъчно за наистина мащабна реформа насочена към синхронизиране на отделните държави. 

Но дори да има друго, по-щедро предложение за проект от ЕК, остава един важен въпрос - страните членки първо трябва да бъдат убедени, че купуват най-съвременни продукти, създадени с най-добрите налични технологии. Причината тук е, че да се купуват европейски оръжия, просто защото са европейски, не е работеща философия, а отделните правителства имат свои собствени позиции по въпроса. 

Не трябва да забравяме, че много от страните членки на ЕС членуват и в НАТО и някои от тях продължават да виждат Алианса като водещ субект в сферата на сигурността. Доскоро Германия беше знаменосец на тази идея, като според мнозина в Берлин все още смятат, че всички общи европейски инициативи по отбраната трябва да останат на заден план пред общите инициативи в НАТО. 

Истината е, че за да има какъвто и да е общ проект за европейска отбрана и да се стигне до изчистването на всички тези въпроси, които изплуват като проблеми, първо трябва да има решение и ясна воля, че той трябва да се случи.

Засега обаче все още всичко остава предимно на думи и на потенциални планове за бъдещето.

Едва след приемане, че европейската отбрана на страните от ЕС трябва да се хармонизира, че трябва да влезе в синхрон и да се работи за оптималното ѝ развитие в рамките на общността, тогава чак може да се говори за конкретиката.

Пред ЕС тази обща цел все още липсва. И докато тя не се обяви, всичко остава само говорене в сферата на теориите.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените