Те всяват страх у враговете си и уважение у съюзниците си, а репутацията им e позната в цял свят, извоювана с цената на кръв и безброй жертви. Идват от различни страни, за да служат на чуждо място, далеч от дома.
Единствената им вярност е към другарите на бойното поле, а мотото им гласи Legio Patria Nostra ("Легионът е нашето отечество"). Така той се превръща в тяхната родината, а другарят до тях става единственото им семейство.
Това са хората без минало, които намират бъдещето си във Френския чуждестранен легион.
Като структура това специфично военно формирование е създадено в далечната 1831 г. по решение на крал Луи-Филип в един доста несигурен период от историята на Франция. Само година по-рано се случва Юлската революция, която става причина за детронацията на братовчед му Шарл X и краят на Бурбонската династия.
Първоначалната идея е да се създаде военно формирование, съставено само от хора с чужд произход, което да събере най-съмнителните елементи от различните национални малцинства в страната по онова време, считани за заплаха за новата власт, и да ги изпрати да служат някъде из колониите. По възможност като пушечно месо.
Някои от тях били ветерани от Наполеоновите войни - предимно немци, поляци и унгарци, за които се смятало, че са с несигурна лоялност заради верността си към Наполеон и, останали без препитание, често попадали из затворите. Други пък се оказали бежанци от други части на Европа, предимно идеалисти, революционери и националисти, считани също за потенциално опасни в епохата на Реставрацията.
Първата им мисия е в пустинните пясъци на Алжир заедно с няколко наказателни батальона, където служели само затворници или наказани войници. Това показва и какво е първоначалното отношение към Легиона, като той е използван за възможно най-тежките задачи, редом с осъдени престъпници.
Именно Алжир се оказва почти непрекъснат негов дом през следващите 130 години и точно там ще се формира тежкият характер, традициите и целия облик на легендарното подразделение.
В този начален период се появява и фигурата на капитан Жан Данжу, който придобива абсолютно митичен статут заради действията си по време на битката при Камарон по време на Втората война с Мексико от 1863 г.
Тогава Данжу е начело на отряд от 67 души, който се оказва заобиколен от 3000 мексикански войници с артилерия и кавалерия. Легионерите отказват на няколко пъти да се предадат и удържат позицията си до самия край, като самият капитан е застрелян докато окуражава своите подчинени.
Остават само двама души на крака, а в крайна сметка мексиканците губят няколкостотин убити и ранени. Цялата битка се превръща не само в символ за смелост на легионерите, а става повратен момент за целия Легион, който до този момент е бил подцеляван както от враговете, така и от собственото си командване.
Оттогава насетне се смята, че не по-малко от 35 000 души са загинали на служба за Легиона. Много от тях падат анонимни, докато разширяват френските колониални владения в Африка през 19-и век или участват в двете световни войни, Виетнам и общо взето всяка една военна кампания на Франция.
Само през последните две десетилетия са разполагани в над 10 държави - от Босна и Конго, до Руанда, Ирак, Сомалия, Афганистан и Мали. Където има гореща точка, със сигурност някъде наоколо ще бъдат и те.
С течение на времето Чуждестранен легион се превръща и в нещо като прототип на днешните наемни армии, дълго време запазвайки един уникален статут в рамките на френските въоръжени сили.
Постъпването там винаги е било доброволно и реално всеки може да отиде. И под "всеки" от самото начало се разбира буквалният смисъл на думата. В по-голямата част от историята си Легионът е известен като място, където не задават въпроси кой си, какъв си, какво е миналото ти и какво си направил.
Никой не го интересува даже какво е името ти, а анонимността винаги е била гарантирана с безброй хора, които са отишли там и просто са попълнили някакво измислено име и са казали някаква история. Така се появяват всякакви романтични митове за крале, които са потърсили спасение там, след като са загубили трона си или за несправедливо разжалвани генерали-герои.
Днес вече не е точно така.
Легионът пак се счита от много осъдени като място за втори шанс, но сега Интерпол асистира в извършването на известно пресяване. Присъди и осъждания не са бариера, стига да не става въпрос за изнасилвания, убийства или трафик на наркотици.
Така че записването е лесната част - подаване на документи в един от двата центъра за записване в Париж и Обан, които по стара традиция работят денонощно 365 дни в годината (за да могат да приемат всеки един търсещ убежище или последно спасение), и преминаване през лесен физически и медицински тест.
След това обаче започва 30-дневен тежък период на селекция, през който се правят различен тип тестове за оценка на качествата и мотивацията на кандидата. Ако, всичко премине успешно, той получава 5-годишен договор за служба и преминава към периода на обучение.
Реално само един от осем души получава предложение за договор и може да се похвали, че е преминал през селекцията. Всяка година кандидатите са над 8000, а приетите - едва малцина.
В момента корпусът е с численост от 9000 души (без преминаващите обучение) от близо 150 държави.
Много от тях идват от държави в Африка и Южна Америка, търсейки възможност да получат френско гражданство. За такова може да се кандидатства чак след 3 години служба. Начална заплата от 1300 евро, гарантиран подслон и храна също са достатъчна мотивация за хора, бягащи от зони на конфликти и кризи.
Други пък след службата си стават държавни глави.
Такъв точно е случаят на текущият президент на Гвинея Мамади Думбия. След като служи с Чуждестранния легион в Афганистан, се завръща в родината си като началник на специалните части, а през октомври миналата година извърши държавен преврат и пое контрола над страната.
Явно наистина не се знае какъв втори шанс може да получи човек в Легиона.
