Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не сме работници, ние сме затворници": Китайските "роби" на работа в Сърбия

"Не сме работници, ние сме затворници": Китайските "роби" на работа в Сърбия Снимка: Getty Images

Ако има страна на Балканите, а и в цяла Европа, която да има истински добри отношения с Китай, то това е Сърбия на Александър Вучич.

Страната прие важни помощи от Китай през 2020 г. на фона на пандемията от коронавирус, прие да извършва имунизации с китайската ваксина, китайски инвестиции помагат за това икономиката да се движи, а немалка част от въпросните инвестиции идват от китайски труд.

През септември 2018 г. Сърбия прие Закон за потвърждаване на споразумението за социално осигуряване с Китай, с който работещите в страната китайски граждани не подлежат на регулация от сръбското трудово законодателство за първите 5 години от престоя си.

Така на практика всички изисквания за заплащане и третиране на служителите, които съществуват в рамките на сръбските закони, отпадат, щом става въпрос за внесена работна ръка от братски Китай. И Инспекцията по труда не може да разследва такива случаи.

Изключение от това правило могат да правят само наистина сериозни нарушения, за които държавата не може да си затваря очите.

Според старата шега хората са онзи ресурс на Китай, който властите могат да си позволяват да прахосват спокойно, тъй като имат предостатъчно от него. Китайците са трудолюбиви, всеотдайни и биха тръгнали да роптаят срещу лошо отношение, само когато то е наистина лошо.

Затова и вниманието на медиите беше привлечено в началото на тази година, когато десетки работници от Китай, работещи в миньорското предприятие Zijin Mining Group Co., организираха малък протест пред меднодобивен комплекс в сръбския град Бор.

От компанията оправдаха работническото недоволство не с някакви нарушения в условията на труд, а с това, че работниците са се събрали, защото искат да бъдат ваксинирани срещу COVID-19, за да могат да се приберат у дома за китайската Нова година през февруари, но не е имало и налични самолетни билети.

И все пак разследване на Балканската мрежа за разследващажурналистика (BIRN) показва, че желанието за ваксини и самолетни билети към Китай далеч не е единственият проблем на мината в Бор. Като цяло се повдигат наистина сериозни въпроси около условията, при които китайските работници в Сърбия работят, но доколко самата сръбска държава е готова да се намеси в случая е под въпрос, защото така тя рискува да наруши все по-важните дипломатически отношения с Пекин.

През последните 15 години редица от брутално задлъжнелите държавни предприятия в западната ни съседка станаха обект на сериозен интерес от страна на китайски компании, като това сериозно помогна за облекчаването на финансовия натиск върху държавната хазна на Сърбия, вкарвайки свежи пари в икономиката.

Това обаче дойде със своята цена за Сърбия - според някои анализатори този китайски интерес към западащи предприятия от социализма идва с изискванията властите да си затварят очите по отношение на прозрачността, екологичните стандарти, трудовите права и т.н. А политическото влияние на Пекин става все по-голямо в Белград.

Така в момента китайските граждани представляват почти 30% от общия брой чуждестранни работници в Сърбия, при 3148 през 2019 г. според информацията на медията, а работещите за Zijin само част от тях. И все пак ситуацията там отразява тази в редица на практика контролирани от Китай предприятия.

От BIRN извършват редица интервюта посредством криптирани мобилни приложения с няколко от китайските работници. Те отказват да разкрият самоличността си от страх от последици.

Китайците говорят за ненормално дълги и изтощителни работни дни от по 12-14 часа тежък физически труд, отвратителни условия на настаняване и живот и принудително иззети паспорти. А усещането сред работниците е сякаш са затворници, а не свободни хора, наети на работа.

"Zijin не се отнася към нас, китайските работници, като към хора. Те се притесняват и се страхуват, че ще излезем да търсим журналисти, които да разкрият новината, че са ни измамили да дойдем тук и да работим", споделя един от китайците, работещи в мината в Бор.

В едно от видеата, публикувани от BIRN, се виждат спалните помещения на китайските работници - стаи от по 10 квадратни метра, в които са наблъскани двуетажни легла за 10 души. А мъжете говорят за това как заплатите им системно закъсняват с по няколко седмици, а работното им облекло често е несъразмерно или занемарено.

Нещо повече - те не притежават копие на договорите, които са ги накарали да подпишат. Договорите са били иззети от работодателя заедно с паспортите.

"Наистина не сме наясно какво пише в договорите. Когато ни дават да го подпишем, документът е празен. Никой не знае какво пише в празното място след подписването. Те просто изискват да работим", разказва един от служителите.

"Не ни е позволено да излизаме навън, дори пред портите на нашето общежитие. Ако искаш да си купиш нещо, трябва да се измъкнеш, но ако те хванат, те глобяват с 30 000 динара (232 евро)", разказва друг работник.

Не по-малко притеснително е, че на мъжете е отказано и да се приберат обратно в Китай.

"Компанията ни отне паспортите и ни заплашва, че ще трябва да поемем разходите за самолетния билет за връщане, ако искаме да се приберем у дома. А заради пандемията самолетните билети са много скъпи, така че мнозина трябва просто да търпят", разказва той.

Междувременно от Zijin отричат обвиненията, че затварят работниците си и не им позволяват да се движат свободно. Според компанията също така общежитията, в които са ги настанили, отговарят на стандартите за качество, като поставените в тях мебели и инсталации са чисто нови.

И все пак отношението към китайските работници не само в Zijin, но и на много други места в Сърбия опасно много се доближава до трафика на хора с цел трудова експлоатация, предупреждава ASTRA - НПО за борба с трафика на хора.

Описаните от работниците на Zijin условията не просто опасно много приличат на тези, при които са принудени да съществуват жертвите на трафик на хора, а са направо едни и същи - тотална липса на защита, експлоатирани трудово, оставени без защита от коронавируса както на работното си място, така и в спалните помещения, следени през цялото време и ограничени откъм свободно придвижване, с иззети документи и без да владеят местния език.

За момента приетите изключения за Китай от трудовото законодателство позволяват на сръбските власти удобно да си затварят очите за нарушенията на правата на работниците. Инспекцията по труда в страната няма право да преразглежда договорите на китайските граждани, нито да разглежда като цяло отношенията им с работодателите им.

Въпросът е, че до голяма степен тук не става въпрос само за нарушения на трудовото право, а за пренебрегване на елементарни човешки и граждански права. А това не попада в обхвата на спогодбата между Сърбия и Китай и не би трябвало да остава в сянка.

Уви, Сърбия в момента е по-скоро склонна да си затваря очите. Само компанията Zijin, която влезе в Сърбия през 2018 г., вложи веднъж 350 милиона долара за рекапитализация на медната мина в Бор, а в шестте години след това планира да вложи общо 1,26 млрд. долара. По-късно тя пое проект за експлоатация на находището в Кукару Пеки.

За правителството на Сърбия този проект е от жизненоважно значение за икономиката, но китайските работници в обекта плащат висока цена. И тъй като не става въпрос за сръбски граждани, властите са готови да преглътнат това.

Междувременно януарските протести за китайските работници в Zijin са кулминацията на трупано с времето напрежение, след като няколко от техните колеги се оказва, че са заразени с коронавирус.

В крайна сметка това принуди местните здравни власти да изискат повишаване на предпазните мерки и хигиенните стандарти на жилищните помещения на наетите китайци.

Оттогава много от тях са преместени в китайски хотел в покрайнините на сръбската столица Белград. Вратите на хотела обаче остават заключени, а щорите на прозорците са спуснати постоянно.

   

Най-четените