Откакто през септември базираната в Мадрид неправителствена организация Safeguard Defenders публикува свой доклад, според който Китай извършва незаконни и противоречащи на международното право полицейски операции в над 30 държави, редица правителства предприеха действия, за да сложат край на тази порочна практика.
В доклада си организацията изброява повече от 30 предполагаеми нелегални полицейски офиса заедно с телефонни номера и адреси към тях.
Смята се, че общият брой на тези незаконни полицейски управления зад граница е над 54, като голяма част от тях са разположени в редица европейски държави, в САЩ и в Канада.
Те масово са разположени в частни адреси - апартаменти, заведения за хранене или други бизнеси, като основната им цел е една - да представляват властта и законите на Китай, дори когато това означава преследване на бегълци от режима в Пекин.
Досега правителствата на Нидерландия и Ирландия са наредили на Китай да затвори задграничните си полицейски служби в тяхна територия.
Други европейски правителства, включително Чехия, Германия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания, са назначили вече разследване по обвиненията, направени от Safeguard Defenders.
"Очаквахме, че агенциите и тайните служби ще се заинтересуват от нашите открития", казва пред Der Spiegel един от авторите на доклада - Питър Далин, който е ръководител Safeguard Defenders, и допълва, че никой от екипа не е очаквал, че това ще се превърне в тема на публичен дебат в толкова много страни.
В свое официално комюнике по темата германското правителство посочва, че по никакъв начин не толерира упражняването на чужда държавна власт и съответно китайските силови агенции нямат никаква изпълнителна власт на територията на Федерална република Германия.
В края на октомври ирландското правителство нареди затварянето на офис в Дъблин, който според табела на входа се нарича задгранична служба на полицията на Фуджоу. В Лондон Камарата на общините дори обсъди доклада на Далин. В ход е и разследване в Нидерландия, провокирано заради изявленията на 21-годишния Уанг Джиню - дисидент, който китайското правителство е следвало чак до Европа.
Властите в Пекин от своя страна настояват, че всичко това е просто голямо недоразумение.
Според тях въпросните полицейски офисите са били отворени по време на пандемията, за да могат китайските граждани в чужбина по-лесно да получат различни услуги, например опростени бюрократични процедури за преиздаване на документи.
Този отговор на китайските власти обаче оставя една голяма дупка в цялостната логика - ако подобни офиси са били отворени чисто по административни причини, то какъв е смисълът от китайските консулства и посолства, които по принцип се занимават с подобни въпроси.
На преден план също излиза въпросът как е възможно една страна да създаде полицейски структури в други страни без одобрението на техните правителства? И колко опасни са станциите за дисидентите?
Според медиите в Нидерландия, занимаващи се с разследването по темата за китайските нерегламентирани участъци, тези места в Амстердам и Ротердам се управляват от бивши полицаи и военни от провинциите Кингтиан и Фънжу в Източен Китай, откъдето идват и много от китайските мигранти в Европа.
Според RTL тези управления са били използвани за локализиране и "заглушаване" на дисиденти от Китай, които говорят лоши неща за властта там.
Според доклада на Safeguard Defenders натискът, който неофициалните полицейски участъци упражняват върху китайската диаспора по места, е част от една политика в Китай, която набира все по-голяма сила - това дисиденти да бъдат "убеждавани" по различни начини да се върнат у дома, за да изтърпят наказанията си.
По думите на Питър Далин от Safeguard Defenders Китай вижда себе си като голяма глобална сила и смята, че законите на страната трябва да се прилагат за китайските граждани, независимо къде се намират те по света.
От 2015 г. насам Пекин прилага в законите си този принцип за екстериториалност, а от 2019 г. почти всички важни китайски закони се допълват с такива параграфи, които уточняват, че правилата са международни.
Затова и въпросните полицейските участъци в чужбина може да се разглеждат като желание на някои власти по места да покажат, че пламенно изпълняват указите на централното правителство.
Според Далин това е и причината в случая да не може да се говори толкова за централизирана операция от Пекин, колкото за по-малки операции на различни локални власти. И следователно всеки случай трябва да се разглежда отделно.
По-големият проблем е самата дейност на участъците. Техните агенти преследват и тормозят набелязаните дисиденти, заплашват ги и правят всичко по силите си да ги подчинят.
Такъв е и случаят с 21-годишният Уанг Джиню - той е принуден да избяга в Нидерландия, след като пише критики спрямо режима в Пекин.
Предоставено му е политическо убежище и той заживява в Ротердам. Именно там обаче е потърсен от служители на местния китайски полицейски офис.
Пред местни медии той разказва как китайските неофициални полицаи са го притискали да се върне в родината си, за да "разреши проблемите си там", като са му казвали да мисли за родителите си и това какво може да означава за тях неговото поведение.
По думите му след това той е започнал да получава периодично заплашителни съобщения със снимки на оръжия и надписи "Ще те убия". От негово име е направена бомбена заплаха до полицията, но впоследствие Уан успява да изчисти този проблем с властите в Ротердам.
Често биват използвани и роднините на дисидентите като лост за влияние. Семействата биват подлагани на различни видове тормоз, ограничаване на правата и вкарване в затвора по скалъпени обвинения.
Всички тези обвинения срещу Китай, както и разследванията на европейските правителства по казуса, допълнително ще влошат и без това обтегнатите отношения между Европейския съюз и официален Пекин.
Всъщност в момента само Германия сега поддържа отворени линии за комуникация с правителството на Си Дзинпин заради силната зависимост на Берлин от двустранната търговия и заради неотдавнашния компромис, позволяващ на Китай да купи дял в най-голямото германско пристанище - Хамбург.
Останалата част от блока съобщи за подготовка за основно прекъсване на дипломатическите връзки, като гледа на Китай най-вече като на вероятно враждебен конкурент.
Както казва холандският външен министър Вопке Хоекстра: "Има нарастващ реализъм в диалога с Китай. Оставяме наивността зад гърба си."
