През 2011 г. Джулия Манка планира пътешествието си до Пианоза, бивш италиански затворнически остров, като си представяла дълга слънчева почивка, на която да се разтовари след седмиците тежка работа.
Настанява се в крайбрежен хотел и си уговаря панорамна гледка, от която да изпита ваканционно настроение, но когато застава до прозореца, за да си направи снимка, погледът ѝ се спира на група затворници, излезли за кратко на въздух.
12 години след тази почивка Манка продължава да се взира в групите престъпници, но вече не само като турист.
Повече от десетилетие тя е сред хората, които поддържат известния като Алкатраз в Тиренско море остров. И е единствената жена на това призрачно място.
Сега Манка е управител на хотела, който избира за почивката си през 2011 г. И заедно с това ръководи програма за реабилитация на острова, спечелил си лошо име сред туристите заради затворниците на негова територия.
"Още в първата ми седмица на това място усетих, че не искам да го напускам. Островът веднага ме очарова заедно със затворниците, които заслужават втори шанс в живота си", разказва италианката пред CNN,
Тя е един от активистите за разбиване на предразсъдъците спрямо лишените от свобода, а в мисията ѝ помага организация Amera. Съвместно те се стремят да помогнат на уязвимите осъдени хора да се върнат обратно в обществото, без да се чувстват като жигосани заради престъпленията си.
До постигането на тази цел обаче ги чака много работа.
Векове наред Пианоза е наричан "островът на Дявола" заради старата си затворническа крепост от 1700 г., която е създадена за бандити и революционери. 100 години по-късно островът е преобразен в база за затвор с максимална степен на сигурност, а през 1998 г. режимът му е олекотен.
Заради тюркоазеното море, красивите планове разнообразната растителност и фактът, че тук не се стичат тълпи от посетители, италианските власти решават да превърнат Пианоза в площадка на една нестандартна практика за реабилитация на осъдените - разрешавали им да излизат на въздух и да се разхождат сред природата.
Този метод продължава да се прилага и сега, въпреки че островът се обитава и от хора, които не са имали проблеми със закона. Пазачите са постоянни жители там, а освен тях сред затворниците живее и единствената жена на Пианоза - Джулия Манка.
Когато тя пристига на острова, разбира от предишния управител на хотела, че комплексът също участва в практиката по реабилитирането на затворниците.
Дава им работа и им позволява да помагат в поддържането на мястото, но понеже през 2011 г. финансовото им състояние е плачевно, съществувала опасност хотелът да затвори и осъдените да се върнат към старите режими на лишените от свобода в Италия.
Това означавало рядка комуникация с хората, контролирани занимания, а в най-лошият случай и преместване от Пианоза към обикновените затворнически килии.
"Чувствах, че трябва да направя нещо, за да помогна. Не исках да се върнат обратно към решетките и малките килии, без да имат какъвто и да е шанс след това за ново начало и нова работа", споделя Манка.
Италианката, която е израснала в Тоскана, решава да поеме поста на мениджър в хотела, като първоначално работи безплатно, докато шлифова уменията си на терен.
След време ѝ хрумва да гласува по-голямо доверие на задържаните, позволявайки им директно да обслужват гостите на хотела.
Концепцията се оказва работеща. Затворниците влизат от раз в ролята си на персонал на бара и в ресторанта, а усърдието, което влагат в хотела, позволява на Манка да организира сватби и различни други тържества, където сервитьорите са осъдени престъпници.
Неконвенционалността в тази среда привлича туристи и хотелът успява да изплува от финансовата дупка.
Идеята на Манка обаче се оползотворява не само по линия на парите. Франко, един от осъдените за убийство на Пианоза, разказва пред EUObserver, че откакто работи в хотела като лидер на екип за другите осъдени, е започнал да гледа с надежда към бъдещето.
"Това напълно промени живота ми. Работя на пълен работен ден и помагам на другите затворници да се справят с всекидневните предизвикателства. Разбирам колко трудно може да бъде и как да им помогна", разказва Франко.
По същия път минава и 55-годишният помощник-готвач Джузепе, който твърди, че около готвенето на неаполитанска и тосканска паста за гостите е намерил причина да развива нови умения и да е благодарен за възможността да започне живота си начисто.
За труда си в хотела затворниците получават месечна заплата, възможност да отсядат в преустроените уютно студия, да ходят на фитнес, да гледат телевизия, да говорят по телефона с близките си.
Всеки от тях е преминал през редица психометрични тестове, за да докаже, че не е опасен за себе си и другите, което е и пропускът за допускането им до гостите на острова.
В италианските затвори, които Съветът на Европа обяви през 2020 г. за най-пренаселените на Стария континент, Пианоза е райска алтернатива.
Моделът за третиране на осъдените се гордее и със статистиките си - под 1% от хората работили за Манка се връщат към престъпния живот след изтичане на присъдата им.
А за това постижение тя вижда само един "виновник" - желанието на затворниците за по-добър живот.
