В Южна Корея една жена ражда средно по 0,7 деца - най-ниският подобен коефициент в цял свят и много далеч от нужните за стабилно възпроизводство 2,1 деца.
Дори в страната, символ на застаряваща нация - Япония, този показател за раждаемост е 1,3, а в България например е 1,5.
Затова и донякъде нелогично Южна Корея е и страната, която в последните години е известна и с друго - все по-популярните "Зони без деца", които забраняват достъпа на малчугани до ресторанти, кафенета и обществени места.
Идеята на подобни ограничения е да не се безпокоят останалите клиенти с шум, плач и олелия и тя се посреща с неочаквано голямо одобрение.
Данни от Google Maps сочат, че в страната има поне 500 зони със забрана за достъп на деца, като най-голямата им концентрация е на едно от най-туристическите места в Корея - остров Чеджу, който годишно посреща 10 млн. души. Там такива места са поне 80.
Част от причините за застрашително намаляващата раждаемост в страната се дължат основно на това, че създаването на семейство се оказва непосилно за редица млади хора - разходите за отглеждане на деца са огромни, цените на жилищата - до небето, а работната седмица често е 52 часа.
Проблем обаче са и нагласите на самите корейци. Социологически проучвания сочат, че огромната част от тях подкрепят забраните за деца в заведения - цели над 70% смятат, че е правилно собствениците на бизнеси да ги затварят за деца, а за едва 17 на сто е неприемливо.
При това подобни зони се подкрепят и от част от хората с деца. В Южна Корея, където се работи много и се живее на тясно, правото на малко мир и спокойствие е силно уважавано и оправдава забраните за деца в очите и на родителите им. Освен това най-голямо одобрение забраните срещат сред възрастовата група, от която се очаква да ражда деца - хората между 20 и 30 години.
В опит да започне обръщане на тенденцията Йон Хей-ин - депутат от Партията на базовия доход, отиде в парламента с 2-годишния си син, въпреки че там не се допускат бебета. С детето на ръце тя призова от трибуната подобни забрани да се преосмислят.
"Ежедневието с деца не е лесно. Нашето общество трябва да се преобрази в такова, в което децата са включени във всичко. То не трябва да приема само бързите и компетентните, но и бавните и неопитните. За да се справим с ниската раждаемост, трябва да променим обществото, което отхвърля децата и възрастните", каза тя.
Показателен е и опитът за промяна в туристическия Чежду, където наскоро се обсъждаше забрана на зоните без деца, каквито има дори и на места за настаняване, заради опасения, че това може да навреди на репутацията на острова като ваканционно място. Идеята обаче не беше приета.
С проблема още през 2017 г. се занима и Националната комисия по правата на човека, която беше сезирана от баща на три деца, който не е бил допуснат до ресторант именно в Чеджу.
Комисията обяви практиката за нарушение на правото на равнопоставеност и призова бизнесите да я прекратят.
В изявлението си институцията се позова на конституцията, която забранява дискриминацията по полов, религиозен или социален признак и цитира Конвенцията на ООН за правата на детето, според която никое дете не бива да бъде третирано неравностойно.
Тълкуванието ѝ обаче не е задължително и популярността на зоните без деца продължи да расте в следващите години.
Бумът на ограниченията започва преди 10-ина години, когато в ресторант дете случайно е полято с вряла супа, след което се оказва, че то е тичало из ресторанта. Случката поражда голяма дискусия, но след първоначалната симпатия към майката доста хора се настройват срещу нея и я обвиняват за лошото поведение на детето, с което то е предизвикало инцидента.
Съдът обаче постановява, че 70% от отговорността за инцидента е на ресторанта.
Това и подобни дела също стимулират ръста на зоните без деца и те започват да никнат - най-често в кафенета, но и в ресторанти и други бизнеси, като доста от поддръжниците им твърдят, че не става дума за враждебност срещу децата, а за защита срещу родителска безотговорност и инциденти.
Забраните далеч не обхващат само децата. В Чежду има и места за настаняване, които не приемат и други възрастови групи - тийнейджъри, възрастни и дори хора на средна възраст - например мъже над 49 години или пък са само за жени между 20 и 30 г. Забрани на места в Корея има и за ютюбъри или дори професии.
Логиката е проста - подбиране на клиентите, така че да не се безпокоят едни други. В Корея например е популярен мок-банк - стриймването как хора изяждат огромни количества храна в заведения и съответно има и бизнеси, които не желаят да допускат това.
Така стоят нещата и с възрастите - младите корейци например държат много на личното си пространство и са особено нетолерантни и към шумни деца, и към шумни възрастни хора.
Към това се добавят и дълбоко вкоренени нагласи, че всеки трябва да си стои на мястото - на майките например то е у дома с децата.
Йон Хей-ин смята, че грижите за децата в Корея трябва да станат отговорност на обществото като цяло, а не единствено на родителите, което е и единственият начин според нея да се преодолее демографската криза.
Един от начините е да се приеме закон, който да забрани дискриминация, базирана на възраст, споделя тя пред "Си Ен Ен".
Правителството и местните власти също така могат да се поучат от други страни, където семействата с малки деца са с предимство за обществени места като зоопаркове и музеи, а не последни на опашката.
За целта обаче първо трябва да се променят нагласите на хората. И то бързо - с подобна раждаемост Южна Корея няма много време.
