Дори и да сте от тези, които виреят най-добре в жега, ще признаете, че 35 градуса и нагоре са си мъчeние. Тялото крещи за охлаждане и студени напитки, а мисълта за скара на открито е доста изкушаваща.
Може би точно това обаче не е най-добрият избор в много топло време. Тук ще обясним какво се случва с организма ни в горещините и как да му помогнем - или поне да не му пречим, да се справя с оцеляването в жегата.
Основният метод на тялото ни да се охлажда и поддържа нормалната си температура е отделянето на пот. Когато въздухът я абсорбира и тя се изпарява, това отнема топлината от повърхността на кожата и така се охлаждаме.
Това изисква кръвният поток да бъде пренасочен от централната част на тялото и вътрешните органи към периферията - кожата и крайниците. Така се подпомага отделянето на пот и охлаждането на кръвта.
Освен че кожата почервенява, резултатът е и намаляване на кръвното налягане - заради преразпределението на кръвния поток и загубата на течности. За да осигури кръвния поток при по-ниско налягане, сърцето опитва да компенсира и учестява ритъма си - затова в жега може да имаме сърцебиене.
Съответно колкото по-голяма е загубата на течности, толкова по-ниско може да падне кръвното, което може да доведе до припадък.
При дехидратация се нарушава работата и на нервните клетки и на мозъка, което обяснява и симптоми като по-лесна раздразнимост, загуба на когнитивни способности и концентрация, тревожност, главоболие.
Оттеглянето на кръвния поток към крайниците забавя и работата на червата, които не са добре кръвоснабдени, а резултатът в крайни случаи може да е гадене и повръщане.
Затова и в топло време има два съществени въпроса - какво да ядем и пием и какво да не консумираме, за да не попречим на хидратацията и оптималното функциониране на организма.
Основното и най-важно е приемът на много течности. Обикновено човек губи между 2 и 2,5 литра на ден и трябва да си ги набавя обратно. Колко точно има нужда всеки - зависи и от индивидуалните характеристики, и от времето, и от това колко интензивна е физическата му активност.
Освен с вода, хидратацията може да става и с мляко и кисело мляко, неподсладени или слабо подсладени напитки и чай. Около 20-30% от течностите пък идват от храната, която консумираме.
Допустимо е да се пият и прясно изцедени плодови сокове и смутита, но не повече от една чаша, тъй като плодовете също съдържат захар, макар и плодова.
Малко захар в чая или сол в айряна обаче помагат, тъй като способстват за възстановяването на електролитния баланс, който е нарушен заради дехидратацията - с потта губим и соли и минерали. С тяхното количество обаче не бива да се прекалява, защото ще има обратния ефект - обезводняване.
Изключително непрепоръчително е да се прекалява с кафе и кофеинови напитки, тъй като те са диуретици и водят до обезводняване. Прекалено големите количества захар в безалкохолните също имат дехидратиращ ефект, освен това тези напитки не успяват да компенсират загубените течности.
Същото важи и за алкохола - той е диуретик и води до загуба на течности. Докато е горещо, е добре да се въздържаме и от бира, тъй като резултатът ще е обилно потене, ходене до тоалетна и дехидратация.
Другият важен момент е температурата на течностите. Изкушаващото е да пием ледени напитки, но това, което помага оптимално, са течностите на стайна температура и дори по-топлите. Те повишават вътрешната температура, което води до повече потене и в крайна сметка охлаждане.
Студените течности изстудяват рязко гастроентестиналния тракт. Това ще върне част от кръвта към стомаха и ще попречи на охлаждането на кожата, освен това може да доведе до болка и разстройство.
Което пък, уви, означава, че сладоледът също не е добра идея. Обработката на студени храни от тялото води до повишаване на вътрешната температура, тъй като организмът се опитва да компенсира бързото охлаждане. Резултатът е, че в крайна сметка ни става по-топло.
В страните с традиционно по-горещ климат се консумира точно обратното - по-пикантни храни. Люти подправки и чили загряват тялото отвътре, което води до изпотяване и охлаждане. Затова, колкото и да е странно, кърито е добра идея за топлото време. Това важи и за супи и яхнии - люти или не.
Обичайно в топло време апетитът намалява. Една от причините е, че тялото се опитва да регулира температурата си, като намалява функциите, които генерират топлина - като храносмилането.
Това означава, че в топло време не бива да се ядат храни, които изискват повече усилия за смилане - богатите на протеин, захар и фибри.
Да, колкото и да ви тегли към барбекюто, в най-горещото време е по-добре да се откажете - обработката на протеина в месото изисква доста енергия от организма, което води до производство на топлина - процес, наречен термогенеза. При протеина това може да значи до 100% повече енергия за храносмилане в сравнение с въглехидратите.
За хората, които не могат без месо, вариант са по-богати на цитруси маринати - киселината в тях разрушава структурата на протеина и той се смила по-бързо.
Тъй като хидратацията остава основен приоритет, е добре да се набляга на храни с повече съдържание на вода. Това са ягоди, краставици, домати, тиквички, целина, маруля, диня и пъпеш.
Има обаче и плодове и зеленчуци, които е по-добре да се избягват. Сред тях са манго, фенел, артишок и аспержи - всички те действат като диуретик и обезводняват.
Като цяло в топлото време трябва да стоим настрани от всякакви по-тежки храни, които изискват повече усилия за храносмилане, но особено внимание е добре да се обърне на пърженото, което също обезводнява организма.
Бързите храни пък са пълни със сол и мазнини и също трябва да се избягват.
Добре поне че жегата държи глада далеч.
