Какви жеги може да понесе човешкото тяло? С температурите навън, които на места могат да достигнат до над 40 градуса, този въпрос е изключително важен.
Защото според изследване на учени от университета Рохамптън в Лондон, човешкото тяло има "критична горна граница" на максималната температура, която може да понесе безопасно.
Тя се намира някъде между 40 и 50 градуса по Целзий.
След достигане на тази температура тялото ни изпитва "топлинен стрес" - състояние, което причинява объркване, гадене, замаяност, главоболие и припадъци.
"През последните няколко десетилетия температурите в Европа са се повишили с около два градуса в сравнение с условията в прединдустриалния период, като това е някъде около двойно повече от средната глобална стойност", коментира пред Euronews Матю Патерсън, доктор по физика на климата в Оксфордския университет.
Според него континентът наистина се намира в гореща точка, а тенденцията е с всяка година да се увеличават и екстремните горещини.
"Виждали сме увеличения както на честотата, така и на интензивността на екстремните горещини и виждаме все повече и повече рекордни температури всяка година в резултат на тази тенденция на затопляне. И това ще продължи и в бъдеще, докато продължаваме да отделяме парникови газове", обяснява ученият.
С това възниква и въпросът къде е границата за това колко жега може да търпи човек.
Учените от Центъра за науки за живота и здравето към Университета Рохамптън в Лондон се опитват да отговорят. Професор Луис Халси, един от авторите на изследването, обяснява, че за експеримента си той и колегите му не е трябвало да застрашават безопасността на когото и да било.
Експериментът към изследването е проведен още през 2021 г. с участието на четирима мъже и три жени, като учените са записвали повишения в скоростта на метаболизма (колко енергия изразходва човешкото тяло, за да продължи да работи).
Когато навън е горещо, тялото ни има различни начини да се охлади и да понижи вътрешната си температура, включително изпотяване и излизане на кръвта в периферията, близо до кожата, което води до зачервяване.
Това, което проф. Халси и колегите му откриват, е, че когато навън е горещо, скоростта на метаболизма ни се увеличава, което от своя страна води до повишаване на телесната температура. Това, което обаче е ядро на изследването им, е колко горещо може да стане навън, преди човешкото тяло да започне да функционира неправилно.
Отговорът, както при толкова много други неща, е, че при всеки човек е различно, като реакцията на хората към топлина варира чувствително в зависимост от възраст, пол и съществуващи медицински състояния.
Така при някои хора метаболитната скорост започва да се увеличава още при 40 градуса по Целзий, докато при други започва да го прави чак на 50 градуса.
Проф. Халси пояснява, че тялото работи много, за да защити от промени вътрешната си температура. Ако тя се повиши с един или два градуса, на практика това не причинява щети на повечето хора.
Той дава за пример някои маратонци, които бягат дори при температури от 42 градуса, но дори те започват да се измъчват, когато живакът в термометъра удари 44 градуса. Какво остава за хора, които не са толкова издръжливи.
Установено е, че малките деца и възрастните хора са сред най-уязвимите към екстремни горещини възрастови категории, като причината е, че сърдечно-съдовата система и при двете групи не реагира добре на високи температури.
Какво обаче се случва с тялото ни, когато навън е твърде топло?
Според учените има редица неща, които се случват, когато човешкото тяло попадне в твърде гореща среда. Повишаването на телесната температура отвъд определена точка може да задейства опасна поредица от ефекти, които могат да доведат до сериозни здравословни проблеми и дори смърт.
Опасната жега започва да предизвиква изменения в протеините на тялото, които спират да функционират. Нервните импулси също започват да не работят добре, което води до сривове по всички системи на тялото.
Особено сериозно се засяга сърцето, като жегата може да създаде аритмия, да се разстрои кръвообращението и това да причини ниски нива на кислород в мозъка.
А тогава, по думите на проф. Халси, човек вече е в беда.
Препоръките за дни с особено високи температури са хората да избягат прякото излагане на слънчева светлина, да пият много течности и да избягват алкохол и тежки храни, които натоварват организма.
Очевидно за в бъдеще знанието за това как да се справяме с екстремните горещини ще бъде все по-ценно, докато температурите на Земята продължават да се повишават.
