Когато Каноа Грийн се включва на първото си състезание по сърф и се оглежда около себе си, не вижда друга жена, която да прилича нея. В колоната са наредени само момичета - модели на атлетичната симетрия - в контраст със заоблената фигура на Каноа.
Макар че сърфира още от дете и е израснала сред примери за сърф културата в родния си Хавай, картинката от първото ѝ състезание се запечатва в съзнанието на Грийн и я кара да се чувства така сякаш не е на мястото си, докато практикува най-голямото си хоби.
"Сърфирането не изглеждаше да е за мен, въпреки че единият ми чичо е професионален сърфист и от съвсем малка съм увлечена по този свят покрай семейството ми. Просто приемах спорта като определен пакет с очаквания, които не покривам - външен вид, килограми, фигурата", разказва Грийн пред Си Ен Ен.
Комплексите за външността обаче не са единственият ѝ проблем. Дори да преглътне факта, че не изглежда като другите, невъзможността да открие облекло за сърф във своя размер допълнително обезкуражава мечтата ѝ за спорта.
Професионалната сърфистка Елизабет Снийд, която се качва на дъската на 5-годишна възраст, има сходен с Каноа път към състезанията.
"През по-голямата част от кариерата си трябваше да се адаптирам към индустрията, която не предоставя бански костюми за жени с наднормено тегло. Просто жените с плюс сайз размер не сме достатъчно добре представени, телата ни се приемат за нетрадиционни и по косвен начин ни се намеква, че проблемът е в нас и ние трябва да се променим, за да отговорим на стандарта", споделя Снийд пред Forbes.
Традиционното момиче на сърф, за което Елизабет говори, е като модел, излязъл от плакат - младо, хубаво и задължително слабо момиче, около чийто идеализиран образ се създава огромна вълна от реклами и съответно - стоки за продаване.
Колкото повече тази тясна рамка за външен вид набира популярност, толкова по-трудно е за Снийд и жените като нея да намират екипировка в размери, различни от S и XS размери.
"Много от сърфистките се принудиха да обличат мъжки водолазни костюми за състезанията, което означаваше да харчат повече, за да работят това, което обичат. Бяхме избутани в ъгъла и никой не се интересуваше от комфорта ни", казва сърфистката.
Но Елизабет Снийд не е човек, който дълго ще стои в периферията. След инцидент със сърфа през 2012 г. тя се премества в Хавай и поставя началото на собствена тренировъчна организация, насочена към курсовете по сърф, която сваля бариерата за килограми. Освен практическа подготовка за млади сърфисти, с откриването на Ohana Surf Project Снийд отваря магазин за бански и сърф стоки, които предлагат всички търговски размери в качествен състав.
Но въпреки че е пионер в нишата си, начинанието на Снийд среща спънки пред разпространението до пролетта на 2020 г., когато професионалната сърфистка попада на Instagram страницата на Каноа Грийн.
Стимулирана от редицата закръглени модели, които споделят свои снимки по бельо в социалните мрежи, Каноа решава да се върне към старата си страст и да покаже на младите момичета нещо, което тя не е виждала в детството си - пълна жена на сърф.
"Бях поразена от снимките ѝ. Не бях виждала обикновена жена с наднормено тегло да е така уверена в кожата си на плажа", казва Снийд.
Минути след като разглежда снимките ѝ, Елизабет пише на Каноа и след размяната на няколко съобщения двете решават да създадат страницата Curvy Surfer Girl, която само за три месеца набира повече от 10 000 последователи. А повечето от почитателите им са точно жени сърфисти, които лично са усещали липсата на разнообразие в бранша.
Днес Curvy Surfer Girl се следи от повече от 75 000 души в Instagram и над 100 000 души в TikTok, а тези цифри доведоха до колаборацията с колумбийския бранд за бански костюми MAAJI, компанията, пуснала размера 3XL.
Надеждите на Каноа Грийн и Елизабет Снийд са, че това сътрудничество ще поощри маркетинг мрежата и в следващите три години производството на бански за сърфисти ще се обогати - откъм дизайни, размери и най-вече - откъм представяне в медиите.
Независимо дали гледате олимпийските игри или просто проверявате съдържанието си в Instagram, за двете сърфистки е важно да има пълни жени в масовите публикации, точно както има и слаби, защото това дава важно послание на публиката. Не само по отношение на възприятията за женските тела, а и за възможностите, които се отварят пред представителките на различните типове фигури.
"Знам, че все още има жени, които вярват, че ако не изглеждаш по строго определен начин, не можеш да караш сърф. Затова ще продължава с опитите да счупя тези бариери и да покажа на жените по целия свят, както и на техните деца, че в океана има място за всички. Без значение от килограмите ви, всички сте добре дошли", казва Елизабет Снийд.
