Поредни парламентарни избори се задават тази неделя, като от българските граждани се очаква да излязат и да отредят как ще изглежда 49-ото Народно събрание на фона на едно тегнещо във въздуха усещане, че и то няма да изкара особено дълго.
Предизборната кампания премина точно така, както можеше и да се очаква в един толкова труден и важен период, през който преминава страната ни - скучно, вяло и безидейно.
Факт - това е петият пореден вот в рамките на две години и ресурсите и силите на политическите играчи са изхабени, както и способността им да лансират нови и интересни послания. Когато към цялата ситуация добавим и това, че изглежда все така невъзможно дори и след изборите да видим редовен кабинет, това действа още по-обезсърчаващо за избирателите.
Затова и кампанията мина някак неусетно - ако човек не си е поставил за задача да се интересува от изборите, те със сигурност ще го подминат, без почти да го докоснат. Да го кажем така - в момента по-трудно можеш да избягаш от разговори за "Ергена", отколкото от цялостния досег на предизборната кампания.
И все пак, тъй като нито Габи, нито хубавата Айлин, нито дори ергенът Евгени в следващите месеци ще трябва да взимат ключови решения за бъдещето на страната, добре е да обърнем поне малко внимание на това какво се случва с тези избори.
За кого смятате да гласувате на парламентарните избори на 2 април 2023 г.
Продължаваме промяната - Демократична България
43.8%ГЕРБ-СДС
22.8%ДПС
1.5%Възраждане
11.3%БСП за България
1.9%Български възход
2.4%Левицата
1.9%Има такъв народ
5.6%НДСВ
1%Друга
7.8%Как обаче се възползваха от предизборната кампания основните политически играчи? На какво заложиха и какво можем да очакваме от тях на вота?
Социологията открай време е лош пророк, когато става въпрос за познаване на точни резултати от изборите. Ниските нива на готовност за гласуване, високият брой все още колебаещи се, както и цялостната политическа нестабилност правят ситуацията доста трудна за прогнозиране.
Въпреки това изследванията на агенциите до момента показват някои общи тенденции относно това кои ще са водещите играчи и как те си разпределят поне до момента подкрепата на избирателите.
| Партия / Агенция | Алфа рисърч (25.03. - 29.03.) | Галъп (18.03. - 26.03.) | Тренд (22.03. - 29.03.) | Маркет линкс (21.03. - 27.03.) |
| ПП-ДБ | 25.40% | 26.90% | 26.10% | 23.70% |
| ГЕРБ-СДС | 25.90% | 26.50% | 26.40% | 22.30% |
| ДПС | 13.80% | 13.30% | 13.70% | 13.60% |
| Възраждане | 13.60% | 13% | 13.30% | 11.40% |
| БСП | 8.20% | 7.20% | 7.30% | 7.30% |
| Български възход | 3.90% | 3.50% | 3.50% | 2.10% |
| Левицата | 3.10% | 3.30% | 3.60% | 3.20% |
| ИТН | 2.30% | 3% | 3.00% | 2.30% |
| Други | 3.80% | 3.30% | 3.10% | 0.80% |
Тези данни ни показват очертаваща се оспорвана битка за първото място между "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС, битка за третото място между ДПС и "Възраждане", както и въпрос дали шеста политическа сила ще успее да се вмъкне в новия парламент, като там "Български възход", "Левицата" и донякъде "Има такъв народ" (ИТН) имат някакви шансове да минат линията от 4%.
Да разгледаме обаче по-внимателно всяка от тези политически сили към финала на предизборната кампания:
"ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"
Преди началото на кампанията двете водещи градски прогресивни политически сили избраха да обединят усилия в обща коалиция, привличайки към себе си множество по-малки граждански сдружения, за да могат да се борят за първото място на тези избори. Така се получи една шарена коалиция от разнообразни политически субекти, гравитиращи най-вече около центъра.
Въпросът обаче е дали това събиране ще е достатъчно, за да бъдат победени ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов? Шансовете за това изглеждат високи, макар и не 100-процентови.
Самата кампания на ПП-ДБ заложи преди всичко на посланието за обединение на това, което още през февруари Кирил Петков определи като "добрите сили". Разбира се, това определение е твърде... художествено, но то описва ситуацията, в която всички формации с този градски, относително прогресивен профил се явяват под едно "общо знаме" и с един номер в бюлетината.
Това позволява енергията да се съсредоточи върху идеята за съвместна борба срещу враговете на общата кауза - в случая ГЕРБ (във вътрешен план) и президента Румен Радев (във външен, но и донякъде вътрешен).
И макар този фактор да е особено ключов за ПП-ДБ в кампанията, пред формацията има няколко проблема, които така и не намериха ясно решение.
От една страна, това е липсата на силни позитивни послания. Европейското бъдеще и високият жизнен стандарт, които коалицията се опита да прокламира като свои цели, се усещат по-скоро като далечно и неясно бъдеще, отколкото като ясна цел, плод на изпълнен конкретен план.
Затова и когато кандидатите на формацията говорят публично, на тях им липсва тежест и конкретика. А това, на свой ред, ги лишава от сила.
Другият водещ проблем е липсата на ясна перспектива. Или казано с други думи - какво ще се случи при евентуална победа на ПП-ДБ? Как биха постигнали те управление, когато на практика няма с кого да търсят коалиция сред другите политически сили.
Атаките срещу ГЕРБ, Радев и служебното правителство са едно нещо, но те не предоставят визията за алтернатива - какво може да предложат градските демократи в следващия парламент, освен още от това, което вече дадоха в 48-ото НС. А то така и не постигна излизане от политическата криза и слагане на край на порочната спирала от избори.
Въпреки това за ПП-ДБ ще е от ключово значение да вземат победа на вота на 2 април, тъй като това ще им даде чисто символично възможността да претендират, че носят моралното право да търсят управление за страната.
Ако не успеят да победят, това ще даде на ГЕРБ и Борисов възможността да лансират още по-тежко твърдението си, че "7 партии и 77 сдружения" не са били достатъчни, за да ги "бият на избори".
Ключовото при ПП-ДБ в случая ще е достъпът до по-широка електорална периферия и възможността да достигнат до големи групи от избиратели в чужбина. Ако със силен финален спринт в последните дни на кампанията успеят да активират по-голяма част от колебаещите се избиратели, особено в столицата София, това може да им донесе победата. Подобни спринтове сме регистрирали доста през годините, но те в никакъв случай не трябва да се приемат като даденост.
Така че интригата за първото място най-вероятно ще трае вероятно чак до ранните часове на понеделник.
ГЕРБ-СДС
След като над десетилетие ГЕРБ нямаше никакви реални конкуренти за първото място на избори, за пети пореден вот партията на Бойко Борисов е поставена в ситуация на силна конкуренция с потенциала за трети път да остане втора политическа сила.
Това обаче съвсем не означава, че ГЕРБ и коалиционните им партньори от СДС ще се дадат без бой. Напротив. Формацията разполага с може би най-боеспособната машина за избори у нас, с активни структури и верен електорат. И това е най-голямата ѝ сила.
Другият ключов елемент от кампанията за тях е самият Бойко Борисов. Както отбелязват в последното си проучване от "Алфа Рисърч", обиколката на бившия премиер из страната е успяла да вдигне декларираното доверие в партията за месеца на кампанията.
Борисов разчита на личен чар при комуникацията си с електората на партията, за да установи трайна и силна връзка. Именно това е основата, благодарение на която тази партия оцеля двете години на пълна изолация, в която бяха попаднали след управлението си заедно с патриотите.
Това съвсем не е и първият път, в който партийният лидер се нагърбва да вдига избирателите преди избори. Той е силен мотиватор и говори на един и същ език с масата от избиратели, склонни да гласуват за ГЕРБ, а покрай него и останалите лица на партията биват възприемани като "наши момчета" и "наши момичета".
Личността на Борисов обаче върви и със своите негативи - макар той да сплотява твърдия електорат на партията, периферията, от която ГЕРБ могат да черпят подкрепа, е много по-малка заради самата умора от лицата на партията и от лидера ѝ.
Големият проблем на формацията обаче е в посланията. Единственият водещ апел, който ГЕРБ-СДС използват в тази кампания, не е ориентиран към бъдещето, а към това, което е минало.
Буквално почти цялата комуникация е насочена към това колко лоши са били ПП и ДБ, от една страна, и колко по-добре е било, докато ГЕРБ са били на власт преди това.
Формацията избягва да говори за сегашните проблеми пред България в дълбочина, а когато въобще ги засяга, е с цел да акцентира вината на Кирил Петков и Асен Василев за създалата се каша.
ГЕРБ твърдят, че пред тях има поне три варианта за съставяне на правителство, но отвъд думите липсва каквато и да е конкретика за това как точно виждат за бъдещо управление.
Въпреки това самият факт, че от партията на Борисов заявяват претенция, че могат да съставят правителство в сегашната хаотична политическа ситуация, е послание, което може и да привлече хора към тях. Финалните дни на кампанията ще са от изключителна важност за ГЕРБ в борбата за първото място.
ДПС
Както при всяка една предизборна кампания, ситуацията с ДПС е консистентна - партията е особено активна по места в страната, но не толкова в медиите, избягват се участия в телевизионни дебати и се залага на социални послания пред електората.
Формацията продължава с опитите си да се позиционира като отговорната политическа сила, която винаги е защитавала свободата и демокрацията в България, без обаче да навлиза в кой знае каква дълбочина.
Поддържа се имидж "близо до хората", като кандидатите се срещат лично с избиратели по време на събития, акцентира се на това, че ДПС помагат на хората в нужда, решават проблеми и т.н.
Акцент в тази кампания за ДПС е и желанието да се развиват малките региони в страната и да се отпускат повече пари за тях. Продължава да се набляга и на иконичната роля на Ахмед Доган в българската политика.
Партията ще разчита доста и на гласовете от чужбина, особено от Турция, за повишаване на представянето си на изборите.
Потенциалните негативи пред ДПС са, че през последните няколко години те сякаш достигнаха тавана на представянето си в страната, което може да ги ограничи в битката за третото място с "Възраждане".
"ВЪЗРАЖДАНЕ"
Говорейки за партията на Костадин Костадинов, тя определено отбелязва възходяща тенденция през последните няколко години. Все пак само преди година и половина дори не влизаше в Народното събрание, докато сега е част от борбата за трета политическа сила.
За това време "Възраждане" успя да покаже, че може да се възползва от актуалните и поляризиращи обществото теми и да ги експлоатира, заемайки непопулярните тези. В случая тази кампания за партията премина под знака на борбата с еврото.
От формацията успяха да се възползват от създалата се в международен план ситуация с фалитите на няколко американски банки, за да прокарат тезите си срещу приемане на еврото у нас. Формацията продължи през цялата кампания да събира подписи за референдума си срещу приемането на единната европейска валута, позиционирайки се в една силно евроскептична ос.
В реториката си "Възраждане" атакуват САЩ, Европейския съюз, ПП-ДБ конкретно и целия политически елит у нас на обща база. Заради възходящата им подкрепа те успяват да привлекат около себе си и публични лица, журналисти и общественици с откровено проруски възгледи, превръщайки се по този начин в хъб за тези евроазийски послания.
Всичко това може да позволи на партията на Костадинов да се опита да привлече някои от разочарованите избиратели на други формации като БСП или старите националистически партии, както и негласуващи. Към този микс може да се добави и част от наказателния вот срещу целия политически елит, на който доскоро разчиташе "Има такъв народ" (ИТН).
Големият въпрос около "Възраждане" в момента е дали тя ще може да направи силен финален спринт и да активира широката периферия около себе си. Дори и да не успее обаче, по всичко личи, че партията все пак ще разшири електоралната си база.
Ако има спирачка пред формацията, това е фактът, че тя е антисистемен играч, който с почти 100-процентова сигурност не би помогнал по никакъв начин за формирането на правителство и излизането от кризата. Костадинов и хората му са строго опозиционни и отказват да влизат в коалиции.
Другият ключов момент е крайната им реторика. Макар да се забелязва, че някои политици от партията - по-специално Деян Николов, се опитват да звучат по-умерено и балансирано, по-радикалният характер на "Възраждане" може да се окаже пречка за някои хора да подкрепят партията, дори и да са се подписали под референдума срещу еврото.
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
С оглед на предизборната кампания до момента, големият въпрос около социалистите на тези избори е докъде ще успеят да паднат този път като електорална подкрепа. Свещената война, която партийният лидер Корнелия Нинова пое предизборно срещу "джендъра", може и да е най-любопитният предизборен ход на червената партия за последните години, но това съвсем не означава, че той е кой знае колко успешен.
Разбира се, успехите се мерят след изборите, но поне до момента нищо не говори за това, че кампанията на БСП успява да спечели наистина сърцата на червения електорат. На фона на сериозните проблеми с растящите цени на храните, които удрят най-вече по ключови групи от електората на червените, да се поставя акцент върху гибелното влияние на "джендърите" е... екзотично решение.
От 2021 г. насам БСП е в състояние на свободно падане, което с всеки следващ вот се засилва от отцепили се и изгонени партийни членове. Въпросът е дали сега формацията ще изгуби още повече от електоралната си тежест, или най-сетне е успяла да стигне до момента на наистина твърдото си партийно ядро и може да се оттласне оттам.
ПОД ЧЕРТАТА:
- - -
"БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД"
За тези избори партията на Стефан Янев успя да демонстрира как се прави кампания, максимално лишена от съдържание. Представлява истинско усилие за анализаторите да намерят каквото и да е категорично послание или обещание в реториката на "Български възход" за последния месец.
Може би най-силно се откроява идеята, че тази формация ще се опита да бъде "лепилото" в следващия парламент, което да събере останалите политически сили в една коалиция. Подобна теза "Български възход" издигаше и в предишния парламент, но и тогава без успех.
Ако не друго, за последната кампания поне имаше "Защо тръбата е цяла". Сега дори тези политически хайкута от Янев липсват.
Истината е, че макар бившият служебен премиер и хората му да говорят за социален консерватизъм, за политика на разума и консенсуса, те действително не се застъпват за конкретни каузи и не поемат обещания.
Въпросът е до каква степен политика у нас може да се прави само с общи приказки.
ЛЕВИЦАТА
За разлика от "Български възход" тази коалиция от партии на бивши членове на БСП и други бивши членове на БСП залага на няколко основни идеи - борба срещу монополите, връщането на лявото на преден план и отпор на военната помощ за Украйна.
Коалицията около Мая Манолова, Георги Кадиев и Татяна Дончева залага на лансирането на млади лица в листите си (на по-задни места зад дълговечните си водачи на листи), обещания за борба с търговските вериги срещу високите цени и вдигане на заплатите.
Призивите за мир и неутралитет, които идват от кандидатите на "Левицата", пък ги поставят в позиция да "крадат" от традиционния електорат на БСП. Въпросът обаче е колко ще успеят да вземат и дали ще е достатъчно, за да преминат 4%.
Ниската избирателна активност също ще е приятел за "Левицата". Оттам могат да се надяват на благоприятно стечение на обстоятелствата, което все пак да ги постави над чертата, защото късметът също ще е фактор за представянето на коалицията.
"ИМА ТАКЪВ НАРОД"
Партията на Слави Трифонов влезе в кампанията с предложение за референдум и амбиция за завръщане в парламента в името на този референдум. Липсата на особено медийно присъствие (извън участието на партийния лидер в подкаста на Тото от "Скандау") и липсата на по-мащабна политическа платформа до момента сякаш се оформят като сериозна спънка за ИТН.
Участието на партията в три парламента и провалът ѝ от първа политическа сила до изпадане извън Народното събрание също са фактори, които тежат пред представянето на "Има такъв народ".
Идеята за референдум за президентска република пък сякаш така и не свърши работата да привлече тласък на подкрепа.
Трифонов и хората му могат да се надяват на потенциална подкрепа от онези, които все още искат да наказват политическия елит - електоратът, който на първо време ги вкара в парламента и ги направи първа политическа сила преди две години. Все пак към момента обаче шансовете за избухване на подобен вот изглеждат малки.
ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ
Проучванията, публикувани до момента говорят за заявена активност в порядъка на около 39-40%, което е сравнимо с последния вот от 2 октомври 2022 г. Допълнително с това около 15% все още не са решили дали да гласуват.
От обявилите, че ще гласуват, между 10 и 15 на сто все още не са решили за кого да дадат гласа си. Всичко това може да преобърне досегашните представи за изборите. Дали обаче подобен обрат ще се случи? Към момента изглежда слабо вероятно.
Въпреки това вкарването на допълнителни 200 хил. души във вота може да измени значително разпределението на силите. Затова и да се гласува е толкова важно.
По-високата избирателна активност почти със сигурност ще намали шанса на по-малките формации да влязат в следващото Народно събрание и би свила допълнително резултатите на формациите, разчитащи най-вече на твърдия си електорат.
Това, от своя страна, има възможност да увеличи шансовете за потенциално излизане от кризата. С колко ще ги увеличи, това е вече друг въпрос.
В момента пред нас стои дилемата не просто за кого да гласуваме, а дали въобще има смисъл, когато нов парламентарен вот до края на годината изглежда много вероятен.
Едно със сигурност е ясно - сегашната ситуация е вредна за държавата.
Ако и след тези избори управлението остане в ръцете на президента Радев и служебното правителство, това само ще засили усещането на за безвластие и упадък на демокрацията, такава, каквато я познаваме.
В една кампания, която завършва с ден за размисъл на 1 април, от нас ще зависи дали на 2 април ще се смеем на поредната горчива шега.
