Със 136 гласа "за" и 94 гласа "въздържал се", без гласове "против", депутатите в парламента избраха Росен Желязков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
В негова подкрепа гласуваха депутати от парламентарните групи на "ГЕРБ-СДС", "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Има такъв народ".
"Парламентарната традиция изисква да се кажат думи с тържествен характер. Мисля, че обаче не е моментът за тържество. Всички ние осъзнаваме отговорността, която имаме. Обществото очаква сигурност, справедливост и стабилност. Тези очаквания са предпоставка ние да знаем и да водим процесите в посока, която отговаря на девиза на сградата", заяви от трибуната на парламента новия председател на НС.
Паралелно с кандидатурата на Желязков от парламентарната група на "Възраждане" издигнаха отново своя номинация за поста - Петър Петров. Той обаче събра само 36 гласа "За", докато 59 депутати бяха "против", а 139 гласуваха с "въздържал се".
След почивка, дадена след избора на председателя на парламента, депутатите избраха и зам.-председатели на Народното събрание. Това са Росица Кирова от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев от ПП-ДБ, Цончо Цонев от "Възраждане", Филиз Хюсменова от ДПС, Кристиан Вигенин от "БСП за България" и Андрей Чорбанов от "Има такъв народ". Техните кандидатури бяха гласувани заедно и бяха избрани с 231 гласа от общо 232 гласували. Един депутат гласува с "въздържал се".
Бяха сформирани и официално парламентарните групи.
Едно от първите решения на новия парламент беше решение за отмяна на великденската ваканция на депутатите. По искане на ДПС петък беше обявен за неработен ден заради свещения за мюсюлманите Рамазан байрям, който се пада в петък.
Преди гласуването на кандидатурата на Желязков председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова излезе на парламентарната трибуна, за да го представи. Атанасова посочи, че кандидатурата е договорена с втората политическа сила "Продължаваме промяната - Демократична България".
Тя изтъкна, че е постигнато споразумение, ако животът на този парламент продължи повече от няколко месеца, постът на шеф на парламента, както и на председател на правната комисия в парламента, ще бъдат прегласувани - по идеята за ротационното председателство на парламента, издигната от ПП-ДБ.
По време на дебатите отново се разгоряха ожесточени дебати, които обаче не засягаха по никакъв начин канидидатурите за шеф на парламента, а бяха обърнати по-скоро към нападки и обиди.
От "БСП за България" обвиниха ПП-ДБ, че се коалират с партията, срещу която са се борили - ГЕРБ. Лидерът на БСП Корнелия Нинова изтъкна, че поне един от депутатите на ПП-ДБ е заявил, че по-скоро ще му изсъхне ръката, ако подкрепи ГЕРБ, докато поне един депутат на ГЕРБ е заявил, че ще си отреже ръката, ако подкрепи ПП.
"И сега изведнъж джентълменското споразумение, какво е това колеги? Коалиция на джентълмени с по една ръка", пошегува се Нинова и допълни, че предложението за ротационно председателство на парламента е противоконституционно.
"Намерихте начин да заобиколите Конституцията и предложихте председателят да се сменя на три месеца. Интересното е защо три? С какво е обвързан този срок. И честито на Никола Минчев, ще бъде председател през лятната ваканция", каза тя.
Асен Василев от ПП-ДБ отговори на тези нападки с контранападка, че предишното народно събрание се е занимавало месец и половина с промени в Изборния кодекс, докато сега има ясна програма за законови промени в интереса на хората.
Желязков е юрист по професия и почти цялата му кариера е минала в различни нива на администрацията.
Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което е работил само в общинската и държавната администрация, с изключение на 3 години - през 90-те години на миналия век, когато е адвокат по търговско и гражданско право.
Започва кариерата си като юристконсулт в община Средец в София, след това е зам.-кмет на район Лозенец.
През 2003 г., когато кмет на столицата е Стефан Софиянски, става главен секретар на Столична община. Запазва поста си и когато градоначалник става Бойко Борисов, а след като ГЕРБ печели изборите през 2009 г. Борисов го назначава за главен секретар на Министерски съвет.
На поста е до 2013 г., когато на власт идва правителството на Пламен Орешарски, а Желязков е обвинен за аферата "Костинброд", тъй като в ролята си на главен секретар на МС не е упражнил контрол над печатницата за бюлетини, за която в сигнал от Мая Манолова се твърди, че подготвя бюлетини, с които да се фалшифицират изборите в полза на ГЕРБ.
Оправдан е през 2015 г. Междувременно ГЕРБ се връщат на власт за втория си мандат, а Желязков става съветник на премиера Бойко Борисов по администрацията и електронното управление, след което е назначен за председател на Държавна агенция "Електронно управление".
През 2018 г. влиза в нова роля - като председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
9 месеца по-късно обаче става министър на транспорта, след като Ивайло Московски подава оставка.
Остава на поста до 2021 г. - до края на третия кабинет "Борисов".
Желязков беше кандитатът на ГЕРБ за председател на парламента и в предишното НС.
