Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой е по-по-най-"предател" в спора за френското предложение и Северна Македония

Какво всъщност приеха депутатите по казуса и къде общите приказки и реалността се разминават Снимка: iStock
Какво всъщност приеха депутатите по казуса и къде общите приказки и реалността се разминават

"Вие сте предатели!" и "Не, вие сте предатели!" - така може да бъде обобщен накратко дебатът в Народното събрание около т.нар. "френско предложение" за решаване на спора между България и Северна Македония.

Ако човек слуша целия дебат, може да остане с впечатлението, че приемането на въпросното предложение от страна на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз е жизненоважен въпрос за оцеляването на страната ни.

Разбира се, има хора, които вярват именно в това. Реалността обаче е, че приемането на френското предложение има далеч по-малка стойност, отколкото и привържениците му, и противниците му (особено противниците му) му придават.

Да започнем с това какво беше прието - това е проект от "Демократична България" за това как българското правителство да действа по предложените от Председателството на Съвета на ЕС Преговорна рамка за Северна Македония за присъединяване към ЕС и Заключения на Съвета на ЕС.

Този проект поставя 4 условия за промени във френското предложение, които да гарантират отстояването на българските позиции по въпроса. Включително гаранции, че в нито един документ няма да се говори за признаване от България на т.нар. "македонски език".

От противниците на френското предложение се чу, че, видиш ли, с този акт сега вдигаме ветото и това е, повече никой не може да спре Скопие от това да влезе в ЕС, а трябва да разчитаме на "европейците" да пазят нашите си национални интереси.

Подобно твърдение просто не е вярно. На практика с приемането на френското предложение България приема условията, и то не съвсем всичките условия, и се съгласява да вдигне ветото над приемането от Европейския съюз на преговорна рамка, по която Скопие да преговаря за членство.

Какво означава това? На практика, ситуацията не се е променила особено.

С този ход страната ни приема някакви рамки на своите искания към Северна Македония - изпълнение на договора за добросъседство, включително и на онази клауза за двустранната комисия от историци; вкарването на българите в конституцията на РСМ като държавотворен народ, наравно с останалите вписани до момента (македонци, албанци, сърби и т.н.); и се подсигурява, че Европейската комисия (ЕК) ще следи за спазването на поетите от Северна Македония задължения по досегашните ѝ договори.

Последното може и да изглежда маловажно, но на практика означава, че ЕК ще се намеси като фактор в българо-македонския спор и Скопие няма да може повече да извърта нещата, поставяйки се в ролята на жертва. Вместо това ще има ясни изисквания към югозападната ни съседка (които предстои все още да бъдат дооформени) и тя ще трябва да ги спазва, ако иска да стане член на ЕС.

Условията по двустранните ни взаимоотношения ще бъдат официално част от преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Изпълнението им ще се следи, ще се изготвят доклади и ако няма задоволителни резултати, Скопие просто няма да напредва към членство.

И другият важен момент - приемането на тази преговорна рамка не означава директно членство за РСМ. Означава, че Скопие трябва да започне да полага активни усилия за това да изпълнява изискванията по рамката, включително това да оправи отношенията си с България, изпълнявайки нашите условия.

Северна Македония не може да стане член на ЕС, без България да даде крайното си съгласие, когато е доволна от всичко по изпълнението на преговорната рамка. Дори и докладите на ЕК да са положителни, страната ни пак може да се заинати и да каже "НЕ!" на Скопие, ако не смята, че даден аспект е изпълнен удовлетворително.

Или казано по-просто - приемането на френското предложение придвижва напред северномакедонската кандидатура за ЕС, но не толкова, че съседите ни да си мислят, че могат да си правят вече каквото си искат. Напротив, при тях тепърва трябва да започне работата.

И то, ако те самите приемат френското предложение - нещо, което към настоящия момент изглежда крайно невероятно, след като и премиерът Димитър Ковачевски, и опозицията от ВМРО-ДПМНЕ разкритикуваха предложените от Френското председателство документи като "неприемливи". От ВМРО-ДПМНЕ стигнаха даже дотам, че да определят предложението като средство за "българизация" на Северна Македония.

Ветото над приемането на преговорна рамка за РСМ може да бъде вдигнато, само ако и югозападната ни съседка се съгласи с френското предложение като първа стъпка, а като втора постигне договорка за онзи спорен протокол по двустранните ни отношения към Договора за добросъседство от 2017 г.

Както беше отбелязано и преди, именно този протокол ще има решаваща роля за онези по-специфични български изисквания към Скопие, които засягат най-болните теми, включително историческата.

Там вече България и Северна Македония сами ще трябва да решат кое и какво. Като това също ще отнеме време.

Това, което депутатите направиха днес, е дадат позволение на правителството да даде знак, че страната ни е готова да вдигне ветото - един израз на добра воля, едно поемане на определени искания към Скопие, докъде относително се простират всъщност те.

Колкото до онези, които си изтъркаха езиците да обясняват, че това гласуване е национално предателство, най-добре е те да дадат своята рамка от искания към Северна Македония - при какви условия те самите биха пуснали Скопие до преговорна рамка за членство в ЕС.

Защото до момента от изказванията им се разбира само това, че който иска да реши съществуващия проблем с държавата на Балканите, която уж трябва да ни е най-близка исторически и културно, е предател.

Или може би те не искат тези проблеми да бъдат решавани, защото докато темата "Македония" е проблем, те имат своето място в политиката и лесна тема, по която да упражняват популизъм. Ако двустранните отношения са добри, релевантността на тези политически сили рязко би изчезнала.

Колкото до въпроса с отношенията ни със Северна Македония, той, за жалост, е все така далеч от разрешаване. И можем само да се надяваме, че с малки стъпки и разумно мислене един ден можем да се обърнем към Скопие така, както всъщност трябва - като към отдавна загубени, но вече намерени братя.

   

Най-четените