Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Що е то Френското предложение за ветото над Северна Македония

Какво се знае за предложените мерки за решаване на спора между София и Скопие Снимка: БГНЕС
Какво се знае за предложените мерки за решаване на спора между София и Скопие

Темата за българското вето върху приемането на преговорна рамка за Северна Македония за членство в Европейския съюз (ЕС) беше използвана многократно за вътрешни цели както у нас, така и в югозападната ни съседка.

Сякаш и двете страни до такава степен са свикнали с въпросното вето и блокадата, която страната ни налага над амбициите на Скопие за присъединяване към Европейския съюз, че търсенето на решение е оставено на заден план.

Сега обаче на масата е поставено т.нар. "Френско предложение" за разрешаване на спора между двете държави по начин, който да позволи на Република Северна Македония (РСМ) да получи рамка за преговорите си за членство и да започне да работи по нея, но също така да даде гарант за българските притеснения около евентуалното присъединяване на съседната ни държава към ЕС.

Амбициите на френския президент Еманюел Макрон да даде решение за патовата ситуация у нас успяха вече да предизвикат вътрешнополитически сътресения, които дори доведоха до разпад на управляващата коалиция, след като от ИТН обвиняват, че под френски натиск българският премиер Кирил Петков е приел да вдигнем ветото.

От партията "Има такъв народ" у нас обвиниха премиера Кирил Петков, че е прокарвал идеята за вдигане на ветото над Северна Македония с мотива, че с това ще си спечелим благоразположението на Франция. Според тези твърдения Петков е наблегнал на това, че президентът Еманюел Макрон е искал падането на ветото да се случи в рамките на Френското председателство на Съвета на ЕС. Снимка: Getty Images
От партията "Има такъв народ" у нас обвиниха премиера Кирил Петков, че е прокарвал идеята за вдигане на ветото над Северна Македония с мотива, че с това ще си спечелим благоразположението на Франция. Според тези твърдения Петков е наблегнал на това, че президентът Еманюел Макрон е искал падането на ветото да се случи в рамките на Френското председателство на Съвета на ЕС.

Това вече създаде определени настроения срещу предложението, изготвено от Френското председателство на Съвета на ЕС. Но какво представлява то? Какви идеи са заложени вътре и как са поставени те?

Т.нар. "Френско предложение" са всъщност два проекта на документи, които Френското председателство е разпратило до страните-членки - вариант за Преговорна рамка на РСМ с допълнителни протоколи към нея, заедно със Заключения на Съвета за свикване на Първа междуправителствена конференция със Скопие.

В ядрото си предложението на Френското председателство залага на това България да вдигне ветото над Скопие сега или поне в обозримо бъдеще, но в замяна на това Европейската комисия ще направи компромис в принципната си позиция да не се ангажира в двустранни спорове.

Така ЕК ще се превърне в гарант за изпълнението на поставените условия към Северна Македония, поставяйки ги в самата преговорна рамка, която ще бъде предоставена на Скопие.

Вътре са включени изисквания като вкарването на българите в Конституцията на РСМ, защита на правата и интересите на малцинствата в Северна Македония, вкарване на ясен ангажимент за борбата с езика на омразата в страната и залагане на въпроса с македонския език по начин, който да не се удари пряко с българската позиция по темата.

Основен момент във френското предложение е следене от страна на ЕК за спазване на предишните двустранни договори, които Северна Македония е сключвала с държави от ЕК - Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

Така в самите си преговори за членство Северна Македония ще трябва да покаже силна ангажираност с "добросъседските отношения и по-тясното регионално сътрудничество".

Контролът на ЕК по Договора за добросъседство от 2017 г. обаче ще е двустранен, като в случая се предвижда в преговорната рамка да е заложен двустранен протокол между София и Скопие за изпълнението му. Именно тук е един от по-"хлъзгавите" моменти в предложението, тъй като не се знае какво ще фигурира в този протокол и колко от българските искания са заложени в него. Тепърва предстои протоколът да бъде формулиран и изготвен.

Много възможно е това да са същите протоколи, по които правителствата на двете страни да работят споразумение за решаване на спорните въпроси.

Един от водещите аспекти, за които ЕК ще съблюдава за напредъка на РСМ е отношението спрямо защитата на малцинствата и общностите в страната от дискриминация.

Френското председателство предлага Комисията да следи отблизо напредъка на Скопие в тези области, като от северномакедонското правителство се очаква да даде гаранции, че той няма да бъде обърнат в даден момент.

По тази линия Северна Македония трябва да приеме план за действие, свързан със защитата на правата на "малцинства или общности" в името на недискриминацията им, борбата с езика на омразата, образованието, ефективните мерки, механизмите на докладване и обозначаването на отговорните институции.

По отношение на борбата с езика на омразата тепърва ще се уточняват реалните аспекти и по-прецизни формулировки в двустранния протокол за изпълнението на Договора за добросъседство с България. Речта на омразата е поставена наред с други важни реформи, които Скопие трябва да извърши по отношение на гаранциите за върховенство на закона и борба с корупцията.

Вкарването на българите като малцинство в Конституцията на РСМ не е пряко заложено във Френското предложение, като причината за това е, че Скопие вече изрази готовност да промени основния си закон.

Спорът между двете правителства беше на какъв етап това да се случи, като тук България настояваше, че първо трябва да се случи промяната, която гарантира равни права на българите в РСМ, и едва след това може да се говори за вдигане на ветото.

Премиерите на двете държави - Кирил Петков и Димитър Ковачевски, и двамата възпитаници на "Харвард", бяха лицата, които започнаха политика на сближаване между София и Скопие. Именно тези крачки към сближаване предизвикват сега нестабилност и в двете държави. Снимка: БГНЕС
Премиерите на двете държави - Кирил Петков и Димитър Ковачевски, и двамата възпитаници на "Харвард", бяха лицата, които започнаха политика на сближаване между София и Скопие. Именно тези крачки към сближаване предизвикват сега нестабилност и в двете държави.

На практика предложението на Френското председателство залага две междуправителствени конференции със Скопие. Първата - на 23 юни (която най-вероятно ще бъде отложена) и втората, която ще е същинското начало на преговори - едва след като югозападната ни съседка промени конституцията си.

В Северна Македония опозицията вече алармира, че не е изпълнена основна молба на страната - първо да започнат преговорите, а след това да се завърши конституционната процедура.

Според експерти един от най-спорните моменти във Френското предложение остава ситуацията с признаването на македонския език.

България категорично отказва да признае съществуването на такъв език. За да постигне положение, в което се постига "съгласие да няма съгласие", в документа се посочва: "ЕС отбелязва съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранна декларация за македонския език".

Това ще позволи позицията на София да остане непроменена, докато не се изчистят останалите спорни въпроси със Северна Македония.

Именно тук обаче се среща съпротива от Скопие. Засега правителството там отказва да коментира предложението, докато то не бъде прието от Съвета на ЕС, но премиерът Димитър Ковачевски и външният министър Буяр Османи са категорични, че в преговорната рамка трябва да бъде записан чист македонски език.

За Северна Македония въпросът с езика е ясна червена линия в преговорите, като там самото повдигане на темата дали съществува македонски език е посегателство срещу националната им идентичност.

Същевременно обаче външният министър на България Теодора Генчовска набляга на това, че е от ключово значение България да запази позицията си, че "не приема или няма да приеме експлицитно или имплицитно съществуването на т. нар. македонски език в етнически и исторически контекст".

Много важен момент в случая е, че "Френското предложение" са предварителни документи, които могат да бъдат подлагани на редакции от всички държави членки на ЕС, но не и от Северна Македония. За да бъде прието то, всички държави от ЕС трябва да го приемат, а ако това не се случи до 30 юни, Чехия, която поема председателството на Съвета от Франция на 1 юли, може да продължи работата по документите. 

И у нас, и в Скопие опозицията е по-скоро склонна да отхвърли "Френското предложение". В съседката ни ВМРО-ДПМНЕ определиха документите като "капитулация без отлагане", "побългаряване на Македония на части"и "дипломатически нокаут".

У нас ГЕРБ пък се обявиха за забавяне на становището по предложението. Депутатът от ПГ на "ГЕРБ-СДС" Любен Дилов-син коментира, че първо Министерския съвет трябва да информира НС как се стигнало до самото предложение, през какви етапи се е преминало за създаването му и каква е склонността на преговарящите от страна на РСМ да го подкрепят.

Дилов изтъкна още, че това предложение засяга три страни - България, РСМ и ЕС, като затова то не може да бъде разглеждано като добро или лошо само по себе си. Затова и може да се изчака, преди НС да направи решение по него.

От българска страна се появиха притеснения и относно двустранния протокол между Скопие и София по Договора за добросъседство, тъй като неяснотата там засяга ключови моменти от българските искания по работата на двустранната група за историята и културата на двете държави - болен момент за България, но и за Северна Македония.

Въпреки това обаче Френското предложение получи изненадваща подкрепа от един от най-силните гласове на скептицизма за вдигане на българското вето - президентът Румен Радев.

Той определи Предложенията на Френското председателство като "едни от най-добрите до момента" и то не само за България, а по принцип.

"От една година настоятелно се борим и аз, и двете служебни правителства двустранните въпроси да се издигнат на ниво ЕС, преговорна рамка. Това не е просто двустранен спор за история, както се представя. Те касаят фундаментите на ЕС и най-сетне, след множеството срещи, нашите европейски партньори разбраха, че там е мястото за решаване на тези въпроси и те вече се залагат в преговорната рамка като подход", каза Радев пред журналисти на форума "Три морета" в Рига.

Президентът на България Румен Радев е един от най-сериозните застъпници за твърд подход спрямо Северна Македония. Снимка: БГНЕС
Президентът на България Румен Радев е един от най-сериозните застъпници за твърд подход спрямо Северна Македония.

Все пак президентът призова Министерски съвет и Народното събрание да се произнесат по темата за двустранния протокол и това дали той отразява оптимално българския национален интерес.

Въпреки това Радев беше категоричен, че "няма абсолютно никакво време да се случи вдигане на ветото", поне не и към настоящия момент, тъй като френското предложение трябва да бъде прието и от българския, и от северномакедонския парламент.

Оценките на експерти са, че шансовете Френското предложение да бъде прието и лансирано още по време на Френското председателство на Съвета на ЕС са минимални.

Една от причините за това е ангажиментът, който правителството у нас пое - всички въпроси по ветото над Северна Македония да се разглеждат от Народното събрание.

Макар документите да са изпратени от Френското председателство към председателя на Комисията по външна политика Венцислава Любенова и към българското външно министерство, едва тепърва трябва да бъде свикано заседание на Комисията по външна политика към НС.

В момента пред българския парламент все още стои въпросът за повдигнатия от ГЕРБ вот на недоверие към правителството, което измества дневния ред.

Същевременно с това разединението сред партиите в НС и цялостното напрежение около темата за Северна Македония също са спънка пред рационалното разглеждане на изпратеното предложение.

А адекватна оценка в случая е нужна, за да може София и Скопие да излязат от патовата ситуация, в която се намират.

   

Най-четените