Точно четири месеца след предсрочните парламентарни избори от 2 октомври 2022 г. президентът Румен Радев издаде указ, с който закрива 48-ото Народно събрание
За своите три месеца и половина живот от първия си звънец на 19 октомври миналата година досега този парламент показа основно скандали, вербални обиди, малко чисто физически сборичквания, политическо перчене и много, много говорене на празни обороти.
Въпреки това обаче, в момент на равносметка, можем да си зададем въпроса каква работа свърши 48-ото Народно събрание за своя кратък живот?
С оглед на това, че отне цели три дни на този парламент да си избере председател, като още няколко трябваше да минат, за да се изберат всички шефове на парламентарни комисии, би било крайно изкушаващо на горния въпрос да отговорим с простото и ясно: "Почти нищо".
И макар тази оценка до голяма степен да е вярна, ако погледнем към задачите, които имаха да се свършат, особено покрай ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост, присъединяването на страната ни към еврозоната и постигането на парламентарно мнозинство и излъчването на правителство.
Три мандата се оказаха недостатъчни за седемте парламентарни групи да постигнат някакво разбирателство помежду си, за да бъдат избегнати нови избори в една трудна година, в която трябва да се работи много, за да се избегне рецесия.
Все пак от пресцентъра на правителството се похвалиха с общо 53 приети закона, 90 решения и две декларации. За този период НС е успяло да проведе 50 пленарни заседания, 8 от които - извънредни.
В парламента са внесени 205 законопроекта, 134 от тях - от народни представители. По време на приключилия днес мандат в законодателния орган са постъпили също 7 проекта за обръщения и декларации и 141 проекторешения, 122 от които са били внесени от депутати.
В няколко случая депутатите от 48-ия парламент показаха, че могат да работят дълго и всеотдайно, особено ако става въпрос за толкова важната тема за приемане на промени в Изборния кодекс.
С няколко среднощни заседания народните представители от ГЕРБ-СДС, "БСП за България" и ДПС върнаха хартиената бюлетина като опция за гласуване, а заедно с това обезсмислиха машинния вот, превръщайки машините за гласуване буквално в принтери за бюлетини, които да бъдат броени на ръка.
И нито протести, нито мнения на експерти, нито мнението на представители на ЦИК беше взето под внимание за завършването на промените в изборното законодателство.
От "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) сезираха Конституционния съд за поправките в Изборния кодекс, докато междувременно ЦИК трябваше в движение да се адаптира към новата ситуация и да решава проблемите, създадени от прибързано приетите промени в закона.
И ако темата за хартиената бюлетина успя да обедини ГЕРБ, БСП и ДПС, то външната политика и темата за сигурността дадоха малко по-различно мнозинство.
Първо с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС, ДБ и "Български възход" беше одобрена покупката на още осем изтребителя F-16 от САЩ, докато БСП и "Възраждане" се обявиха против. После същото разделение се видя и по темата за предоставянето на безвъзмездна военна помощ за Украйна.
Въпреки недоволството и черногледите коментари на социалистите и на хората на Костадин Костадинов, парламентът прие страната ни да осигури помощ от оръжия за Киев в борбата му срещу руската инвазия.
Видът и размерът на помощта бяха определени от Министерския съвет, като тази информация така и не беше огласена официално, тъй като Министерството на отбраната сложи върху темата гриф за секретност.
В последните дни на 48-ото Народно събрание беше приета и формула, по която да бъде изчислявана минималната работна заплата - 50% от средното възнаграждение за страната през изминалите 12 месеца. Изчисленията ще се правят през септември, а от началото на следващата година минималната заплата ще се индексира.
Извън тези по-големи гласувания, Народното събрание свърши и малко действителна работа.
Така чаканите близо 2 години промени в Закона за правната помощ бяха приети в края на миналата година, с което се отвори възможност такава помощ да се ползва и при алтернативните начини за решаване на спорове като арбитража и медиацията.
Друга важна промяна е, че по преценка на съда хората ще бъдат освобождавани от съдебни такси и разноски, а ако загубят делото, няма да връщат разходите за защита на бюрото.
Някои важни неща бяха свършени и в областта на енергетиката. Парламентът прие задължителния регламент на ЕС за събиране на свръхпечалбите на петролните и газови компании и на производителите на електроенергия.
Беше приета и забраната за износа на продукти от руски петрол в страните от Европейския съюз, но бе направено изключение за Украйна.
Едно спорно решение, което беше прието, въвежда по-високи компенсации за бизнеса заради по-скъпия ток, за сметка на отхвърлената идея за помощи за домакинствата, които се отопляват на газ и на твърдо гориво.
Депутатите също така не приеха предложените от ДБ облекчения за домакинствата, които искат да си инсталират слънчеви покриви. Предложението беше направено, за да се отбележи процедурата за безвъзмездно съфинансиране на такива проекти за бита по плана за възстановяване и устойчивост, която през февруари би трябвало да бъде открита.
Вместо това обаче при гласуването на промените в Закона за устройство на територията Народното събрание реши да улесни законово процедурата за инсталиране на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за производство на електроенергия или за затопляне на вода в урбанизирани територии с мощност до 20 киловата минава на уведомителен режим, когато получената енергия ще се използва само за собствени нужди на потребителя.
И като става въпрос за законите, които страната ни трябваше да приеме като ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, работата на депутатите там беше далеч от успешна.
От около 18 законопроекта, които България трябваше да приеме до края на 2022 г., за да вземе парите по втория транш от Плана - общо 1,4 млрд. лв., депутатите приеха едва 4: промените в Закона за правната помощ, в Закона за кадастъра и имотния регистър, в Закона за медиацията, както и в Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности.
Останалите ще са за следващото Народно събрание, което означава, че страната ни няма да може да вземе в срок предвидените пари от Брюксел. А междувременно остават и поетите задължения за законови поправки по третия транш, които трябва да бъдат изпълнени до средата на тази година.
Ключов момент там е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор и реформа в законовите положения за борбата с корупцията. Механизмът беше приет от българския парламент, но само на първо четене, като в последните дни на този парламент от ГЕРБ коментираха, че животът на 48-ото НС няма да стигне за пълното приемане.
Провал претърпяха и опитите да бъдат приети три важни законопроекта, които трябваше да разчистят пътя на България към еврозоната - Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане и Търговския закон.
Промените в Кодекса за застраховане трябваше да изчистят неяснотите по т.нар. "Зелена карта", която регулира плащанията при инциденти на пътя с български шофьори зад граница. Те обаче бяха блокирани, след като БСП, "Възраждане", ДПС и "Български възход" отказаха да се явят на заседанието на икономическата комисия.
На фона на всичко това 48-ото Народно събрание ще бъде запомнено с безкрайно дългите си дебати, в които дебатирането беше заменено от размяна на обвинения, критики и директни обиди.
Ще бъде запомнено с много предявени претенции и малко свършена работа. С твърде конфликтния си характер, който лиши страната всяка възможност да получи разумно управление по установения за това законов ред.
Макар че ако трябва да сме честни, самите думи "ще бъде запомнено" звучат крайно оптимистично за 48-ото Народно събрание. Защото твърде малко от самото му съществуване си струва да бъде помнено.
