Вторият кръг на преговорите за съставяне на управляваща коалиция тече от няколко дни насам, като работните групи на четирите партии - организаторите от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" - обсъждат общо 18 ключови за страната теми - от енергетика до култура.
Почти всички експертни срещи вече минаха, като те поставиха основата за по-нататъшни разговори за изготвяне на политики за управление през следващите четири години, каквито са плановете на ПП.
Оттам неведнъж коментираха, че се надяват на пълен мандат и затова тези преговори целят да изготвят пълна управленска програма, преди да се стигне до посочване на имена за министри и зам.-министри.
Какви обаче са изводите от проведените до момента срещу. В три текста ще ви представим накратко какви са основните допирни точки между партиите по тези ключови въпроси:
ЕНЕРГЕТИКА
Потенциалните участници в бъдеща управляваща коалиция представяха идеите си за непосредствени и средносрочни/дългосрочни мерки в енергетиката. До голяма степен очаквано, тук разговорът стигна до някои доста горещи моменти на спорове и дори до размяна на коментари. Една от темите беше тази за ядрената енергия и потенциалното развитие на проекта АЕЦ "Белене", за който от БСП продължават да настояват.
На редица моменти разговорът влизаше по-скоро в теми от областта на социалната политика, икономиката и финансите. Всичко това затормози самите преговори и достигането до някакви ясни общи точки. Според модератора на разговора - Асен Василев от ПП, има все пак такива, които са записани в работен списък, който засега няма да бъде огласяван.
Все пак някои идеи се откроиха като събиращи подкрепа. В случая запазването на ядрената енергия е една от тях, като според ПП това е въпрос на национална сигурност и оттам посочват, че все пак, че в плановете на партията се вижда развиване на АЕЦ "Козлодуй", а не изграждане на АЕЦ "Белене". По-късно той допълни, че това означава не само нови реактори, а и по-ефективни турбини и оборудване.
От ДБ тук бяха най-скептични, като макар да подкрепят експлоатационото удължаване на Пети и Шести блок в Козлодуй до 2049 г., те искат анализ, който да определи дали след това има смисъл от поддържането им, или при прилагане на други мерки за енергийна ефективност няма да се окаже към 2030-2035 г., че няма нужда от ядрена балансираща мощност.
ПП, ИТН и ДБ подкрепят идеята за прекратяване на проекта АЕЦ "Белене". От ИТН имат идея там да се направи завод, с който да се развива водорода като източник на енергия.
Сред другите идеи, които бяха обсъдени на срещата, подкрепа събра предложението за прозрачност при разследванията на КЗК и административните съдилища на картелни споразумения при горивата. ДБ, ИТН и ПП настояват да се извършат истински разследвания по темата.
ДБ и ИТН се обявяват също така за предприемане на категорични мерки за спиране на образуваните процедури от страна на ЕК срещу България. Двете формации искат още въвеждането и на вицепремиер по климата, който да отговаря за енергийната трансформация, както и въвеждането на междуведомствен съвет за климата, който на експертна база да координира действията по изпълнение на ангажиментите на страната за ограничаване на въглеродния отпечатък.
Важен момент беше и бъдещето на ТЕЦ "Марица Изток", който според ангажиментите на страната ни трябва да бъде закрит. Партиите тук се обединиха около идеята животът на "Марица Изток" да бъде удължен, като функциите на енергийната площадка бъдат променени и преориентирани към зелена енергия и водород. От БСП предпочитат да се остави врата и за проучването на модерни технологии за изгаряне на въглищата, които да позволят на ТЕЦ-а да удължи живота си.
От ДБ и БСП искат също така по-прозрачни и контролирани проекти за енергийна ефективност. Двете партии се обединиха и около идеята за засилена борба с корупцията в сектора на енергетиката с извършване на одити върху всички участници.
Интересен социален аспект в разговорите беше вкаран. От една страна БСП настояват за държавно осигуряване на безплатни 200 киловат часа за бедните семейства в периода януари-март месец, ако КЕВР вдигне цените, както и за прекратяване на практиката токът на домакинствата да се спира при една неплатена сметка, а да е след две пропуснати месечни сметки.
Социалистите искат още да се въведе и облагане на "свръхпечалбите" на електроразпределителните дружества, като един такъв начин е въвеждането на 50% по-висок данък върху корпоративната печалба.
От своя страна пък "Демократична България" настоява за 5-годишен план за преодоляване на енергийната бедност с механизми за компенсиране на битови и небитови потребители, но без ясни позиции как точно това да стане. Като цяло ДБ се очерта като формацията на тези преговори, придържаща се най-близо до изискванията по Зелената сделка.
"Има такъв народ" и ПП пък се обединиха около идеи за изграждането на проекти за ВЕЦ по реките Дунав, Тунджа, Горна Арда, което обаче среща по-скоро скептицизма на БСП.
Обединение имаше и по темата за подкрепа на производители на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление, като идеята е да се облекчи възможността хората сами да произвеждат енергия чрез промяна в закона, която да премахне изискването за получаване на разрешение и да премине просто към уведомяване. Това обаче ще важи, само ако енергията е за собствено потребление, а не за вкарване на енергия в националната система.
ИКОНОМИКА
Тук четирите партии постигнаха значително по-сериозно обединение около обсъжданите политики за развитие на икономиката.
Единство в мненията беше постигнато относно това, че трябва да се подобри бизнес средата, да се намали настоящата административна тежест, особено за малките фирми, както и да се извършват координирани проверки.
Друга тема, която привлече общо съгласие, беше тази да се обвържат образованието и науката с икономиката и производството, за да може образователната система и научните изследвания да произвеждат кадри и иновации, които да поддържат икономиката.
Ключов момент в политиките за икономиката се даде на иновациите, които според четирите партии Министерството на икономиката трябва да се трансформира в Министерство на икономиката и иновациите. От ПП предлагат към ведомството да бъде преместен и Фондът на фондовете, който управлява европейските средства. Сега той е разположен в Министерството на финансите. Същевременно с това Кирил Петков поиска от структурата на министерството да се изкарат язовирите за напояване, "Екоинженеринг", "Еко антрацит", тъй като имали несвойствени функции за ведомството.
Относно подкрепата за иновациите се стигна до съгласие, че те трябва да се насърчават от държавата чрез въвеждането на "зелени коридори", които да предоставят административни облекчения, преференциални условия, данъчни стимули.
Допускането до тези коридори ще става координирано с икономическата политика и приоритизиране на важни за икономиката сектори, които трябва да се развиват. Това важи и за стартъпите, за които бяха предложени различни финансови стимули.
Друг момент при иновациите е насърчаването на регионалния подход, като държавата ще подкрепя онези проекти, които развиват отделните региони на страната и спомагат за създаването на индустриални зони спрямо нуждите на отделните места в страната. Това според партиите би била стъпка към необходимата децентрализация на регионално ниво в някои области.
Кирил Петков от ПП изложи идеята си за превръщането на България във финансов хъб на Балканите, като според него това може да стане чрез откриване на финансови центрове за привличане на мултинационални компании. Тяхната цел ще е да привличат средноголемите европейски дружества, които да използват ниските корпоративни данъци на страната ни.
От ПП също така предлагат засилена работа по експорта на български стоки за чужбина, за което трябва да бъдат активизирани и търговските ни аташета. Лансира се и предложението търговските вериги да си сътрудничат така че да изнасят навън български продукти.
Сред темите, по които всички партии имат съгласие, бе добавено и намерението да се повиши ефективността на индустриалните зони както и конкретно на "София тех парк", където общото мнение е, че в момента ситуацията не отговаря на очакванията.
Петков посочи като нужда за България да се възползва от потенциала на българите в чужбина за икономиката ни. Той настоява за специални държавни политики, които да стимулират финансово завръщането на талантливи българи и учещи в чужбина български студенти.
"Продължаваме промяната" получи съгласието на другите партии и по въпроса за промяна на схемата, по която се изчислява минималната работна заплата. Според формациите тя трябва да бъде процент от средната работна заплата за страната
Относно мерките за подкрепа на бизнеса покрай коронакризата и ефектите ѝ върху глобалната икономика, всички са единодушни, че ваксинацията е единственото решение, за да няма повече затваряне. Те също така подкрепят мярката 60/40 е добре да остане, но прецизирано, а държавата да поеме осигуровките.
ТРАНСПОРТ
По темата за транспорта по-скоро имаше представяне на собствени предложения, отколкото някакво ясно обединение около конкретни политики между партиите. Нямаше обаче и сериозни спорове.
От БСП поискаха създаването на изцяло нов Закон за движение по пътищата, което срещна подкрепата на ДБ. Социалистите искат и цялостен одит за състоянието пътищата, маркировката и сигнализацията по всички основни пътни артерии на страната. Тази идея до голяма степен съвпада с позицията на ИТН, според които трябва да има и единен орган за контрол на пътната маркировка, който да бъде ситуиран в някое от двете министерства, които в момента се занимават с този въпрос.
Друго предложение на социалистите в сектора е преминаването на Агенция "Пътна инфраструктура" към министерството на транспорта. Те също така настояват и за това да се постави независим одитиращ орган, който да следи за правилното изпълнение на инфраструктурните проекти.
По темата ИТН настояват за изграждането на високоскоростно трасе от Видин към Гърция, което да поеме очаквания голям трафик на товари от пристанище Солун през следващите години.
Партията също така смята, че строежът на АМ "Хемус" трябва да продължи като скоростен път, както и да бъде изграден пътен коридор номер 9 Русе - Велико Търново - Стара Загора - Хасково, което да бъде скоростен път и доизграждане на пътен коридор номер 8 Кюстендил - София - Бургас - Варна. Друг важен проект според тях е изграждането на тунел в източната част на Стара планина.
По въпроса с изграждането на пътни артерии, Демократична България подкрепя построяването на АМ "Струма", като според тях тя трябва да бъде изнесена изцяло извън Кресненското дефиле, а пътят, минаващ от там да остане като алтернативен. Това според тях обаче трябва да бъде извършено без порочната практика за инхаус възлагане и с честно проведени обществени поръчки.
По време на срещата важна тема беше развитието на железопътния транспорт. От ИТН се обявиха цялостно модернизиране на този вид транспорт, както и подобаващо обучение за персонала, работещ в сектора.
Интересна бе позицията тук на ДБ, според които трябва се обяви известно отлагане на либерализацията на железопътния транспорт, а БДЖ още да остане монополист тук. Оттам мотивират позицията си с това, че БДЖ не е реформирана, а в нея работят твърде много хора, които биха загубили прехраната си, ако на пазара навлязат частни жп превозвачи.
От Обединението се обявиха също така и за регионалната свързаност на Балканите, както и създаването на закон за превоза на пътници с обществен транспорт.
От ИТН поставиха акцент върху въздушния транспорт, като според тях неизползвани перспективи имат и летищата в Стара Загора, Пловдив и Русе, които трябва да бъдат развити. Според партията също така трябва да се направи ревизия на концесионния договор на Летище София, който според него не се изпълнява.
От ПП посочиха като важни проекти построяването на допълнителни мостове на река Дунав на местата където сега има фериботи, вкючително на втори мост в близост до съществуващия Русе-Гюргево. Новата формация вижда нуждата и от прокопаването на три тунела под Стара планина - под Петрохан, под Шипка и в източна посока.
Продължаваме промяната предлага обхватът на тол системата да бъде разширен върху цялата мрежа от пътища първи и втори клас. По въпроса с тол системата пък от ДБ са на мнение, че към момента тя реализира минимални приходи и затова трябва да има преизчисление на таксите и да се събират повече пари от транзитния трафик. Демократите посочват още, че у нас трябва да се въведе системата "сингъл тикет", обединяваща различни видове транспорт.
БСП пък повдигна темата за морска стратегия на България, като оттам искат засилване на българските пристанища и построяването на ново пристанище под кв. Максуда във Варна. Червените са на мнение, че във Варна може да се прехвърли ИА Морска администрация, както ИА Рибарство и аквакултури премина в Бургас.
ПРАВОСЪДИЕ
По темата за правосъдието всички партии се обединиха около позицията, че има спешна нужда от борба с корупцията. Основните обсъждани теми на тази среща бяха прекратяването на мандата на главния прокурор Иван Гешев, ролята на антикорупционната комисия, станала известна със съкращението си КПКОНПИ, реформа при избора на ВСС и закриването на специализирания съд и специализираната прокуратура.
На тази среща имаше и ясно изведени общи приоритети. Допълнително ще бъде обсъждано по какъв начин да се случат тези промени в детайли.
Една от водещите теми, по които се постигна консенсус, е нуждата от реформа във Висшия съдебен съвет. Според предложението трябва да се промени и начина на избор на членове в него, за да се намали политическото кадруване. Друго пък предвижда разделянето на ВСС.
Партиите също така се обединяват около идеята да се гарантира максимална прозрачност в избора на председатели на ВКС и ВАС. Постигнато е и съгласие за промяна на правомощията на главния прокурор.
Четирите политически формации се разбраха да започнат процедурна подготовка за избор на членове на Инспектората на ВСС, като сложиха 2-месечен срок за представяне на кандидатури. Те ще работят и по приемането на законодателство за санкции в случаи като тези по закона "Магнитски".
Има разбирателство и по въпросите за отпадане на кариерните бонуси на членовете на ВСС и ограничаване на командироването на магистрати, въвеждане на електронно правосъдие, намаляване на съдебни такси за гарантиране на достъп до правосъдие, промени в Закона за обществените поръчки и създаване на закон за частния фалит.
Партиите постигнаха съгласие и по въпроса за отчетност в Народното събрание във връзка с борбата с корупцията, като допълнително ще се решава дали да има постоянна комисия или подкомисия. Тепърва предстоят допълнителни дискусии дали КПКОНПИ да бъде разделена на две комисии и дали звеното за противодействие на корупцията да се върне в ДАНС.
От ИТН се обявиха за ясно деполитизиране на Централната избирателна комисия и ограничаване на броя на членовете ѝ.
Всички партии са съгласни, че мандатът на главния прокурор Иван Гешев трябва да бъде прекратен.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Първото, около което се обединиха участниците в разговора, беше, че това е най-важната тема, която трябва да бъде обсъдена в момента. В самата дискусия бяха отбелязани множество проблеми в здравната система на България, вариращи от детската смъртност, през липсата на кадри в здравеопазването, работната заплата на медиците, проблемите с броя на заболелите с COVID-19, та до липсата на раков регистър и други.
От БСП изразиха позицията, че болниците вече не могат да бъдат търговски дружества, а на пациента да се гледа като на касичка, като за тях това е червена линия.
Подобна, макар и различна позиция имат от "Демократична България", като според тях клиничните пътеки не трябва да са финансиращ механизъм, в какъвто са се превърнали, а да бъдат механизъм за контрол на качеството. Затова и според тях трябва да се коригира дисбалансът в остойностяването им.
ДБ смятат, че е необходимо въвеждане на национално ниво на протоколи за добра медицинска практика, колкото до дейностите извън обхвата на здравното осигуряване да бъдат заплащани чрез застрахователни фондове по критерии за финансова стабилност.
От ИТН директно предложиха да бъдат премахнати клиничните пътеки, като вместо това да се създаде изцяло нов Закон за лечебните заведения.
От партията на Слави Трифонов настояват да се обособят специализирани ковид болници в София и страната. Като други действия по сегашната ситуация с пандемията, оттам виждат нужда от спешна подготовка на инфекционисти, както и създаване на кризисен щаб от вирусолози и други експерти с цел послания и съвети към обществото.
Необходимо според тях е и да се създаде национална програма за Т-клетъчен скрининг, а ваксинирането срещу коронавирусната инфекция да остане доброволен акт.
Представителите на партията също така искат да се закрие Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и да се създаде агенция за медицински одит, контрол и акредитация, чието ръководство да се избира от Народното събрание.
Четирите формации се обединиха около идеята за поетапно въвеждане на диагностично-свързаните групи. Те ще бъдат въведени пилотно, като нов финансиращ механизъм, на който след определен срок ще бъде направен анализ.
В проекта на бъдещата управленска програма е записано, че ще бъдат направени анализи за най-добрия модел на здравно осигуряване и как да се премахне доплащането.
Всички политически формации се обявиха за изграждане на Детска болница. Изграждането ѝ трябва да започне след представяне на анализ за нуждите от легла и лекарски специалисти. Срокът за изготвянето му е до края на следващата година.
Също така до юни 2022 г. трябва да бъде представен план за оптимизиране на Националната система за спешна помощ, а партиите се разбраха и за увеличение на възнагражденията на лекарите и медицинския персонал в Спешна помощ.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Основните теми, около които се обединиха четирите формации в преговорите бяха възстановяване на напоителните системи, финансова подкрепа за малките и средни производители на плодове, зеленчуци и месо, както и засилване на контрола върху ползването на горите.
Според Кирил Петков сектор "Земеделие" трябва да е основен фокус на новата антикорупционна агенция, тъй като според него агенциите в Министерството на земеделието са използвани като "политически инструменти за контролиране на голяма част от населението".
Според част от партиите Агенцията по горите трябва да излезе от министерството, според други същото трябва да стане с Агенцията по храните.
Една от спорните теми в разговора беше идеята да се наложи таван на субсидиите за земеделските производители. Според ДБ подобна мярка е наложителна, тъй като най-голям дял от европейските субсидии се получава от най-малък дял земеделски производители. От формацията предлагат този таван да е в размер на 100 хил. лв.
ИТН обаче настоява първо да има задълбочен анализ, защото огромна част от земеделската земя в България се арендова, което според тях означава, че една огромна част от тези субсидии през арендата влизат в икономическия живот на страната ни.
БСП също имат съмнения за тавана на субсидиите за земеделците, като според тях трябва да се мисли в посока не как да накажем големите земеделци, а да се помага на малките и средни производители.
От "Продължаваме промяната" са категорични, че онези ферми с над 15 хиляди декара не се нуждаят от субсидии.
Междувременно от ДБ се обявиха за лансирането на специализирани програми - особено в сектор "Пчеларство", където да се намери екосистемно субсидиране за опрашването. Според тях трябва да се направи така, че българските храни, мед, вина да намерят място на българския пазар. Предложение тук е да се инициира обединяване на логистичните сектори при тези пазари, както и урегулиране на пазара на домашни храни, съобразено с европейското законодателство.
Обединението предложи и промяна на Закона за горите, която да залегне още през 2022 г. и да гарантира пълна прозрачност при управление на горите, национална горска инвентаризация за установяване на ресурса, сертификация на държавните гори, както и да се приключи срамната сага със сделките за замяна.
