Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Китай не би рискувал съюз с Русия срещу Запада

"Eдна държава трябва да създава. Ама не врагове, а приятели и продукти с висока добавена стойност", пише Цън Цон Снимка: Getty Images
"Eдна държава трябва да създава. Ама не врагове, а приятели и продукти с висока добавена стойност", пише Цън Цон

Виждам, че много хора се надяват на руско-китайска коалиция срещу Запада, но малко ще ви разочаровам.

Първо, двустранният търговски обмен между Китай и Русия се извършва предимно чрез системата SWIFT. Русия си имат SPFS, чрез която се търгува в рубли, а Китай си имат CIPS, чрез която се търгува в юани.  

Обаче:

  • 17% от двустранната търговия се извършват в юани, останалото са в други валути, предимно - долари;
  •  има само една китайска банка в руската система SPFS и само 24 руски банки в китайската система CIPS;
  • 300 руски банки ползват SWIFT;
  • 11 000 финансови институции ползват SWIFT, а 75 ползват CIPS.

Тук мисля, че е ясна картината.

За автора

Снимка: Личен архив

Цън Цон е роден в Чънду в Китай през 1988 г. На 4-годишна възраст пристига в България. Изучава "Политически науки" в НБУ, компаниите му в България се занимават със земеделие и износ на вино и розово масло. Председател е на Съвета за икономически и дипломатически отношения.

Второ, Русия се нарежда на 12-о място сред търговските партньор на Китай. Преди нея са САЩ, ЕС, Япония, Южна Корея, Тайван, Австралия, Малайзия, Бразилия, Индия и други. Годишният търговски обмен между Китай и САЩ е около 580 милиарда долара. С ЕС е горе-долу същият. С Япония е 300 млрд., Южна Корея - 280 млрд., Тайван - 200 млрд. С Русия е 90 млрд.

И тук е ясна картината.

Сега, трудно ми е да си представя кой болен мозък начело на Китай би влошил всичките гореизброени търговски партньорства, за да работи единствено с Русия, защото си представя някаква утопия, в която двете държави са си самодостатъчни.

Русия е с население 150 милиона души и 1,5 трилиона долара БВП. Ръководството ѝ може да се гаври само с държави, които са по-слаби от нея. Ще откъсне парче от Афганистан, ще скочи на Грузия, ще нападне Украйна, ще нарече част от хората в България "подлоги" и все неща от този род. Толкоз ѝ е капацитетът. Нищо ново, нищо креативно, нищо приятно, нищо, с което утре можеш да се похвалиш и да се гордееш.

Само смучене на свои и чужди ресурси, създаване на врагове и разширяване на териториалните си граници.

Единствената грешка на [Кирил] Петков в изказването, че Русия е бензиностанция и ракети, е, че го каза пред камери. Същото са ми го казвали десетки китайци толкова пъти през годините, че се чудя дали не се познават и с Петков и той да го е чул от тях.

Така че разбирам симпатиите на хората към Русия, но днешната Русия отдавна не е Руската империя от 19-и век. Един човек трябва да създава. Една фирма трябва да създава. Една държава трябва да създава. Ама не врагове, а приятели и продукти с висока добавена стойност. Не може винаги да разчиташ единствено на дадените ти от Господ природни ресурси, защото в един момент те просто ще свършат.

И докато още се чудим коя страна твърдо да подкрепим, дори Швейцария, Финландия и Швеция вече ясно изразиха своите позиции. Швейцария, която е традиционно неутрална, се включи в санкциите. Украйна прати молбата си за членство в ЕС, Грузия го направи, Молдова го направи. Финландия мъдри върху референдум за включване в НАТО, шведите даже май са си го и решили.

Дори двете най-големи китайски банки, ICBC и Bank of China, заявиха, че няма да издават повече банкови гаранции за покупки на суровини и първични продукти от Русия.

Така че цаката е да застанеш на правилната страна.

Много хора призовават и за неутралност. Неутрален не можеш да бъдеш, защото просто не можеш да си го позволиш. Ако всички страни си държаха парите при теб, както в Швейцария, да - може и да мине номерът.

В противен случай, накрая, когато всичко приключи, ще се окажеш чужд сред свои и свой сред чужди.

---

* Текстът е взет от страницата на Цън Цон във Facebook с негово позволение. Заглавието и подчертаното е на редакцията.

   

Най-четените