Виното е такава магия, че често се превръща от напитка в главен герой.
Необходимо е само да изгледам още веднъж филми като "Отбивки" или "Добра година", за да си припомня как чаша-две прекрасно вино могат да станат като ягодката в онази гатанка - царя от път отбиват.
Радослав Радев знае от собствен опит какво е виното така да те увлече, че да свиеш напълно от посоката, в която си поел, за да се захванеш именно с него. И така вече над 25 години, изпълнени с пътувания в България и по света, посветени не на друго, а на винения бранш.
"Беше харесване от пръв поглед", казва Радослав за начина, по който животът му се е свързал с виното.
Той е роден в Стара Загора и завършва право в Софийски университет "Свети Климент Охридски" и специализира право на интелектуалната собственост и търговско право.
Последното го води във страна, която се приема за Меката на хубавото вино - Франция, където Радев печели стипендия по лозаро-винарско право. Именно така навлиза в света на виното.
Не се изкушавам с Радо да говорим повече за навлизането му във винарския бранш, защото в интернет срещу името му излизат десетки резултати.
Вместо това докато си говорим, се пренасяме в настоящето, където виното става все по-гореща тема и увлича към себе си все повече потребители. Както казва самият Радослав - в това отношение вкусовете на българина не се различават от вкусовете на средния консуматор по света.
"Тенденциите, които се наблюдават навсякъде, се наблюдават и в България", добавя той.
"Общият тренд е към все по-нарастваща консумация на бели вина - нещо, което продължава вече много години", обяснява ми Радо за това какво е модерно в момента в света на виното.
България също следва този тренд, а Китай е единственото ярко изключение, защото там консумацията на червени вина продължава да преобладава. В момента, продължава с разказа си Радев, около 50 процента е консумацията на бяло вино у нас, 15 процента - на розе и останалият сегмент отива при червеното вино.
Розето става все по-любимо на българския консуматор и Радо няма как да не посочи като пример Франция.
Там през 80-те и 90-те години на миналия век в изявени винени дестинации като Долината на река Лоара и из шатата на Южна Франция има сравнително малко производители, които правят розе. И това вино, на което в момента се гледа като на розов еликсир, тогава се приема с "леко презрение" и от професионалистите, и от обикновените консуматори.
Постепенно розето обаче се превръща в култура на пиене на вино, която не се влияе от сезонността. "То е продукт, който се консумира целогодишно, а не само в един къс отрязък от лятото", казва ми Радо.
С това идва и разнообразието в стиловете розе - светло, тъмно, леко, натоварено, по-плодово или по-минерално.
Радев посочва, че нараства и търсенето на нестандартни вина, които например се се настойват с ципите на гроздето, за да се постигне търсен специфичен вкус, аромат и профил на виното. Увеличава се производството на оранжеви вина, които вече сериозна популярност, също и на нискоалкохолни и безалкохолни вина.
"Връщаме се към ферментации, които протичат в амфори и бетонни сфери или яйца, и съхранение на вина в такива съдове. Експериментира се, за да се събуди интересът на консуматорите", продължава Радо.
Трудно му е да определи кой изначално задава тенденциите - клиентът или винарят - и предпочита да го нарича "двустранен процес". Много от практиките, за които говорим, попадат в класическата графа "всяко ново е добре забравено старо", което сега се осъвременява. В даден момент експериментът се превръща в мода и някои се оказват на гребена на вълната.
Има и трендове, които клиентът задава, и възходът на бялото вино е показателен, защото идва със страстта към по-здравословен начин на живот с по-малко калории.
А къде е България в този динамичен винен бранш? В момента страната ни не се позиционира впечатляващо като износ, което за Радо всъщност е една чудесна новина.
Когато той прохожда в бизнеса, 80 процента от българското вино се изнася и едва 20 се консумира на родния пазар. Сега е буквално обратното - 80 процента от виното е от и за България, а 20 процента отиват за износ.
Радев е категоричен, че именно така трябва да бъде в страна, която иска да я възприемат като винарска. И ако един народ има претенциите, че има винена култура, то трябва да има голямо вътрешно потребление на вино. Процентите са показателни и за друго - българинът започва да пие все по-малко домашно вино.
"Правенето на вино вкъщи е по-духовен процес, специфичен ритуал, и в него се влага нещо повече, отколкото в правенето на смокиново сладко, лютеница или буркани с телешко месо", смята Радо.
Той бърза да подчертае, че не е против домашното производство на вино, стига то да е само за семейна употреба и почерпка на гостите. В домашното вино Радев вижда продължение на традиция и сантимент.
И, да, Радо със сигурност обръща внимание на "винените" филми и сериали, които напоследък завладяват българския ефир.
За него това е още една добра новина и повод за радост.
"Да, всички филми ги погледнах поне по веднъж с изследователска цел. Хубаво е, че ги има, максимално близо са до професионалното правене на вино", допълва той.
Най-ценното за Радо е, че тези продукции популяризират българското вино и докато ги гледат, хората научават ценна терминология, събуждат интереса си към виното и виждат места, които могат да посетят с цел винен туризъм.
