Средно работният ден продължава 8 часа, 5 дни в седмицата. При някои може да е 9 часа, при трети - 10, а за някои дори 24 часа. Доста хора не спират да мислят за работа, затваряйки вратата на офиса, пренасят я у дома, в личния си живот, на среща с приятели, на почивката и дори в съня си.
"Преди години, когато започнах да работя в клиника по неврохирургия, работа и личен живот се сляха", разказва Мария, която е медицинска сестра в голяма столична болница.
"В първата година, когато отидох на море, всяка нощ се будех от кошмар - как пациент, за когото отговарях, спи до мен в леглото. Събуждах се и продължавах да го виждам реално до мен в леглото", обяснява сестрата.
Всички, които я придружавали на морето, се забавлявали, а тя постоянно е мислела как ще изкара поредна нощ с този кошмар. В онзи момент пренасянето на работата в личния ѝ живот е било несъзнателно, но и неконтролируемо.
Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.
Даниела, която е административен координатор в асоциация на IT компании, пък приема сънуването на работата и мисленето за задачите в свободното време като нещо нормално и полезно.
"Дори му се радвам и го подпомагам като процес. Например преди да заспя - ако има някакъв заплетен казус, който иска по-творчески подход и по-отпуснат и фокусиран ум, си мисля за него и често се събуждам с някаква идея или решение", споделя тя.
Къде обаче границата, има ли универсална такава и как да разберем, че сме я минали?
"Нормално е да се мисли за работа, тъй като това е установена част от ежедневието", казва психологът Нели Запрянова.
Естествено, при всеки границата е индивидуална и трудно може да се говори за златна среда, но това, което можем да ползваме за ориентир, са крайностите - постоянно да се мисли за работа или изобщо да не се сещаш за нея. И съответно можем да разберем дали случващото се с нас, е нормално, като преценим къде сме спрямо тези крайности.
"Ако сме далеч от тях, предполага, че по-скоро се намираме в рамките на приемливото", обяснява специалистът.
Преценката зависи и от ситуацията - колко често се случва това и в какъв период е самият човек.
Ако за някого е практика да мисли постоянно за работа в извънработно време, е важно човекът да си даде сметка какви са приоритетите му. В случай, че е на етап от живота си, в който е решил и приел, че работата е номер едно и е важно да напредне в кариерата, би било естествено да мисли повече за нея, но отново не постоянно, пояснява психологът.
Ако пък си даде сметка, че има други неща, които са по-напред - семейство, приятели, хобита, то би било добре да помисли как да ограничи мислите за работа максимално в рамките на работното време. В противен случай би се получило разминаване между приоритетите и това, в което човекът реално влага най-много мисли и енергия, а често това е предпоставка за изпитване на неудовлетвореност от качеството на живот.
Вероятно далеч от нормалното е била медицинската сестра Мария.
"Когато за пръв път започнах да се сблъсквам и с починалите ни пациенти, ревях и вкъщи. Като си тръгнех от болницата, често звънях по-късно, за да кажа нещо на някоя от колежките. Премислях целия ден дали не съм пропуснала нещо. Беше ме страх да не загине пациент заради мой пропуск", описва тя.
IT специалистът Светлин смята, че е нормално постоянно да мисли за работа, въпреки че признава, че това му тежи - обикновено превърта тревожни мисли и по-рядко стига до нещо продуктивно. Изчислява, че средно отделя по 4 часа дневно в мисли за работа извън офиса.
Според това колко е натоварен, има вечери, в които не може да се отпусне и дори да заспи. Случва се да се събуди нервен от проблем, който е сънувал.
Разтоварва се с филми, но понякога, за да спре да "върти", изпива няколко питиета. Когато е на почивка, са му нужни дни, дори седмица, докато се отпусне напълно и забрави за работния режим.
Въпросът е как се справят такива хора на ежедневна база - успяват ли да сложат границата като свършат работа и дали могат да превключат на друга вълна, казва психологът Нели Запрянова.
"Ако съумяват да го правят в ежедневието, това ще се пренесе и в периодите на отпуск. Ако пък липсва баланс, то шансът той да се губи и по време на почивка е голям", допълва тя.
При наличието на нещо важно в работата - проект и период на повече напрежение - е нормално да го пренасяме у дома, да изпитваме тревожност и да ни трябва време да се успокоим и настроим на друг режим.
Но ако това е така системно, появят се трудности със съня, здравословни проблеми или прибягваме до решения като прием на алкохол - това са сигнали, които подсказват, че нещо не работи добре за нас самите и ако искаме да го преодолеем, трябва да си обърнем внимание и да помислим какво можем да започнем да правим различно.
Както и при определянето къде е границата, така и при постигането на баланса няма универсална рецепта и е важно човек да се самонаблюдава за всичко извънредно.
Това, което важи за всички обаче, е ежедневно да си осигуряваме време, в което да се откъсваме, да правим нещо любимо - хоби, спорт, разходки, приятни дейности със семейството, детето. Няма предписание какво да е, защото всеки има различни интереси, основното е това да ни разтоварва оптимално.
"Дори и за тези, които се питат: "Какво различно да правя?", това е прекрасна стартова точка да пробват нови неща. Да танцуваш, редиш пъзели, да гледаш цветя - възможностите са безкрайно много, но е важно поне един час на ден да си даваме почивка от всичко, което ни се случва", съветва психологът.
Това е време, което даваме на мозъка си да се възстанови и да си почине. Естествено, ако човек усеща, че не успява да се справи сам за дълго време, е добре да потърси професионална помощ от психолог и да обсъди трудностите със специалист, преди чашата да прелее и да се стигне до бърнаут.
Не бива да се забравя и че нещата са свързани - когато влагаме време лично за себе си, това помага и на работата. Качествената почивка води и до по-голяма ефективност в служебните приоритети.
След всички години в неврохирургията, Мария се научава да "изключва".
"Когато напусна отделението, главата ми е вече вкъщи и правя планове за следващите дни със семейството ми. Няма сила, която да ме върне и за секунда мислено в болницата, когато не съм на работа", признава тя.
Нели Запрянова прави уточнението, че медиците и хората с "помагащи" професии е добре да подхождат с емпатия към своите пациенти и клиенти, без да съпреживяват всяка история, защото иначе бързо могат да достигнат до състояние на бърнаут, както и психически, емоционални и социални трудности в личния си живот.
Затова при тях е особено важно да оползотворяват максимално личното си време.
Но иначе да затвориш вратата на работното място и да забравиш е по-скоро друга крайност. "Тук въпросът отново е доколко работата е важна и доколко си я харесваш. Когато цениш и нея, и личния си живот, е нормално да искаш да се развиваш и в двете, да прекарваш качествено време и да търсиш баланс", казва специалистът.
Все пак работата често е нещо значимо в живота ни и когато ни харесва и увлича, тя дори може да допринася за цялостното ни щастие.
И точно защото заема голяма част от ежедневието ни, е нормално да пренасяме работата вкъщи, да говорим с партньора си, близките си, приятелите си за нея, дори с децата. Светлин например споделя за проблеми в работата си с приятели, за да "вентилира".
Когато преди години Даниела е била служител в голяма държавна структура, тя е пренасяла вкъщи не работата, а токсичните отношения от офиса. "С прибирането вкъщи се опитвах да въвлека половинката в разговори от типа "Аз направих толкова много, никой не ме оцени, не понасям тези клюки - интриги, вечно съм жертва и т.н.", споделя.
Едно е обаче е да споделяме, а друго - да пренасяме проблеми и да изливаме натрупани негативни емоции в дома. Това вече би било различен случай, предупреждава психологът.
Как да разберем, че сме минали границата? За някои хора това е ясно, но други често не си дават сметка и не забелязват, че са по-тревожни, раздразнителни, нервни.
Класически симптоми са проблемите със съня - трудно заспиване, лошо качество на съня, кошмари, но физическите знаци биха могли да са и по-различни.
Един от тях са стомашни и храносмилателни смущения от всякакъв вид. Те могат да се появят при продължителен стрес, обяснява Запрянова.
При стрес първоначално се увеличават съпротивителните сили на имунната система, но ако това продължи за дълъг период от време, те се изчерпват. Затова и при някои хора се случва да се разболеят като излязат в отпуск - напрежението пада, което е сигнал за тялото, че може да се отпусне и става податливо на всякакви настинки и неразположения. Това показва, че човек е бил доста напрегнат на работа, а тялото му се е изтощило. Подобно на това е и честото разболяване, което също може да е знак, че е време за почивка.
Симптом могат да бъдат и промените в теглото - и в двете посоки. Едни хора започват да ядат повече, а други спират и това също може да е показателно.
Затова в никакъв случай не бива да се неглижира почивката, обикновено с идеята, че имаме много работа и трябва да я свършим.
"По-добре е да си починеш и да рестартираш, вместо да продължаваш със сетни сили - това не може да продължава до безкрай. Ако вече сме започнали да усещаме негативите, шансът това да се засилва с времето, е много по-голям, отколкото да ги преодолеем. Хванато в начален стадий овладяването може да се постигне по-лесно, в сравнение, ако сме стигнали до етап на изтощение", съветва Нели Запрянова.
Почивката обаче също трябва да е балансирана - ако ни е приятно да гледаме филм, то тази отмора върши добра работа за час. Ако обаче прекараме цял уикенд пред телевизора и си спретнем маратон с няколко сезона на сериал, не си помагаме. Цял ден пред екрана значи обездвижване, често придружено с нездравословни храни и може да има обратния ефект.
Както човек се старае в работата си - отива в определен час, спазва работня си график, така трябва да се грижи и за личното си време и да си го пази. Да сложи собствената си границата, отвъд която "го няма" за имейли и телефонни разговори.
Защото грижата за психическото и емоционално здраве е също толкова важна инвестиция в кариерата, колкото и отдаването на работата.
---
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain.
