Зимата - още дори и у нас - е сезонът на студа, леда, снега и солта.
Последната е неизменна част от поддръжката на пътищата, улиците и тротоарите. Без натриевия хлорид почистването им би било далеч по-трудно и скъпо.
Освен че поврежда колите, тъй като е корозивен материал и води до ръжда, солта има не по-малко неблагоприятен ефект върху околната среда. Особено когато всяка зима върху пътните настилки се изсипват стотици тонове от нея.
Най-често за почистване на шосета и улици се използва най-обикновена каменна сол. Тя е същата като трапезната, но не е минала през допълнителна обработка за рафиниране.
Този минерал има свойството да понижава точката на замръзване на водата, т.е. ако върху дадена настилка е насипана сол, падащият сняг или дъжд няма да се превърнат в лед при 0 градуса, а при по-ниска температура.
Така осоляването помага и при почистването и отстраняването на снега от платната със снегорини.
При по-ниски температури е нужна и повече сол, за да се постигне този ефект, а под около минус 10 тя вече не е ефективна.
Затова и натриев хлорид обикновено се сипе преди очаквани валежи и обледяване.
В САЩ например годишно се изсипват до 20 тона сол по пътищата всяка зима. В Канада количеството е близо 5 млн. тона.
У нас също се използва сол, заедно с луга и пясък. Количеството сол варира според това колко тежка е била зимата, като се осигуряват 80-90 хиляди тона на сезон.
Проблемът обаче е, че прекалено големите количества натриев хлорид по пътищата достигат до площите около тях - полета, гори и реки.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Минералът може да попадне в питейната вода през подпочвените води, представлява опасност за екосистемите и води до ерозия на почвата.
В сладководни резервоари и реки солта може да е опасна за живеещите там риби, амфибии и насекоми - да окаже негативно въздействие върху растежа и възпроизводството им и дори да намали нивото на кислорода във водата.
Смята се, че тя убива зоопланктона, което влияе върху цялата екосистема. Установен и и ефект върху някои видове риба и жаби.
Прекалено голямото количество сол може да се абсорбира от растенията в площите около пътищата. Някои видове треви например поемат количества, които впоследствие са опасни за насекомите.
Сериозен проблем е и това, че в северните страни натриевият хлорид по настилката привлича и животни - лосове и сърни, които излизат на пътя, за да ближат сол.
Това е опасно и за животните, и за хората в колите, тъй като нерядко се стига до инциденти.
Затова и се търсят по-безопасни алтернативи - и за природата, и за колите и пътната инфраструктура.
Според данните на американската Агенция за защита на околната среда варианти като магнезиев хлорид и калциев хлорид имат ограничени възможности. Първият се смята за по-безопасен за природата, но е далеч по-скъп, тъй като е нужно двойно количество за резултати като на обикновената сол.
Калциевият хлорид е три пъти по-скъп и се прилага основно за защитени или уязвими райони в САЩ.
Затова по света се търсят по-различни подходи и нови технологии.
Една от тях е т.нар. пропусклива или промокаема настилка.
Тя намалява изтичането от пътищата и намалява снега и леда по тях. Този вид покритие позволява на водата на повърхността да проникне в платното, вместо да се оттече настрани при топене. Това намалява формирането и на самия лед.
Проучвания сочат, че при подобни настилки средногодишно покритието от лед и сняг е три пъти по-малко. Това води и до намаляване на използваната сол с 77%.
Друга обещаваща технология са соларни пътища, изградени от специални слънчеви панели, върху които може да се шофира. Това може да превърне всяко шосе в източник на възобновяема енергия, но и да елиминира нуждата от сол - пътят сам топи снега и леда чрез нагряване на вода в тръби под настилката, които да държат повърхността топла.
В щата Минесота пък се тества използване на калиев ацетат по някои от най-използваните мостове, тунели и маршрути в град Дълют на Горното езеро - най-голямото от петте Големи езера.
Опитите показват добри резултати - този химикал топи леда по-добре при ниски температури. Струва тройно повече от солта, но се налага да се използват по-малки количества. Освен това се разпада в околната среда.
В Канада пък градовете Калгари и Уинипег прибягват до сок от цвекло.
Добавен към солта и пясъка, той помага за слепването им към повърхността на пътищата в по-студено време и така се използва по-малко сол.
Сокът е остатъчен продукт от рафинирането на захарното цвекло, но оставя петна по пътя и миризма на меласа.
В Уисконсин, "млечният" щат на Америка, пък се използва саламура от сирене. В някои окръзи смесват остатъчния продукт от направата на тази храна със сол и с разтвора пръскат преди очакван снеговалеж.
Наблюденията сочат, че това дава по-добри резултати при по-ниски температури, а солта залепва по-добре върху настилката, топи леда по-ефективно и се отмива по-малко.
Макар че в саламурата така или иначе има натриев хлорид, подобен микс намалява използването на обичайната каменна сол. Страничният ефект обаче е миризмата на сирене на пътя.
По подобен начин стоят нещата и с друг вид саламура - от туршия или кисели краставички.
Правени са и такива експерименти.
Все по-широко навлиза и използването на разтвори на сол - вместо да се сипва директно на пътя, тя се разрежда с вода, което намалява количеството използван натриев хлорид.
Засега обаче няма открита универсална и достатъчно устойчива алтернатива на приемлива цена. Затова за момента просто се надяваме на по-топли зими.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инвестбанк, Hitachi Energy.
