Както Webcafe вече писа в статията "Стилягите" - непримиримите хипстъри на СССР", хипстърите не са нещо кой знае колко ново.
В ерата на Сталин, дори в СССР те са съществували, само че са се наричали "стиляги".
Но докато днешните хипстъри се вманиачават по тесни панталони и велосипеди без скорости, "стилягите" са полудявали за западната култура - и по-конкретно по джаза, буги-вугито и рокендрола.
Но през 50-те години в СССР, освен ако не притежавате радиоприемник, включен в близост до границата, няма начин да слушате рокендрол.
Без компактдискове, флашки, интернет или дори аналогови магнетофони, с които да се разпространяват редките нелегални записи на ограничения брой албуми на Чък Бери (примерно), попаднали в страната, на "стилягите" им се налага да бъдат особено изобретателни.
Те откриват решение за "пиратство" под формата на направени у дома плочи, изобретателно създадени от експонирани рентгенови снимки.
Оттам и този вид разпространение на плочите, се нарича "музика на костите".
Тъй като винилът е рядкост в Съветския съюз през 50-те години, на "стилягите" им се налага да ровят в кофите за боклук на болниците и да намират изхвърлени рентгенови снимки, които са както многобройни, така и евтини.
Използвайки стандартен восъчен резач на дискове, "стилягите" копират западните плочи, които успяват да преминат през границата на СССР чрез сателитни държави като Унгария.
Копието на съответния албум се създава в рентгеновата снимка, а след това се изрязва до форма на груб кръг с ножички за маникюр. След това с цигара се прогаря дупка в средата, позволяваща плочата да бъде пускана на грамофон.
"Копираше се основно западна музика", спомня си Сергей Хрушчов, син на Никита Хрушчов - наследника на лидера Йосиф Сталин на поста Генерален секретар на КПСС.
"Преди магнетофоните се използваше рентгенов филм със снимки на кости и така се записваше музика "върху костите".х
Този процес е показан в началните надписи на руския култов филм от 2008-ма, наречен "Стиляги".
Гледайте целия филм тук:
Този тип плочи се възпроизвеждат само от едната страна, и качеството им е ниско.
За сметка на това са изключително евтини. Една "плоча" тогава струва около една рубла на черния пазар, а срещу пет рубли "стилягата" получава двустранна плоча.
Проблемът е, че понякога "плочата" крие много изненади.
Според книгата на Артемий Троицкий от 1987-ма "Завръщане в СССР: истинската история на рока в Русия", плочите с "музика на костите" често са съдържали изненади за слушателя:
"Например няколко секунди американски рокендрол, после ироничен глас на руски пита: "И какво, мислехте си да послушате най-новия саунд, а?". Следват нецензурни епитети, адресирани към феновете на модните ритми. А после мълчание".
Скоро се появява цяла нелегална мрежа от дистрибутори на "музика на костите", наречена "рентгениздат".
По аналогия със "самиздата", който възпроизвежда цензурирани книги в съветския блок, "рентгениздатът" копира и разпространява и буквално милиони западни плочи.
За жалост съветските власти в някакъв момент разбират какво се случва - и поставят тази практика извън закона през 1958 година.
През 1959-та, те ликвидират най-големия кръг от "рентгениздатовци", а през 60-те години, Комсомолът - младежката комунистическа ленинистка организация - организира антизападни "музикални патрули", които издирват дистрибутори на "музика на костите" и конфискуват всички рентгенови плочи, които откриват.
Въпреки че може да изглежда странно рентгеновите снимки да се използват като начин за разпространение на нелегални копия на винилови плочи, заслужава да се отбележи, че в крайна сметка западната музикална индустрия също има своя собствена версия на "музиката на костите".
Този тип носители се наричат "флекси-дискове" и подобно на рентгеновите записи, представляват тънки, гъвкави плочи от винилови листове, които са толкова евтини и лесни за производство, че се разпространяват в какво ли не - от списания, до кутии с корнфлейкс.
По очевидни причини обаче, флекси-дисковете в Западна Европа и САЩ не са отпечатвани върху истински рентгенови филми.
Което е напълно разбираемо - малко са хората, които биха искали да разглеждат тумора в червата на някой непознат, докато похапват от утринния си корнфлейкс.
И все пак сега, когато продажбите на винил растат лавинообразно, може би пак е време да върнем към "музиката на костите"...
Най-малкото от носталгия.
Вижте как са изглеждали някои от плочите в галерията.
