Как САЩ за малко не унищожи Европа?

През 1966-а Студената война е в разгара си, а на 17 януари от военната база "Сиймур Джонсън" в щата Калифорния излита бомбардировач B-52, който изпълнява рутинна задача. По онова време САЩ непрекъснато изпраща бомбардировачи отвъд Атлантическия океан, за да подсигури ядрената си сигурност. Тези мисии са ежедневие за военните, но докато бомбардировачът презарежда над Паломарес, се случва ужасяващ инцидент.

В следствие на него четири водородни бомби летят към земята със зашеметяваща скорост и само невероятен късмет предпазва Испания и Европа от ядрен апокалипсис.

На пръв поглед няма нищо рутинно в това да летиш с товар от не една, а четири водородни бомби, всяка от които е хиляда пъти по-мощна от бомбата, хвърлена над Хирошима. Но за екипажа на бомбардировача, излетял в онова януарско утро, това е ден, не по-различен от останалите. Неговите полети са част от мащабна операция, наречена "Хромен купол". Тя се провежда от 1960-а и е част от цялостната ядрена политика на САЩ.

По това време Белият дом полага усилия да е сигурен, че при евентуална атомна атака от страна на СССР, ответният удар е гарантиран. Затова бомбардировачите летят на 24-часови мисии над Атлантическия океан, стигат до Италия и се връщат обратно в базите. В случай на нападение, те лесно могат да достигнат Русия.

Пилот на този полет е 29-годишният Чарлз Уендорф, който въпреки възрастта си има опит от над пет години.

Той е баща на три деца, а преди да излети жена му го предупреждава, че има лошо предчувствие. Но заповедите са си заповеди.

Заради времетраенето на полета бомбардировачът трябва да бъде презареждан във въздуха четири пъти. След като прави маневра над Адриатическо море, самолетът се отправя към третото си презареждане, при което трябва да се свърже с KC-135 Стратотанкер на повече от 10 км високо във въздуха над Югоизточна Испания. Малко преди 10:30 часа местно време самолетите се срещат. Тъй като и двата летят с над 800 км/ч, операцията е меко казано сложна, но и двата екипажа имат огромен опит зад гърба си. Уендорф решава да си вземе кратка почивка и управлението поема един от помощник-пилотите.

Зареждането изисква изравняване на двата самолета, за да може да се осъществи. От KC-135 забелязват обаче, че бомбардировачът се придвижва към тях с твърде голяма скорост. Преценяват, че ситуацията не е опасна и решават да не издават заповед за прекратяване на операцията. На пръв поглед никой не вижда нищо толкова опасно, докато в един момент сякаш портите на ада се отварят.

Ад може би е точната дума, която може да опише случващото се минути след това.

B-52 лети изключително бързо в грешната посока и уцелва с такава сила KC-135, че откъсва лявото му крило. Огънят, подхранван от всичките 30 хил. галона керосин, бързо се разраства и бомбардировачът започва да се спуска към земята. Екипажът прави всичко възможно да се измъкне с парашути.

Те не могат да направят нищо, за да спасят водородните бомби. За по-малко от две минути оръжията би трябвало да стигнат до земята и да унищожат по-голямата част от Андалусия. Хиляди щяха да загинат само при удара, а ядреното замърсяване щеше да убие милиони в цяла Европа. След което идват поколенията, болни от рак и генетични малформации.

Ценният ядрен товар по чудо не е детониран при сблъсъка си със земята, въпреки че конвенционалните експлозиви на две от бомбите избухват, посипвайки 500 акра около рибното селище Паломарес с радиоактивен плутоний-239. През октомври 2015-а САЩ решава да положи усилия да изчисти земите около селото. Тогавашният държавен секретар Джон Кери сключва договор с испанския външен министър и повече от 50 хил. кубични метра почва са изнесени от района.

Това обаче повдига серия от неудобни въпроси към Белия дом. Защо отнема толкова време на американците, за да се сетят да разчистят след инцидента?

Веднага след падането на бомбите жителите на Паломарес се оказват насред дъжд от горящи метални отломки. По думите на свидетелите изглежда така, сякаш от небето вали огън. Едно парче метал пада само на няколко метра от местното училище.

Защо обаче бомбите не експлодират? Причината е, че те не са насочени умишлено от екипажа, което означава, че електрическият цикъл, необходим за пълното им взривяване, не е стартиран. Конвенционалните експлозиви във водородни бомби като тези трябва да бъдат детонирани при определени условия, за да предизвикат ядрената реакция. По тази причина ефектът от неумишлено изстреляна бомба не води до ядрен апокалипсис, а до ефекта на "мръсната бомба" - конвенционална експлозия, която обаче разпръсква радиоактивни материали.

За щастие нито една от четирите бомби не води до щети по хората и по сградите в селото.

Едната се озовава в пресъхнало корито на река, другата - на девет километра навътре в морето. Още по-голям късмет е, че парашутите на бомбите не се отварят и при тази скорост на падане те падат в големи кратери и веднага засипани с пръст. По тази причина много малко количество плутоний е изхвърлено във въздуха. Голяма част от тях бризът е отнесъл извън Паломарес. Според местните жители самата ръка на Господа се е намесила при инцидента.

Божествената намеса може и да е спасила Паломарес, а и Европа, но същото не може да се каже за екипажите на двата самолета. Четиримата мъже на борда на танкера загиват още преди той да експлодира в огромно огнено кълбо. Екипажът на B-52 успяват да се спасят с парашути и трима от тях са извадени от морето, включително и капитан Уендорф. Четвъртият пада близо до селището и се отървава само със счупено рамо.

Само няколко минути след катастрофата военновъздушните сили на САЩ уведомяват Белия дом и Пентагона за загубени ядрени бойни глави с код "Счупена стрела". Американски екип за реакция при бедствия, разположен в Торехон, е изпратен спешно в Паломарес.

Първите три бомби са отнесени още в рамките на 24 часа.

Четвъртата се оказва проблем, защото е навътре в Средиземно море. Следва нова поредица от грешки. Отнема три месеца на американския военноморски флот да намери къде точно е бомбата, а когато накрая я откриват и се опитват да я извадят, я изпускат отново във водите. После подводницата се оплита във въжетата на парашута на бомбата. Най-накрая в средата на април тя е извадена от водата.

Официалните изказвания от страна на САЩ варират от отричане на това на борда на самолета да е имало ядрени бойни глави, през уклончиво признание, че може би е имало, до окончателна изповед. Властите запазват мълчание и по въпроса дали в Паломарес има радиоактивно замърсяване.

Много от жителите продължават да се съмняват дали са напълно в безопасност.

За съжаление няма как да се каже със сигурност, защото документите и медицинските експертизи са унищожени. През 2008-а Испанската ядрена агенция казва, че част от почвата около селото още е заразена.

В крайна сметка проектът по разчистване на почвата отнема повече от две години и над 26 млн. долара - истинско доказателство за последиците от Студената война. Когато обаче си помислим какви можеха да бъдат пораженията, цената е направо смехотворна.