Това определено е една от може би най-странните идеи на Доналд Тръмп досега.
В неделя репортерът на AXIOS Джонатан Суон съобщи, че според негов източник от Белия дом американският президент е попитал защо ураганите, които нанасят щети за милиони в САЩ, просто не бъдат бомбардирани с атомни бомби.
Темата изглежда няколко пъти е била повдигана пред президентската администрация, включително на брифинги в Белия дом за подготвеността за справяне с урагани.
"Разбрах, разбрах. Защо не им пуснем атомна бомба?", попитал Тръмп на една среща според източника на Суон. "Те започват да се оформят край бреговете на Африка и докато преминават над Атлантическия океан, пускаме бомба в окото на урагана и тя го разрушава. Защо не можем да направим това?", поискал да узнае държавният глава.
И тогава настъпила тишина и никой не знаел как да отговори, а присъствалите, според източника на AXIOS, след това се чудили какво да правят с подобна идея.
Самият Тръмп ден по-късно отрече в Twitter някога да е давал подобно предложение.
The story by Axios that President Trump wanted to blow up large hurricanes with nuclear weapons prior to reaching shore is ridiculous. I never said this. Just more FAKE NEWS!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) August 26, 2019
Но дори наистина да го е направил, той не е първият, който е имал подобна ужасна идея. Напротив, тя се появява още преди 70 години в научните среди в САЩ. Единственото уникално при Тръмп е, че би бил първият законотворец от десетилетия, който сериозно се е замислял наистина да направи нещо подобно.
Пускането на атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки е моментът, в който САЩ демонстрират разрушителна технология, по-мощна от всичко, което човечеството е виждало до този момент.
Първоначално това събитие поражда ентусиазъм към мощта на атома.
Появяват се множество книги, които възхваляват технологията. Самият Айзък Азимов пише, че когато са паднали бомбите в Япония, научно-фантастичните истории за гибелта на човечеството заради ядрена война са станали толкова много, че редакторите ги отказвали без дори да ги прочетат.
Компанията за зърнени закуски General Mills дори предлага на децата в САЩ игра. При нея децата трябва да изпратят горна част от кутия зърнена закуска Kix по пощата, а като награда получават "пръстен атомна бомба", в който могат да видят "как се пръскат атоми". Около 750 000 американски деца не след дълго обикалят улиците с пръстени на ръце, преструвайки се, че създават ядрени взривове наляво и надясно. Освен това се появява се музика, посветена на силата на атома, атомни коктейли и др.
Инженери си мечтаят за деня, в който ядрени двигатели ще заменят автомобилите, движещи се на бензин, а бучка уран-235 с размера на таблетка витамини ще осигурява енергия на семейната кола за години напред.
В тези ранни години на атомната ера много учени си представят свят, в който хората редовно използват ядрени оръжия, за да моделират земята по свой вкус и да променят климата на планетата.
Десетилетия преди климатичните промени да се превърнат в сериозен повод за тревоги, книгата "Всемогъщият атом: Истинската история на ядрената енергия" предлага използването на ядрени оръжия, за да се разтопят полярните ледени шапки и целият свят да получи "по-влажен, по-топъл климат".
Появяват се теории за това как използването на силата на атома най-накрая ще позволи на хората да контролират и променят заобикалящата ги среда чрез гео-инженерство. Писателят Дейвид Диц предвижда бъдеще, в което ядрени изкуствени слънца, качени на големи стоманени кули, ще подсигуряват растежа на посевите и ще гарантират хубаво време. Радиацията е проблем, на който се гледа като на "малък детайл", който ще бъде решен по-късно.
Джулиан Хъксли, брат на писателя Олдъс Хъксли и признат биолог, е особено ентусиазиран. Той в един момент предлага ядрените оръжия да се използват, за да бъде наводнена Сахара, за да се позволи на сухия пейзаж да "разцъфти". Той дори се изказва в подкрепа на "ядрения динамит" като средство за "озеленяване на земята".
Пилотът от Първата световна война Еди Рикенбакер, който в един момент е сред най-популярните американци, предлага ядрени оръжия да се използват на Антарктида, за да могат миньори и бизнеси да си осигурят достъп до ценните минерали, скрити из ледовете.
Месец преди да се роди Доналд Тръмп, през май 1946 г., в брой на списанието Mechanix Illustrated има статия по същата тема – как Антарктида е на няколко ядрени горещи вълни от перфектното състояние.
Според професор от Колумбийския университет полярните ледени шапки са "неестествено състояние", подобно на настинката при хората, което е засегнало "главата" и "краката" на планетата.
Ентусиазъм има и в СССР що отнася до потенциала на ядрените оръжия и ядрената енергия за гео-инженерство. Една от идеите е, че климатичните промени могат да бъдат ускорени, за да може далечния сибирски изток да се превърне в място за земеделие.
В книгата от 1956 г. "Съветска електрическа мощ" Аркадий Борисович Маркин изказва предположението, че ядрени експлозии могат да доведат до създаването на нови каньони сред планините и да ускорят прокарването на канали, оформянето на язовири и морета. Явните тревоги около подобен план са отхвърлени от автора, според когото науката скоро ще "намери начин за защита срещу радиацията".
Що се отнася до САЩ, възхитата към възможностите на ядрената енергия там продължават и през 50-те години на миналия век. Всъщност през голяма част от това десетилетия Щатите редовно тестват ядрени бомби в пустините северно от Лас Вегас, близо до това, което днес е познато като Зона 51. Една от първите туристически атракции във Вегас е бил шансът да се събудиш рано, да излезеш пред хотела си и да гледаш надигащата се гъба от бомбите, насочена към небесата.
Скоро обаче стават ясни последствията от радиацията, с което ентисуазмът постепенно спада, особено когато бомбите от ядрени стават термоядрени, а мощта им нараства от килотонове до мегатоновете на водородната бомба.
За кратко време в ерата Айзенхауър правителството на САЩ все още сериозно търси възможности да използва ядрената енергия за мирни цели. Става думата за програмата PLOWSHARE.
Някъде по това време започва да се говори и за евентуалното използване на ядрени бомби срещу урагани.
Според историкът Винс Хотън първият човек, който сериозно е обмислял нещо подобно, е бил метеорологът Джак Рийд. Рийд е сред първите "ловци на урагани" в Щатите. Според неговите изчисления може би една или 20-мегатоннии бомби ще могат да отклонят ураган от сушата. Рийд настоява за тест на теорията си, но не намира подкрепа от нито един законотворец. Гневен от това обстоятелство, той обявява, че идеята му вече е мъртва, заради това, че е "политически некоректна".
Колкото по-ясно става, че проблемът с радиацията не е "просто един детайл", все по-стриктни стават изискванията за тестването на ядрени оръжия в атмосферата. Скоро идеи като тази, която Тръмп предполагаемо е дал, се озовават в периферията на научното мислене.
Въпреки това изкушението да се използват атомни бомби срещу урагани никога не е изчезвало напълно. Стига се дотам, че американската Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA) да посвети на темата интернет страница, в която се обяснява защо идеята не е добра.
Там се посочва, че подобно действие не само, че може да не повлияе изобщо на бурята, но съществува и опасността радиоактивните частици, които ще се разпръснат, бързо да се разпространят с ветровете към сушата и да предизвикат сериозни проблеми с околната среда. С други думи – "това не е добра идея", обобщават метеоролозите.
Както посочват от NOAA, сред многото причини за това защо атомен взрив в ураган вероятно няма да доведе до някаква разлика, е количеството енергия, което се съдържа в една буря - "отделянето на топлина се равнява на 10-мегатонна атомна бомба, избухваща на всеки 20 минути". Т.е. един ураган всеки час отделя енергия, равняваща се на известната "Цар Бомба" – най-голямото ядрено оръжие, детонирано някога, което причинява изгаряния трета степен на 100 км от взрива.
Нещо повече, за да се намали категорията на една катастрофална буря от Категория 5 на Категория 2, според изчисленията на NOAA ще е необходимо да се премести половин милиард тона въздух.
И за финал – трудно е да се посочи кое ще се превърне в ураган.
Средно има около 80 слаби тропически вълни или депресии, които се формират над Атлантическия океан всяка година. Едва половин дузина от тях се превръщат в урагани. Невъзможно е да се знае в кои от тях трябва да се целиш.
А дори за Доналд Тръмп изстрелването на 80 атомни бомби годишно изглежда екстремно.
