През 1919-а британска писателка на име Роуз Маколей издава "What not" - роман за дистопично бъдеще, в което хората се класифицират според интелигентността си, правителството задължава гражданите да преминават през "тренировки на съзнанието", а възпроизводството се контролира от властите.
Много е вероятно въобще да не сте чували за Маколей и за "What not".
Олдъс Хъксли, авторът на "Прекрасният нов свят", се движи в едни и същи артистични кръгове в Лондон, в които е била и Маколей. А излезлият през 1932-а роман съдържа доста идеи, които писателката първа е представила пред света.
Във Великобритания вече се планира преиздаване на "What not" през 2019-а, така че може би скоро доста хора ще могат да направят сравнение между двете творби.
Маколей най-вероятно е повлияла и на написвнето на "Ние" на Евгений Замятин. Още по-изумително е, че препратки към писателката се срещат и в едно от най-важните произведения за XX-ти век - "1984" на Джордж Оруел.
Както ще бъде описано в предговора към новото издание на Маколей, и тя, и Хъксли са били близки до редакторката Наоми Ройд-Смит и може би пътищата на двамата автори са се пресичали. Хъксли е бил колега на Ройд-Смит и дори е живее няколко месеца в нейния апартамент през 1923-а. В същия апартамент Маколей организира ежеседмичните си литературни соарета.
Няма категорично доказателство, че Хъксли е чел "What not", но най-вероятно е обсъждал идеи с Маколей и определено е пренесъл доста хрумвания в "Прекрасният нов свят". В книгата на Маколей демократично избраното британско правителство е заменено от "Обединен съвет, пет ума, които мислят като един". В светът на Хъксли също управлява малка и елитна група.
Жителите в "What not" се класифицират според интелекта си - от А до C3.
Забранено им е да се женят за някого от същия ранк, за да е сигурно, че интелигентността ще бъде равномерно разпределена.
Най-ниските класове биват облагани заради глупавите си деца, а целта е обществото да бъде спасено от бъдещи войни като става все по-интелигентно. Книгата на Хъксли съдържа подобна класификация на хората от алфа до ипсилон като взаимодействията между кастите също се контролират от властта.
Роуз Маколей
В режима, измислен от Маколей, жителите преминават тренинг на ума от държавата с цел да станат по-интелигентни. Пропагандата включва постери, които рекламират "свободната любов". Плакатите изобразяват и двойки, които се обичат, но не могат да са заедно, защото са от един и същи ранг. За доброто на обществото те избират да са с други половинки.
След това Хъксли описва "промиване на мозъци", което се стреми към подобен ефект. Може да се поспори дали "Прекрасният нов свят" не е "What not", само че няколко десетилетия напред във времето.
Хъксли е по-футуристичен, по-концентриран върху технологиите.
При него възпроизводството и образованието са изцяло механизирани, а емоциите се контролират чрез медикаменти. Великобритания на Маколей е само началото на този процес, нейните герои все още не са напълно индоктринирани - те се противопоставят на държавата и подлагат на съмнение действията й.
Двете книги се различават по много съществени критерии. Полът на авторите също със сигурност влияе на съдържанието.
Главният протагонист от женски пол на Маколей е Кити - бонвиван с остър език в контраст с почти всеки женски персонаж в "Прекрасният нов свят". Кити е умна и приключенски настроена млада жена, която работи за Министерството на Ума. Тя е достатъчно интелигентна, за да не се влияе от пропагандата на собствените си работодатели.
Маколей проявява и малко повече чувство за хумор от Хъксли. Въпреки че е на почти един век,"What not" звучи учудващо актуална и доказва колко опасни могат да са абсурдните държавни политики.
В този смисъл произведението на Маколей напомня повече на завършения през 1949-а роман на Оруел "1984".
За по-незапознатите "1984" е книгата, която дава на света Големия брат и новговора и ни предупреждава за опасността от пропагандата. Оруел описва силата на фалшивите новини, много преди те да навлязат в ежедневието ни.
За Оруел също не е ясно дали е чел Маколей, но писателят споделя нейното чувство за политическа сатира и едва доловим сарказъм. Точно както Кити, Уинстън - главният герой на "1984" - работи за правителството и по-точно за Министерството на истината, където пренаписва историята така, че да пасва на идеите на Големия брат.
Министерствата, описани от Оруел, имат поразителна прилика с тези в "What not". A "Прекрасният нов свят" със сигурност може да послужи като свързващото звено между двете произведения. Оруел е запознат с труда на Хъксли и дълго разсъждава върху него, преди да започне да пише собствения си роман.
През 1946-а, буквално преди да се захване с "1984", той пише рецензия на "Ние" на Евгений Замятин като сравнява руския роман с този на Хъксли. Паралелите, които Оруел описва, не са трудни за забелязване.
По-забележително е, че преди тези класики една жена в поствоенен Лондон първа разсъждава върху антиутопичните идеи.
Може би през 2019-а "What not" - остроумна, леко сатирична дистопия - най-накрая ще получи признанието, което заслужава.
