Германското селце, което промени войната

Германският остров Узедом е известен с пясъчните си плажове, fischbrotchen (местен сандвич с риба) и спокойни крайморски градчета като Херингсдорф. Малкият отдалечен курорт е популярен сред пруските кралски особи, а по-късно и сред източногерманците. През периода 1936-1945 г. обаче нацистите са окупирали едно селце с по-мрачни цели.

Пенемюнде е в устието на река Пеене, там, където тя се влива в Балтийско море. През 1935, инженерът Вернер фон Браун избира селцето, предлагащо 400 км територия за изпитания край германските брегове, като перфектно тайно място за разработка и изпитания на ракети.

Започва трескаво строителство на най-големия съвременен център за превъоръжаване в света. Около 12 000 души работят върху първите в историята крилати ракети и пълнофункционални големи ракети в центъра, който заема около 25 кв.км. Изследванията и разработката, извършвани в Пенемюнде, не само са решаващи за развитието на най-голямата война в историята, но и повлияват на бъдещето на оръжията за масово поразяване, както и на космическите полети.

Сега единственото, което е останало от комплекса, е стара тухлена електроцентрала, където се намира Историческият технически музей на Пенемюнде. Солидната правоъгълна сграда с надвиснали ръждиви комини и модели на ракети, пръснати из музея, създава смразяващо впечатление. Но вътре експонатите ‒ от стари документи до големи парчета начупени и огънати метални кормила, ракетни опашки и турбо-помпи ‒ изпълват посетителя със страхопочитание.

Зловещото съчетание от научна просветеност и мрачни цели е отразено перфектно от военния ръководител на ракетната програма Валтер Дорнбергер. В ръкопис на реч от 1942, Дорнбергер пише, че скорошното успешно изстрелване на Aggregat 4 (A-4) ‒ първата в света ракета с голям обхват, иначе известна и като V2, или ‘Оръжието на отмъщението' ‒ е "Мечтата на всеки инженер: да разработи устройство, което като едно от най-революционните изобретения на последните години, ще осигури на неговата държава военно, икономическо и в резултат на това политическо превъзходство."

Но докато ръководителите на програмата, като Дорнбергер и фон Браун, както и основни лица от нацисткия режим като Алберт Шпеер, който е отговарял за военните постройки в Пенемюнде, вярват че ракетите ще бъдат жизненоважни за победата във войната, един човек остава скептичен: Хитлер.

Центърът в Пенемюнде не е напълно завършен, когато Хитлер започва войната през 1939 г. Затова след първоначалното неограничено финансиране на ракетната програма започва борба за приоритети, персонал и материали. Едва след като Дорнбергер и фон Браун показват на Хитлер филм с успешното изстрелване на A-4, той най-накрая дава окончателно одобрение на оръжието.

Към този момент ситуацията е отчаяна, и нов пласт от историята се намесва в случващото се в центъра. През юни 1943, 2500 концлагеристи са заставени да помагат в планираното серийно производство на ракетата. Запазени списъци с имена разкриват, че тези робски труженици са идвали основно от окупираните Франция, Белгия и Холандия. Те работят при ужасни условия върху оръжия, които биха донесли ужаси и разрушение на родината им.

Приблизително по същото време, през лятото на 1943-та, британското разузнаване осъзнава значимостта на Пенемюнде. Разузнавателни полети и въздушни снимки показват разработката и производството на германски оръжия с голям обхват ‒ нещо, което е трябвало да бъде спряно. В нощта на 17 август, британските ВВС реализират операция "Хидра" - най-големите британски военни действия срещу единична цел през Втората световна война. Въпреки че бомбардировката като цяло е неуспешна, тя забавя производството и води до пренасянето му под земята в Мителверк, в централна Германия.

През 1944-та, Хитлер осъзнава грешната си преценка и изразява пред Дорнбергер съжалението си, че не е одобрил по-рано проекта: "Налагало се е да се извинявам само на двама души през целия си живот. Първият беше фелдмаршал фон Браухич. Не го послушах, когато ми казваше отново и отново колко важни са вашите изследвания. Вторият човек сте вие."

Но краят на войната не бележи края на работата в Пенемюнде. След войната съюзническите сили се стремят да се доберат до технологиите в A-4/V-2, първата ракета с голяма бойна глава, летяла по предварително определена траектория. На германските специалисти по разработка на ракети и инженери, които са работили за нацисткия режим, са предложени гражданство и работа в СССР, Великобритания, Франция и САЩ. Най-известният от тях - фон Браун, заминава в САЩ и работи за НАСА, където разработва ракетите, извели в космоса мисиите с екипаж до Луната на "Аполо". Освен че повлияват на космическата надпревара и самонасочващите се ракети от Студената война, изследванията в Пенемюнде имат ефект върху всички по-нататъшни разработки в ракетното строителство.

Вероятно обаче най-важното историческо наследство на Пенемюнде е в размишленията, които центърът поражда за ефекта от технологиите и ролята на учените и инженерите в по-мащабен контекст. Кураторът на музея - д-р Филип Ауман коментира: "Напредъкът и иновациите са основен аспект на съвременните общества, и ние като общество имаме влияние върху това в каква насока се извършват изследвания и разработки."

Центърът в Пенемюнде отразява най-дълбоките и вероятно най-просветени аспекти на човечеството, което го прави адекватен и за сегашните времена.

Запазващата се релевантност на Пенемюнде е вдъхновила глобални творци като каталунския художник Грегорио Иглесиас Майо и мексиканско-американския принт-художник Мигел Арагон да работят за центъра. Майо, който е нарисувал платно с размери 37 на 12 м в двора на музея, отразяващо човешкото измерение, съпоставено с техниката в огромни мащаби, споделя, че Пенемюнде е "място, където някога е имало и концлагер, център за изследвания, създаване, интелект, слабост, контрасти, разочарования, безпомощност и борба за най-рудиментарни неща."

Освен че използва визуални изкуства като начин за осмисляне на историята, музеят е и домакин на концерти от Балтийската филхармония в бившата турбинна зала на електроцентралата. Центърът, някога застрашавал Европа с унищожение, сега събира водещи музиканти от 10 държави в региона. През 2002-ра, музеят получи наградата Coventry Cross of Nails за дейността си с цел помирение и глобален мир.

Новините

Най-четените