Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разстрелът на Чаушеску и Румъния 30 години по-късно

На 25 декември 1989 г. румънският лидер Николае Чаушеску и съпругата му Елена са разстреляни в Търговище. (Повече - в галерията) Снимка: Getty Images
На 25 декември 1989 г. румънският лидер Николае Чаушеску и съпругата му Елена са разстреляни в Търговище. (Повече - в галерията)
На 25 декември 1989 година комунистическият лидер и съпругата му Елена са екзекутирани, а разстрелът им е заснет на видео. Снимка: Getty Images
На 25 декември 1989 година комунистическият лидер и съпругата му Елена са екзекутирани, а разстрелът им е заснет на видео.
Двамата са изправени на импровизиран съд, като "делото" продължава около час.
Мястото, на което са седели Елена и Николае Чаушеску, докато прокурори изговарят обвиненията срещу тях. Снимка: Webcafe.bg
Мястото, на което са седели Елена и Николае Чаушеску, докато прокурори изговарят обвиненията срещу тях.
Мястото, на което седят обвинителите. Снимка: Webcafe.bg
Мястото, на което седят обвинителите.
Стаята, в която Чаушеску и съпругата му спят след задържането им на 22 декември до разстрела на 25 декември. Снимка: Webcafe.bg
Стаята, в която Чаушеску и съпругата му спят след задържането им на 22 декември до разстрела на 25 декември.
Според "Фронт за национално спасение", които начело с Йон Илиеску ръководят Румъния в първите седмици след свалянето на режима, в телата на Николае и Елена Чаушеску са изстреляни 120 куршума. Снимка: Webcafe.bg
Според "Фронт за национално спасение", които начело с Йон Илиеску ръководят Румъния в първите седмици след свалянето на режима, в телата на Николае и Елена Чаушеску са изстреляни 120 куршума.
Това е и последната екзекуция в историята на Румъния преди забраната на смъртното наказание на 7 януари 1990 г. Снимка: Webcafe.bg
Това е и последната екзекуция в историята на Румъния преди забраната на смъртното наказание на 7 януари 1990 г.
Старата казарма в Търговище функционира като музей от 2013 г. заради огромния туристически интерес към мястото на разстрела. Снимка: Webcafe.bg
Старата казарма в Търговище функционира като музей от 2013 г. заради огромния туристически интерес към мястото на разстрела.
Чаушеску продължава да се радва на висока популярност сред румънците дори днес, като по данни от преди пет години 45 на 100 от хората вярват, че по време на неговото управление са живели по-добре.
Едно от най-тежките наследства на режима на Чаушеску са домовете за деца, които в голямата си част са функционирали като своеобразни лагери на смъртта. Снимка: Getty Images
Едно от най-тежките наследства на режима на Чаушеску са домовете за деца, които в голямата си част са функционирали като своеобразни лагери на смъртта.

Ако попаднете в румънския град Търговище днес, ще се почувствате у дома си. Всичко напомня за малко българско градче - и площадът, и ретро соц хотелът в самия център на града, и паркчетата, дори заведенията, в които се сервират пица и салати с киноа и песто. Градът разполага с университет, библиотека, фолклорни фестивали и немалко забележителности.

Ако се опитате да разговаряте с персонала из туристическите забележителности на английски, вероятно ще ударите на камък. Ако обаче влезете в дюнерджийницата до една от двете автогари в града например, за да попитате за посоката, вероятно ще ви упътят на отличен английски.

А на минути от дюнерджийницата се намира мястото, белязало завинаги румънската история - мястото, на което са разстреляни румънският комунистически лидер Николае Чаушеску и съпругата му Елена.

От 2013 година бившата казарма е отворена за посетители. Мястото е превърнато в музей на комунизма и макар че на пръв поглед изглежда като изоставено училище с чинове и маси, кара космите по тялото на всеки да настръхнат, защото е съхранило усещането за последните дни от живота на Чаушеску и начина, по който новата власт е избрала да се отнесе към действията по време на управлението му.

На 22 декември през 1989 година Чаушеску и Елена се опитват да избягат от Букурещ с хеликоптер. Вместо това армията ги задържа и отвежда в Търговище, където се свиква трибунал, който да реши съдбата им. Няколко дни двамата живеят в стаичка в казармата. На Коледа те се изправят пред съда, седнали стол до стол на малък чин в ъгъла, докато около тях прокурори и адвокати коментират действията им. Чаушеску е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и подкопаване на икономиката.

Сред спорните мерки, заложени от властта на Чаушеску, са забраняване на контрацептивите и абортите с цел стимулиране на естествения прираст; затрудняване на разводите, насърчаване на многодетните майки.

Това води до висока детска смъртност и висока смъртност при жените заради усложнения при раждане и незаконни аборти. Едно от наследствата на Чаушеску е и огромният брой изоставени деца в държавните домове за сираци. Напрежението ескалира през 1989 година, когато километричните опашки пред празните магазини се сблъскват с пропагандните кадри с преливащи рафтове, които се показват на екрана, и лъжите за висок жизнен стандарт, постигнат по време на властта на лидера.

За искра на голямото недоволство обаче се счита едно събитие, случило се три седмици след новото избиране на Чаушеску за генерален секретар на Комунистическата партия в Румъния. Властите решават да изгонят от църквата му епископ Ласло Токеш в румънския град Тимишоара. На 15 декември къщата му е обградена от хора, които протестират срещу решението. В следващите дни подкрепата към него се превръща в протест срещу режима, на който властите отговарят със сила. Около 100 000 души се събират на площада в града с искане за свалянето на Чаушеску.

На 21 декември десетки хиляди са стоварени на площада пред Двореца в Букурещ, за да чуят традиционната реч на Чаушеску. Лидерът е посрещнат с викове "Тимишоара!". Градът е залят от вълната недоволни румънци, на които властта отговаря със сила. Ден по-късно румънската армия официално заема страната на протестиращите и с това идва краят на властта на Чаушеску.

На 25 декември 1989 година комунистическият лидер и съпругата му Елена са екзекутирани, а разстрелът им е заснет на видео. По стените на казармата още личат следите от куршумите. До последно двамата не осъзнават, че наистина ще бъдат екзекутирани, като същевременно генерал Виктор Стънкулеску - ръководител на военния трибунал, е избрал мястото на разстрела им преди дори делото да започне.

Поканен да защитава двойката е известният адвокат Нику Теодореску. Докато закусва със семейството си на Коледа, получава телефонно обаждане с предложение да защитава диктатора и съпругата му. Той се среща с двамата за няколко минути преди началото на делото в импровизираната съдебна зала.

В краткото време им предлага да пледират невменяемост, като им обяснява, че това е единственият начин да избегнат смъртна присъда. Те обаче не просто отхвърлят идеята, а тя дори ги вбесява. Самият Чаушеску казва в своя защита, че трибуналът е незаконен и противоречи на Румънската конституция от 1965 година.

Това обаче не го спасява и час по-късно той и съпругата му са признати за виновни по всички обвинения, без представяне на доказателства, без психиатрична оценка, без право на обжалване. Двамата са разстреляни минути след произнасяне на присъдата. Твърди се, че Чаушеску е пял "Интернационалът", докато върви към смъртта си.

Според "Фронт за национално спасение", които начело с Йон Илиеску ръководят Румъния в първите седмици след свалянето на режима, в телата на Николае и Елена Чаушеску са изстреляни 120 куршума. Това е и последната екзекуция в историята на Румъния преди забраната на смъртното наказание на 7 януари 1990 г.

30 години по-късно

В България мнозина дават пример със смъртта на Чаушеску за това как е трябвало да приключи властта на комунистическата партия и у нас - не тихо и с оттегляне, а с шумен разстрел. На пръв поглед това твърдение намира аргументи в антикорупционната политика на Румъния днес и факта, че лицето на реформата в румънската съдебна система - Лаура Кьовеши, ще се превърне и в лице и на европейската прокуратура. Новините за честите протести в Румъния срещу несправедливости или грешки на властта също звучат като насърчаване на идеята, че действията на военните през 1989 г. са довели до по-добър резултат от това, което се случва в България.

Извън тези спекулативни твърдения обаче картината изглежда различно. Ако в България 45 процента вярват, че при Тодор Живков е било по-добре, то румънците също не са застраховани от същата носталгия. Само преди 5 години проучване показа, че статистиката се повтаря и в съседната ни страна. Не само това - проучване от май 2019 г. показва, че според 76.4 процента от румънците страната им е поела по грешен път.

А доколко действията на военните през революционната 1989 г. в Румъния са били правилни - въпросът вече не е обект само на обществен дебат, но и на съдебно дело.

Още през 2016 г. страната започна разследване, което да провери дали за да запазят властта си лидерите на "Фронт за национално спасение" не са действали по също толкова агресивен начин, колкото режима, предизвиквайки смърт, физически и психически травми, както и задържането на голям брой хора. През пролетта на 2019 г. тогавашният лидер на Фронта, Йон Илиеску, избран за президент на страната през 1990 г. и отново - през 2000, бившият вицепремиер Джелу Войкан Войкулеску и бившият началник на Военната авиация Йосиф Рус са изпратени на съд по обвинения в престъпления срещу човечеството именно заради действията си през декември, когато в Румъния рухва комунистическия режим.

Обвинени са за това, че са ползвали въоръжените сили за предаване на властта на предварително сформирана групировка и с действията си са допринесли за създаването на условия, при които са загинали 862 души и ранени са били над 2000. Делото беше започнато през 2016 г. с разследване за това дали противниците на Чаушеску не са допринесли за смъртта на множество хора. По време на събитията през декември умират над 1100 души, като 162 загиват преди падането на Чаушеску като опит на комунистическия лидер да потуши демонстрациите, а останалите 942 умират в следващите дни при неизяснени обстоятелства.

Изясняване на наследството на Чаушеску

Какво се е случвало преди 30 години продължава да вълнува румънското общество и властите не спират да дълбаят назад във времето. През тази година се обърна внимание на още една от скритите последици от политиката на Чаушеску - смъртта на безбройните изоставени деца из домовете.


Getty Images

Около 20 000 са жертвите на кошмарните сиропиталища, а до момента вина за смъртта им не е потърсена и няма повдигнати обвинения. "Гардиън" отбелязва, че днес прокуратурата разследва десетки замесени, които могат да бъдат подведени под пряка или непряка отговорност заради смъртта в системата на грижа за децата, най-вече когато става дума за деца с увреждания. Разследване показва, че в периода между 1966 г. и 1989 г. между 15 000 и 20 000 деца са загинали в домовете за деца, като смъртта им е можело да бъде избегната.

Сред данните фигурират истории на деца, загинали от измръзване, нахапани от плъхове, държани в клетки. Случвалото се из домовете може да се разглежда като опит за изтреблението на децата с различни затруднения - още един от аспектите на властта на Чаушеску, която не спира да бъде тема в румънското общество.

Защото единственият начин една страна да продължи напред и да остави миналото в историята, е да го разбере, осмисли и да избере по какъв начин да се отнася към него днес.

Най-четените