Може и да ви звучи учудващо, но дискусията "за" и "против" маските в разгара на пандемия не е нещо, с което историята се сблъска за първи път.
Нито пък използването ѝ за политически цели е нещо, за което съвременните политически лидери тепърва са се сетили.
През 1918 г. пандемията от т. нар. Испански грип (наричан и инфлуенца) обхваща целия свят.
Маските са включени в борбата с разпространението му, но както и днес, те предизвикват политическо разделение и срещат съпротивата и на обикновените граждани.
Някои им се подиграват откровено, като ги слагат на кучетата си, други изрязват дупки в тях за пурите си. А начините, по които са наричани, варират от "зурли, муцуни и намордници" ("muzzles), през щитове срещу микроби и "капани за прах и мръсотия".
Поглеждаме назад в историята дни преди изборите в САЩ, където една от темите, по които основните опоненти Доналд Тръмп и Джо Байдън кръстосаха шпаги, бяха мерките срещу COVID-19. Обръщаме се към историята с интерес и заради това, че въпреки уверенията на здравните власти, в цял свят има спорове дали, къде и кога маските трябва се носят.
Както в повечето страни, през 1918 и 1919 г. в САЩ също се разразява пандемия от Испански грип. Когато барове, салони, ресторанти, театри и училища са затворени, маските се превръщат в изкупителна жертва, в символ на надхитряване на правителството, вдъхновяват протести, петиции и предизвикателни събирания без маски. И през цялото време, докато текат споровете, хиляди американци умират.
За първи път в САЩ заразата е идентифицирана през март 1918 г. в армейска база в Канзас, където има 100 заразени войници. В рамките на седмица броят на случаите на грип нараства с пет пъти и скоро болестта се разпространява в цялата страна, принуждавайки някои градове да наложат карантина и да наредят носенето на маски за ограничаването ѝ.
До есента на 1918 г. седем града - Сан Франциско, Сиатъл, Оукланд, Сакраменто, Денвър, Индианаполис и Пасадена, Калифорния - са въвели в сила закони за задължително носене на маски.
До края на октомври в цялата страна има над 60 000 случая заразени, 7000 от които само в Сан Франциско. Същия месец кметът издава заповед за задължително носене на маски с поне четири слоя и скоро мегаполисът става известен като "Маскираният град".
Съпротивата срещу маските, макар и в началото със спорадични прояви, е заради нарушаването на външния вид на хората, комфорта и свободата им, показват справките от вестници, издавани през този период.
В статия на "Лос Анджелис Таймс" от октомври 1918 г. Алма Уитакър разглежда въздействието на маските върху обществото и знаменитостите.
Според нея известните хора ги избягвали, защото било "толкова ужасно" да останат неразпознати. В големите ресторанти, където всички сервитьори и посетители били с маски, последните просто вдигали маските, за да се насладят на храната. Когато и самата авторка отказва да носи маска, е принудително отведена в Червения кръст, където ѝ е заповядано да сложи такава.
Според The San Francisco Chronicle най-простият вид маска бил от сгъната марля, вързана с ластик или лента. Полицаите носели маски от марля, които приличали на "парчета равиоли", други изглеждали страховито, като придавали на носещия ги вид, подобен на свинска зурла.
Срещу провиненията за непоставена маска обаче имало наказание - от 5-10 долара глоба до 10 дни лишаване от свобода.
Скоро градските арести се препълнили до степен да има място само за правостоящи, а на помощ се включвали допълнителни смени полицаи. Извънредни съдебни заседания се проточвали до през нощта. Само на 9 ноември 1918 г. били арестувани 1000 души в Сан Франциско.
Някои от нарушителите давали фалшиви имена, други казвали, че искат да запалят пура, трети - че мразят да спазват законите.
На 28 октомври ковач на име Джеймс Уисър e прострелян от здравен инспектор, след като застанал пред централна аптека и крещял с призив гражданите да изхвърлят маските си. Освен че е ранен, се сдобива и с обвинение в нарушаване на мира, съпротива срещу офицер и нападение.
"Да се маскираш или да не се маскираш" - с такова заглавие Los Angeles Times отразява срещата на градските власти през ноември, на която трябвало да решат дали в "Града на ангелите" трябва да се носят "щитове срещу микроби".
Обратната връзка от обществото е разнопосочна - едни подкрепят носенето им, за да могат театрите, църквите и училищата да работят, докато според други тези "капани за мръсотия и прах" причиняват повече вреда, отколкото полза.
В Илинойс в дебата за и против маските се включват и суфражетките, в момент, когато гласовете им са от решаващо значение.
На свой годишен конгрес относно избирателните права на жените, те "показват презрението си" към маските. Не се уточнява какви са съображенията им, но според доцента по история в Технологичния институт "Уентуърт" Алисън К. Ланге една от причините вероятно е била, че са искали техните лидери да останат разпознаваеми.
Когато след четири седмици - на 21 ноември, наредбата за маските в Сан Франциско изтича, градът празнува, църковните камбани бият, а хората тъпчат парчетата плат по улиците.
Сервитьори, бармани и други откриват лицата си, напитките са "на корем" и за сметка на заведенията, а магазините за сладолед черпят с лакомства. Тротоарите са обсипани с марля - "реликви на един мъчителен месец", пише The San Francisco Chronicle.
Разпространението на заразата е спряно, но на хоризонта се задава втора вълна.
До декември Съветът на надзорниците в Сан Франциско отново предлага задължително носене на маски, но среща сериозна опозиция. В края на годината пред дома на главния здравен инспектор д-р Уилям С. Хаслер е намерена и обезвредена бомба.
"Нещата станаха насилствени и агресивни. Не ставаше дума за конституционен въпрос. Това беше, защото хората губеха пари", казва медицинският историк от Калифорнийския университет Брайън Долан.
До края на 1918 г. броят на загиналите от грип достига най-малко 244 681, най-вече през последните четири месеца според правителствената статистика.
И други градове минават по пътя на Сан Франциско. През януари 1919 г. градската комисия на Пасадена приема наредба за маските. Полицията предприема репресии срещу пушачите на пури и пътуващите в автомобили. Първият ден са арестувани 60 души, пише The Los Angeles Times в статия, озаглавена "Пасадена подсмърча под маски". Шефът на полицията определя това като "най-непопулярния закон, налаган някога в Пасадена".
Някои се подиграват на правилото, като развяват марля през прозорците на автомобилите си, други слагат маски на кучетата си.
Доставчиците на пури недоволстват, че са загубили клиенти. Някои предприемчиви пушачи правят дупки в плата, но са арестувани за това. Бръснарниците губят, търговците се оплакват, оборотът им е намалял, тъй като повече хора остават вкъщи.
Петиции против маските се появяват на щандовете за пури. Но арестите обхващат и хора с власт, сред които Ернест Мей, президент на Националната банка за сигурност на Пасадена, и петима "видни" негови гости, които имали маски по време на събиране, но били лицата им. с
Докато заразата продължава, расте и скептицизмът.
В Сан Франциско през декември властите правят втори опит да въведат маските, тъй като смъртните случаи нарастват и тенденцията продължава и в новата година. В първите пет дни на януари се съобщава за 1800 случая на заразени с грип и 101 смъртни случая само в града.
Това обаче слага началото на Anti-Mask League (Лигата "Анти-маска:). Тя е водена от И. Дж. Харингтън, която е адвокат, социален активист и политически опонент на кмета.
Освен че на ръководни длъжности са включени предимно жени, в лигата се включват и мъже. Някои от тях представляват профсъюзи, други са членове на Съвета на надзорниците в Сан Франциско, гласували против маските, но останали нечути от мнозинството.
Маските скоро се превръщат в политически символ.
На 25 януари лигата "Анти-маска" провежда организационно събрание, отворено за обществеността, като искат отмяна на наредбата за маските и оставките на кмета и здравните служители в Сан Франциско. Според тях няма научни доказателства, че маските имат ефект, а принуждаването на хората да ги носят е противоконституционно. Организират и протести по време на заседанията на градските власти.
Отмяната на наредбата за маските там идва в първия ден на февруари, когато според градските власти има и спад на инфекциите. Не за дълго обаче. В края на 1919 г. грипът се връща с трета вълна.
Окончателният брой на загиналите достига приблизително 675 000 в цялата страна. В Сан Франциско са загинал 30 от всеки 1000 души, което го прави един от най-тежко засегнатите градове в Америка. Това е и градът, където маските срещат най-голяма съпротива.
100 години по-късно светът отново е изправен пред дискусия "за" и "против" маските, както и спорове за тяхната ефективност.
А историята изглежда се повтаря - докато едни са категорични, че няма да сложат покривало на носа и устата си, жертвите в световен мащаб нарастват.
